Амос Оз
Познание за жена (13)

Глава 13

И в този миг откъм прозореца на Нета долетя тупване, придружено от задушаваща кашлица. Йоел отвори очи. Насочи струята на маркуча към краката си, отми калта, спря водата и се втурна вътре. Конвулсиите и хъркането вече бяха спрели, пристъпът щеше да е от слабите. Нета лежеше на килима в ембрионална поза. Припадъкът бе смекчил чертите на лицето й и в този момент тя изглеждаше почти красива. Той пъхна две възглавници под главата и раменете й, за да облекчи дишането. Отиде до кухнята и се върна с чаша вода и две таблетки. Щеше да й ги даде, когато дойдеше на себе си. После без нужда покри тялото с чаршаф, седна на пода до главата й, прегърнал коленете си, и зачака. Изобщо не я докосна.

Клепачите на Нета бяха спуснати, устните бяха полуразтворени, тялото изглеждаше крехко и спокойно под чаршафа. Йоел си даде сметка, че през тези месеци дъщеря му бе пораснала. Дългите мигли бяха наследство от майка й, а високото гладко чело бе взела от неговата майка. За миг му се прииска да се възползва от съня й и да я целуне по ухото, както правеше, когато беше малка. Както бе правел и с майка й. Изведнъж му заприлича на онова седнало върху килима в ъгъла момиченце със знаещи очи, което фиксирате възрастните с леко ироничен поглед, сякаш разбираше всичко, включително това, което не можеше да се изрече с думи, и само усетът му за приличие и чувствителността му го възпираха да говори.

През последните шест месеца Йоел тайничко се бе надявал, че проблемът е изчезнал. Че бедата е донесла драстична промяна. Че Иврия е била права, а той е грешал. Помнеше смътно, че някъде в медицинската литература се споменава подобна възможност. Един от лекарите бе казал, не в присъствието на Иврия и с много уговорки, че съществува вероятност болестта да изчезне през пубертета. Или поне положението значително да се подобри. И наистина, след смъртта на Иврия не бе имало нито един инцидент.

Инцидент? Сърцето му се изпълни с горчилка. Нея вече я нямаше. Отсега нататък можеха да спрат да говорят за „проблеми“ и „инциденти“. Отсега нататък можеха да ги наричат „пристъпи“. Замалко да изрече думата на глас. Цензурата бе свалена. Край. Морето нямаше да избяга. Отсега нататък щеше да използва точните думи. И с нарастваща ярост замахна да пропъди мухата, кацнала на останалата без кръв буза.

За пръв път се случи, когато Нета бе на четири. Къпеше куклата си в един леген в банята и внезапно падна назад. Йоел още помнеше ужаса в отворените подбелени очи, от които се виждаше само нашареното с малки кървавочервени жилки бяло. В ъгълчетата на устните бяха избили мехурчета пяна. Помнеше и парализата на собственото си тяло, прекрасно съзнаваше, че трябва да извика помощ, но въпреки специалното обучение и опита не успя да размърда крайниците си, нито да отмести поглед от Нета, не можеше да се освободи от усещането, че от време на време по лицето й пробягва намек за усмивка, сякаш едва сдържаше смеха си. И не Йоел, а Иврия дойде първа на себе си и изтича до телефона. Той се раздвижи чак когато чу сирената на приближаващата се линейка. Грабна дъщеря си от ръцете на Иврия и хукна надолу по стълбите, спъна се, удари главата си в перилата и всичко се размаза пред очите му. Когато се съвзе в спешното отделение, Нета вече беше в съзнание.

— Изненадваш ме — рече тихо Иврия и излезе от стаята.

На следващия ден трябваше да лети до Милано. Върна се след пет дни, лекарите вече бяха поставили диагноза и детето си беше вкъщи. Иврия бе отказала да приеме мнението им и да дава изписаните лекарства, хвана се като удавник за сламка за някакво, видяно само от нея разногласие между докторите. И когато той купи изписаните лекарства, тя ги изхвърли в кошчето за боклук.

— Ти си полудяла! — извика Йоел.

Тя се усмихна кротко и отвърна:

— Виж кой го казва!

Докато Йоел обикаляше по света, тя мъкнеше Нета от един частен специалист на друг, консултираше се с известни професори, невролози, психолози от различни школи и накрая въпреки протестите му — с цяла гвардия знахари, които препоръчваха всевъзможни диети, упражнения, обливане със студена вода, витамини, минерални бани, мантри и билкови отвари.

При всяко завръщане той купуваше наново лекарствата и започваше да ги дава на детето. Но със заминаването му Иврия ги изхвърляше. Един ден, бясна и със сълзи на очи, му забрани да използва думите „болест“ и „пристъп“. Обричал Нета, затварял й вратите към света. Показвал, че одобрява поведението й. Нима искал да я унищожи? Да, имало проблем — така го наричаше тя, — но той не бил на Нета, а негов. Накрая Йоел се предаде и започна да използва думата „проблем“. Не виждаше смисъл да се карат заради една дума. Иврия бе казала, че проблемът не е на Нета, дори не е между тях, а лично негов. „Защото, когато заминеш, той изчезва. Няма публика — няма представление. Това е истината“.

Така ли беше? Йоел се съмняваше. Но по някаква неясна и за самия него причина отказваше да изясни нещата. Може би се страхуваше, че тя ще излезе права? Или обратното, че греши?

Иврия се нахвърляше върху него всеки път, когато проблемът се проявяваше. Кавгите продължаваха и между пристъпите. След няколко месеца се отчая и от знахарите и шарлатаните, но с налудничаво упорство продължи да обвинява единствено Йоел. Настояваше да спре пътуванията или да се махне завинаги. „Реши веднъж завинаги кое е важно за теб. Правиш се на герой пред жените и децата, забиваш ножа и бягаш в чужбина“.

Веднъж, когато детето припадна, тя започна да го удря по безжизненото лице, гърба и главата. Йоел се ужаси. Молеше я, увещаваше я, настояваше да спре. Накрая се наложи, за пръв път в живота си, да използва сила, за да я удържи. Хвана ръцете й, изви ги назад и я завлече в кухнята. Когато тя най-сетне спря да се съпротивлява и се свлече на стола като парцалена кукла, той като на сън вдигна ръка и я удари през лицето. Едва тогава видя, че детето е дошло в съзнание и спокойно ги наблюдава от прага на кухнята с едва ли не научен интерес. Задъхана, Иврия посочи Нета и изстреля в лицето му:

— Ето, виж какво направи!

— Какво правиш, полудя ли? — изсъска през зъби той.

— Не, бях луда, когато се съгласих да се омъжа за убиец. Да, Нета, професията на баща ти е убиец.