Амос Оз
Познание за жена (14)

Глава 14

През зимата, по време на поредната му командировка, тя си събра багажа, взе Нета и отиде да живее при майка си и брат си в Метула. Йоел се върна от Букурещ за Ханука и намери апартамента празен. На масата в излъсканата до блясък кухня го чакаха две бележки — едната под солницата, а другата под мелничката за пипер. Първата бе заключение от някакъв руски имигрант, светило в областта на лечението с биоенергия и телекинетика, който удостоверяваше на развален иврит, че „Нюта Равив страда не от епилепсия, а от липса на внимание. Подпис: доктор Никодим Шаляпин“. Втората бе написана с равния закръглен почерк на Иврия: „В Метула сме. Може да се обадиш, но не идвай“.

И той послушно стоя настрана през цялата зима. Надяваше се, че когато проблемът се яви и там, в негово отсъствие, Иврия най-сетне ще се осъзнае. Или пък обратното, болестта да отшуми и Иврия, както винаги, да се окаже права.

Те се върнаха в Йерусалим в началото на пролетта, донесоха от Галилея саксии с цветя и много подаръци. И започна нов светъл период в живота им. Иврия и Нета буквално се надпреварваха да го глезят, когато се връщаше от път. — Още със сядането му малката скачаше, сваляше обувките му и му носеше пантофите. Иврия показа неподозирани кулинарни заложби и го изненадваше с прекрасни вечери. За да не остане по-назад, той непрекъснато подреждаше и поправяше разни неща из къщата, както бе свикнал през самотната зима. Зареждаше редовно хладилника. Обикаляше с часове из магазините, за да намери деликатесен салам и овче сирене. На няколко пъти наруши принципите си и донесе сирена и наденички от Париж. Един ден изненада Иврия с покупката на цветен телевизор и изхвърлиха стария черно-бял апарат. В отговор тя смени пердетата. За годишнината от сватбата му купи стереоуредба. Тримата започнаха да излизат с колата през почивните дни.

В Метула Нета бе пораснала. И дори бе наддала. Челюстта й бе добила характерната за рода Люблин форма, която някак си бе прескочила Иврия и сега отново се явяваше у Нета. Косата й също бе пораснала. Йоел й донесе от Лондон разкошен кашмирен пуловер, а на Иврия — плетен костюм. Имаше набито око и добър вкус за тия работи и тя често му повтаряше: „Би могъл да направиш шеметна кариера като моден дизайнер. Или като театрален режисьор“.

Така и не разбра какво точно се бе случило онази зима в Метула, но не се и опита. Жена му сякаш изживяваше втора младост. Дали не си бе намерила любовник? Или плодовете и зеленчуците от градината на Люблин бяха раздвижили жизнените й сокове? Бе променила и прическата си, сега носеше косата си на конска опашка. Беше започнала да се гримира — умерено и с вкус. Купи си пролетна рокля с дълбоко деколте и слагаше бельо, за каквото преди не бе и помисляла. Понякога вечер, докато седяха около масата в кухнята, Йоел я наблюдаваше как бели праскова, пъха сочните парченца в устата, улавя ги с устни и засмуква сочната плът, и не можеше да откъсне очите си от нея. Дори и парфюмът й бе различен. Така започна тяхното циганско лято.

През тези месеци на няколко пъти му мина през ума, че долавя нови неща, научени от друг мъж. И за да изкупи вината си заради подозренията, я заведе на четиридневна ваканция в Ашкелон. До този момент винаги се бяха любили сериозно, в пълно мълчание; сега понякога се смееха и се шегуваха.

Проблемът на Нета не изчезна, но като че ли проявленията му намаляха.

Скандалите престанаха напълно.

Йоел не знаеше дали да вярва на жена си, че през цялата зима не е имало и най-малка следа от проблема. Лесно можеше да разбере истината, без Иврия или някой от семейство Люблин да научи, в работата си се справяше с много по-заплетени случаи, без да събуди подозрения у другите. Но предпочете да не рови. Защо да не й се довереше?

Но не можа да се въздържи и в една от тези прекрасни нощи я попита:

— Откъде научи всичко това? Да не би да си имаш любовник?

Иврия се засмя в тъмното.

— И какво ще направиш, ако е така? Ще го убиеш ли?

— Напротив — отвърна той. — Този приятел заслужава бутилка бренди и букет цветя, задето те е научил. Та кой, казваш, е щастливецът?

Отново звънна кристалният й смях:

— С този остър поглед далеч ще стигнеш.

Йоел се поколеба за момент, после се разсмя и той.

И така, без обяснения и сърдечни откровения и сякаш от само себе си между тях се установиха нови правила. Нови приоритети. Не си позволяваха да нарушават правилата нито по погрешка, нито от разсеяност. Край на знахари, баячки и други подобни. Край на оплакванията и обвиненията. Нито дума повече за проблема. Дори и с намеци. Ако се случи, значи се е случило — и толкова. Нито дума!

Нета също ги спазваше. Въпреки че никой не го бе искал от нея. И за да компенсира баща си, защото усещаше, че постигнатата договореност се дължи главно на неговата толерантност, често се покатерваше в скута му, сгушваше се на гърдите му и мъркаше доволно. Остреше моливите му. Сгъваше внимателно вестниците и ги складираше до леглото му, когато отсъстваше. Носеше му плодов кисел от хладилника дори и когато той забравяше да си поиска. Подреждаше на бюрото му рисунките и произведенията си от часовете по керамика в училище, за да ги види, когато се върне. И навсякъде из апартамента, дори и в тоалетната и сред принадлежностите му за бръснене, оставяше малки рисунки на циклами — любимите му цветя. Йоел бе искал да я кръстят Ракефет — Циклама, но Иврия се бе възпротивила.

Жена му от своя страна му поднасяше такива изненади в леглото, за каквито не бе мечтал дори и в първите дни след сватбата. Понякога страстта й го плашеше. Страст, примесена с нежност, преданост и готовност да предугади всяко негово желание.

— Какво направих — прошепна веднъж в ухото й, — за да заслужа това щастие?

— Много просто — отвърна тя, — единствено ти от любовниците ми ме задоволяваш.

И той наистина надминаваше себе си. Отдаваше се напълно, докато тялото й се загърчеше от удоволствие и зъбите й не започнеха да тракат, сякаш умираше от студ, а той достигаше екстаза не заради своята наслада, а заради екстаза на Иврия. Понякога имаше усещането, че прониква в утробата й не само с члена си, а и с цялото си същество. Че тя го поема докрай и всяка фибра от тялото му вибрира вътре в нея. В тези моменти ласките заличаваха разликата между милвания и милващия, сякаш Иврия и Йоел вече не бяха преплетените тела на мъж и жена, а една плът.