Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Троя (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fall of Kings, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
sqnka (2019)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Дейвид Гемел; Стела Гемел

Заглавие: Гибелта на царете

Преводач: Симеон Цанев; Илиян Илиев

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИнфоДАР

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман (не е указано)

Печатница: Симолини

Редактор: Милена Иванова

Коректор: Нели Байкова

ISBN: 978-954-761-327-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10905

История

  1. — Добавяне

XXIII
Царе на война

Одисей ядно свали шлема си, докато прекосяваше улиците на разрушения Долен град. Точно както бе очаквал, троянците бързо разкриха измамата. Тактиката на Агамемнон за отклоняване на вниманието сама по себе си не бе лоша идея, призна той пред себе си. Ако бе сработила, жертвата на неколкостотин ранени или убити мъже в атаката на стените щеше да си струва. Но тя не сработи и те бяха похабили смели войници, както и — което бе по-важно — осем агента в града. Онези сред тях, които оцелееха, щяха да бъдат разпитани, но те не знаеха нищо, което би помогнало на троянците. Царят на Итака нямаше представа колко агенти на Агамемнон са проникнали в града, но беше сигурен, че повече няма да влязат. Хектор, или който командваше в Троя, със сигурност щеше да запечата последните порти и бежанците, и микенските шпиони нямаше да могат да влязат.

Одисей винаги бе очаквал, че рано или късно съюзниците му ще се опитат да превземат великите стени. Спомни си събитията отпреди две нощи. Заедно с екипажа на „Кървавия ястреб“ лагеруваха в двора на двореца, някога притежание на Антифон, а сега дом на мирмидонците на Ахил. В онзи ден нямаше битки, но пък пристигна малко вино и настроението беше добро.

Патрокъл — щитоносецът на Ахил — седеше с чаша вино в едната ръка и парче печено овнешко в другата и говореше за превземането на стените.

— Вижте ги — каза той, олюлявайки се леко, докато говореше и размахвайки чашата към южната стена. — И дете може да ги изкачи. Има един куп места, където да се хване човек между камъните — той отпи юнашка глътка и преглътна. — Чакаме да падне мрак, после мирмидонците ще изкачат западната стена преди троянците изобщо да ни видят. Пробиваме си път с бой до Скейската порта и градът е наш. Какво ще кажеш, Одисей?

— Ще кажа, че моите катерачески дни приключиха, момче. А западната стена е лош избор, защото всеки знае, че тя е най-ниска и е слабата брънка в укреплението на града. Съответно я пазят по-добре от всяка друга.

— Ти коя би избрал, Одисей? — попита Ахил, който лежеше по гръб и гледаше звездите.

— Северната.

Патрокъл изсумтя презрително.

— Вертикална скала, а над нея още толкова висока стена? Обзалагам се, че никой не може да я изкачи.

— А аз се обзалагам, че ти не можеш да изкачиш западната — отвърна Одисей.

Патрокъл не можеше да устои на подобен облог и Грозния цар го знаеше. Тримата с Ахил, следвани от щастливи и пияни мирмидонци и итакийци, напуснаха двореца и тръгнаха около западната стена. Озарена от звездното небе, тя се издигаше високо над тях.

— Какво ще заложиш, старче? — попита Патрокъл.

— Пет от корабите ми срещу нагръдника на Ахил.

Ахил вдигна вежди.

— Защо пък моя нагръдник? — попита той.

— Защото е добре известно, че Патрокъл няма и медник и винаги се отмята от облозите си. Ти от друга страна си почтен мъж и ще платиш дълга на приятеля си, както винаги.

Патрокъл се ухили незаинтересовано, а Ахил сви рамене.

— Така да бъде — каза той. — Ами ако Патрокъл изкачи стената и го убият, щом стигне върха?

— Тогава облогът остава и ти печелиш пет итакийски кораба.

Младият войн привърза сплетената си руса коса отзад на врата, изрита сандалите си и се затича към стената, като скочи леко на първия висок камък. После лесно намери места да пъхне ръцете и краката си и бързо се закатери до мястото, където стената ставаше отвесна. Там спря и погледна нагоре. Намери място за дясната си ръка и протягайки се, успя на косъм да я достигна с пръсти. Започна внимателно да придвижва краката си един по един, а после потърси къде да сложи лявата си ръка. Но нямаше къде. Върхът на големия камък, за който се бе хванал, се намираше много над търсещата му длан.

Като видяха това, итакийците започнаха да му се подиграват, но Одисей ги накара да млъкнат. Погледна към върха на стената. Не виждаше стражи в мрака, но знаеше, че са там.

Патрокъл внимателно премести десния си крак до една тясна пукнатина в камъка. Успя да вмъкне босите си пръсти, доколкото можеше в мизерната опора. После отново погледна нагоре, за да види накъде отива. След това, поемайки си дълбоко въздух, се изтласка към върха на камъка. Успя да го хване на косъм, с върховете на пръстите си. Десният му крак се подхлъзна, но той успя да достигне ръба и с дясната си ръка, така че се задържа, докато се опитваше да стъпи някъде.

Ала звукът бе предупредил стражите. Одисей видя как един войник се надвесва над парапета високо горе и се отдръпва бързо, крещейки нещо на другарите си. На негово място се появи стрелец със стрела, поставена на тетивата на лъка си. Патрокъл беше лесна мишена.

После Одисей мерна мълниеносно движение отдясно. Само за частица от секундата Ахил бе извадил кинжал и го бе хвърлил към стрелеца високо горе. Грозния цар видя как оръжието изсвистява във въздуха, преобръщайки се под лунната светлина, а после се забива в главата на мъжа. Постижението бе невъзможно — такава малка мишена на такава височина и осветена само от звездите.

Ахил се затича напред.

— Патрокъл, слизай веднага!

Щитоносецът бързо се спусна надолу по стената и скочи долу, после двамата се затичаха обратно към мирмидонците, които прикриваха отстъплението им със стрели, насочени към струпалите се горе троянци. Когато достигнаха чакащия Одисей, Патрокъл се смееше.

— Е, старче, какво ще кажеш сега за облога ни?

— Ти не достигна върха на стената.

— Врагът ми попречи.

— Не го бяхме взели предвид. Така че облогът е невалиден.

Патрокъл сви рамене миролюбиво и те се върнаха в двореца. Ала Агамемнон научи за опита на младия войн и на следващия ден измисли обречения план да се превземе Скейската порта под прикритието на друга атака.

 

 

Одисей се усмихна вътрешно, въпреки гнева си, докато вървеше през озарения от слънцето град два дни по-късно. Той харесваше Патрокъл. Всички го харесваха. Младежът беше винаги весел, често се правеше на глупак, за да забавлява своя цар, и беше смел като лъв. Странно, помисли си Одисей, но фактът, че Патрокъл очевидно харесва Ахил, правеше тесалийския цар, който бе често мълчалив и неприветлив, по-обичан от войските си.

Патрокъл им осигуряваше забавление през дългите дни, а Одисей, който прекарваше колкото можеше по-малко време с Агамемнон и западните царе, определено имаше нужда от това. Сред тях постоянно избухваха свади. Нестор и Идоменей рядко говореха, след като Острозъбия внезапно изтегли стрелците си от бойното поле, оставяйки войските на Нестор без прикритие, докато атакуваха един от дворците в Долния град. Идоменей избягваше Одисей, тъй като царят на Итака никога не пропускаше да му напомни, че му дължи своя нагръдник със злато и сребро, заложен на боя с Банокъл преди години в Лъка на Аполон. А Агамемнон и Ахил сега се мразеха и постоянно спореха за нещо, дори за притежанието на някаква робиня — дъщеря на жрец. Одисей знаеше, че на Агамемнон му изнася Ахил да умре в Троя. Когато накрая се върнеха по родните си земи, той не би искал толкова силен цар за съсед и потенциален враг.

Докато вървеше из Долния град, Грозния цар се огледа с тъга. В тази част на Троя нямаше много дворци. Тук бяха домовете на занаятчиите — бояджии, грънчари, тъкачи — и много от слугите на големите домове. Преди войната из тези улички и алеи тичаха деца, на всеки площад имаше колоритни пазари, търговци сключваха сделки, спореха, смееха се и често се биеха. Сега разрухата и вонята на смърт изпълваше всичко. Телата бяха махнати от улиците, но троянските семейства, избити в домовете си, още се намираха там, а труповете им се разлагаха в горещината на ранното лято.

В далечината чуваше думите на погребална песен: „Чуй думите ни, о, Хадес, Господарю на най-дълбокия мрак.“ Мъртвите войни от западните армии отиваха на погребалните клади след почетен ритуал. Семействата, избити от тях, гниеха в самота.

Дълбоко замислен, Одисей достигна лечебницата. Преди тя беше казарма на Илион, а после обслужваше троянските ранени, изклани до един, когато Долният град бе превзет. Сега там се намираха ранените и умиращи войници от армията на Агамемнон. Одисей се поколеба дали да влезе. Планираше да посети ранените си мъже, но задължението не му се нравеше. На влизане срещна младия лечител Ксандер, който се опитваше да излезе. Момчето изглеждаше невъобразимо изморено, а туниката му бе покрита с кръв — изсъхнала и прясна. Дори сред луничките по лицето му имаше кървави петна.

— Одисей! — извика то и лицето му се озари от радост. — Дошъл си, за да видиш хората си, нали? Ти си единственият цар, който идва да посети ранените си войници, освен Ахил.

— Как е Тибо? Мъртъв ли е вече?

— Не, тръгна си. Ще може да се бие след няколко дни. Много с корав.

— Ти си най-корав от всички ни, момко — каза Одисей и положи ръка на рамото на момчето. — Да се справяш с вонята и писъците на умиращите всеки ден, с ужасите на гангрената и ампутациите. Дори най-смелите войни избягват това място. Признавам си, че и аз бих предпочел да съм другаде.

Младежът кимна тъжно.

— Врагът… искам да кажа твоите армии са довели много малко лечители. Разчитат на курвите и слугите да помагат на ранените. Жените имат по-здрави стомаси от мъжете, но нямат умения. Едноокия работи денонощно. Боя се за него. Знаеше ли, че Макаон е умрял? — Ксандер изглеждаше замаян от изтощение и мислите му блуждаеха. — Казаха ми, че е умрял по обед в деня, когато войските ви превзеха Скамандър. Но той ми заговори и аз го чух, късно същата нощ, в мъглата. Опита се да ме накара да си тръгна, но аз бях твърде бавен. Трябваше да се върна в града, докато още можех. Разочаровах го.

Той погледна към Одисей и очите му плувнаха в сълзи. Царят внимателно го накара да седне на дървена пейка встрани от болницата.

— Изморен си, момко, невероятно изморен. Кога си спал за последно?

Момчето поклати глуповато глава. Не знаеше.

— Ще се погрижа да ти осигурят още помощ. Моят човек Левкон тук ли е?

Ксандер кимна, изглежда бе твърде изморен, за да говори.

— Чуй ме, момче — каза настоятелно Одисей. — Когато градът падне, трябва да напуснеш това място незабавно. Слез долу до Залива на Херкулес възможно най-бързо. Там винаги има кипърски кораби, които носят провизии. Качи се на някой от тях и кажи на капитана, че аз те пращам.

Но Ксандер клатеше глава.

— Не, Одисей, не мога. Ако градът падне, аз трябва да се опитам да помогна на приятелите си. Зеотос още е в Дома на змиите, както и другите лечители. А и господарката Андромаха и синът й са в Троя. Тя ми е приятелка. Сега аз съм троянец, дори и да помагам на войните ви.

Внезапно ядосан, Одисей изруга и сграбчи младия лечител за предницата на туниката.

— Чуй ме, момко — извика той, — и ме слушай добре. Виждал съм превзети градове, повече, отколкото мога да преброя, през тези дълги години. Войниците се превръщат в животни, когато обсадата свърши. Всеки троянец — мъж, жена или дете, ще бъде избит, когато портите се отворят. Никой няма да избяга. И ако си там, те ще убият и теб, може би дори ще е някой, на когото си помагал, чийто живот си спасил. Няма да бъдеш нищо повече от агне сред вълци.

Ксандер отново поклати глава и Одисеи видя, че е твърде изтощен, за да протестира. Той пусна момчето и те постояха в тишина известно време. Царят разкопча нагръдника си и го свали с облекчение.

После Ксандер тихо попита:

— Кога мислиш, че ще падне Троя, Одисей?

— След дни или години. Утре… или след едно десетилетие. Не зная, момко. Аз съм просто войник в тази история за герои — той въздъхна, после заговори тихо, сякаш на себе си: — Дадох клетва, за която съжалявам горчиво, клетва на Агамемнон, че враговете му ще бъдат мои врагове, а приятелите му — мои приятели. Е, този мъж няма приятели. Но аз се заклех да остана до него, докато враговете му не бъдат победени. Така че ще остана тук, докато градът не падне, когато и да е това. После ще взема мъжете си, ще ги върна на корабите и ще отплавам. И ще живея с това, момче, но няма да ми е лесно. И аз имам приятели в Троя, Ксандер. Приятели, които съм познавал цял живот. Но няма да тичам в града да им помагам. На тях не може да им се помогне. Всички, които живеят зад тези стени, вече са мъртви, момче. Може и да вървят из улиците на Троя, да дишат въздуха там, да ядат, да спят или да правят любов. Но всички са мъртви.

 

 

На зазоряване на следващия ден царете на Запада се струпаха в Дома на Каменните коне. Одисей изпитваше мрачно веселие от факта, че Агамемнон се е заселил в двореца на Хеликаон. Златния бе нанесъл много осакатяващи удари на микенския цар, потапяйки корабите му, избивайки последователите му и нападайки бреговата му линия. Унищожаването на флотилията на Менадос беше унизително поражение. Желанието на Агамемнон да завземе двореца му в Троя — дом, за който на Хеликаон изобщо не му пукаше и в който рядко отсядаше — разкриваше много за царя-войн. Всички слуги бяха избягали отдавна и стаите бяха оголени. Одисей се изкикоти. Никога не трябва да се подценява дребнавостта на могъщите, помисли си той.

В мегарона се бяха струпали царете и техните помощници. Чернобрадият Мерионес — един от най-старите приятели на Одисей — стоеше до своя цар Идоменей, а Патрокъл се бе облегнал на прозореца, загледан безгрижно в празната улица долу. Кигон, Дебелия цар на Ликия, беше в компанията на племенника си Сарпедон, който изглежда бе голям войн. Някои се хранеха с месо и хляб. Одисей отпи от чашата си с вода.

Когато Агамемнон пристигна, обичайното му спокойствие изглеждаше нарушено.

— Тази нощ сме изгубили продоволствен керван — каза им той без никакъв поздрав. — Шестнадесет каруци с жито, вино, храна за конете и сушено месо и риба, които идваха от Залива на Херкулес. Троянският кон ги е ударил в равнината на Скамандър. Били са повече от триста души. Избили са стражите и коларите и са взели целия керван. От Царска радост са изпратили малка конница, но тя също е била избита и троянците са взели конете им.

В мегарона се възцари тишина, а после Одисей каза:

— Това можеше да се предвиди. Да се пращат каруци из равнината с по-малко от един отряд, който да ги защитава, е повече от глупаво. Те са зайци, които само чакат глутницата вълци.

— И все пак ти пътуваш с хората си напред-назад до Царска радост през цялото време — Агамемнон насочи един тънък пръст към царя на Итака. — И никой не те е нападал.

— Един дебел стар цар не си струва усилията — отвърна Одисей.

— Изгубих още пет кораба от Хеликаон Подпалвача — каза им Менестеос от Атина. — „Ксантос“ и троянската флота нападнали десет от галерите ми до Лесбос преди два дни.

— Подпалил ли ги е? — попита Идоменей, а гласът му звучеше като стърженето на кораб, изтеглян на брега.

— Не, три са били таранирани, а две — заловени, екипажът им е бил избит. Но аз имам петдесет кораба, изтеглени в Залива на Херкулес. Те трябва да бъдат защитени. Не бива да забравяме, че Хеликаон унищожи цяла флотилия в Залива на Троя.

— Малко вероятно ще е да го забравим — изплю Агамемнон в рядка проява на гняв. — Моята флотилия патрулира водите около залива — каза той на Менестеос. — „Ксантос“ не може да се промъкне, за да ги нападне.

— Хеликаон няма и да се опита — изтъкна Одисей. — Той иска корабите ни да са тук, за да можем да си тръгнем. Нищо не може да спечели, ако ги атакува. Но ще напада всеки снабдителен кораб, който намери.

— Изглежда добре знаеш какво си е наумил твоят приятел Хеликаон — изкоментира мрачно Идоменей.

Одисей въздъхна.

— Това е просто здрав разум. Единствената надежда на Троя е снабдяването ни да бъде нарушено и да се принудим да изоставим обсадата. „Ксантос“ по море и Троянският кон по суша могат заедно да ни докарат до глад до края на лятото. Войниците трябва да бъдат хранени, при това често.

— Ездачите на Троянския кон също имат нужда от провизии — възрази Агамемнон. — С напредването на лятото земята вече няма да може да ги издържа и конете им също ще се нуждаят от паша. Може да се изкушат да нападат снабдителните ни кервани, дори когато са тежко охранявани. Бихме могли да използваме това в наша полза.

— Хектор ли е командвал снощната атака?

— Да. Това са добри новини. Той вече не е в Троя. Вместо това ръководи атаките извън града.

— Тогава кой командва там? — попита Острозъбия. — Приам ли? Мълви се, че е изгубил ума си. Те са ти приятели, Одисей — изсмя се той. — Кажи ни кой организира защитата на Троя сега?

Царят на Итака сви рамене, отказвайки да падне в капана, въпреки че гневът се надигаше в гърдите му.

— Сега, когато и Антифон е мъртъв, не зная. Може би някой от генералите. Може би Политес.

— Добри новини — каза дебелият Менелай, повтаряйки думите на брат си Агамемнон. — Това, че не Хектор ръководи отбраната, искам да кажа. Мисля, че трябва да опитаме още една атака на стените.

— Да не си се побъркал? — изрева Одисей и скочи на крака, преобръщайки стола си, който се стовари с трясък на пода. — В името на топките на Аполон, след вчерашното клане ти искаш да изпратиш още войници на сигурна смърт? Колко изгубихме вчера — триста, четиристотин?

— Идеята на брат ми може и да е добра — вметна гладко Агамемнон, докато другият цар заекваше под нападението на Одисей.

— Менелай никога не е имал добра идея в живота си — отсече царят на Итака. — Той те следва като кученце, лае, когато му кажеш, и понякога пикае върху крака ти. Този чумав план е твой, Агамемнон, и бих искал да знам защо. Понеже, за разлика от палето ти, аз не съм глупак.

Царят на Микена бе пребледнял, а тъмните му очи блестяха яростно.

— И аз искам да разбера защо трябва да обричаме още от войските си на сигурна смърт — вметна меко Менестеос от Атина.

Агамемнон пое дълбоко дъх.

— Вчера група от войните ми е успяла да завземе част от стената и да я удържи за кратко, преди предателят Банокъл да ги отблъсне. Ако някоя смела група войници успее да задържи дори малко пространство, можем да пратим стотици по стълбите след тях. Троянците няма да могат да ги спрат. Но ни трябват най-смелите войни, готови да жертват живота си за каузата.

Той се огледа из стаята и очите му се спряха на Ахил.

— Аз няма да участвам в тази лудост — каза царят на Тесалия. — Нито аз, нито мирмидонците ми ще се включим в самоубийствени атаки на стените.

— Значи така — вметна ледено Агамемнон. — Нашият шампион Ахил се бои…

Ахил скочи на крака и с една бърза крачка се озова пред него, а върхът на меча му се допря до гърлото на царя-войн. Всичко стана толкова бързо и елегантно, че никой нямаше време да помръдне. Одисей видя, че Патрокъл поставя ръка на меча си, както и двамата последователи на Агамемнон. В мегарона настана мъртвешка тишина.

Агамемнон продължи да говори, впил немигащия си поглед в Ахил:

— Щях да кажа, че Ахил се бои за живота на хората си. Това е разбираемо и е белег за истински водач. Смелите мирмидонци бяха жизненоважни за нашия успех до момента.

Царят на Тесалия почака няколко мига, а после прибра меча си. След това се върна на мястото си, без да сваля очите си от Агамемнон.

— Всички ние сме мъже на честта — продължи микенският владетел. — Ахил е нашият шампион и никой не се съмнява в смелостта на съотечествениците му. Но атаката ни ще продължи и без Тесалия, ако трябва.

— Както и без Итака — добави Одисей. — Моите хора няма да участват в катеренето на стени, където ги очаква сигурна смърт. Можеш да използваш стрелците ми и лъка ми Акилина, за да защитаваш войните си от земята, но това е всичко.

— Така да бъде — каза Агамемнон студено. — А какъв е твоят план за превземането на стените, Разказвачо? Или ти си тук само за да ръсиш истории за магически свине и летящи кораби?

Чернобрадият Мерионес стана и каза ядосано:

— Царят на Итака се е доказал стотици пъти в битка. Ако не беше той, още щяхме да се суетим от другата страна на Скамандър.

— Да, да — намеси се старият Нестор нетърпеливо. — Всички тук сме войни. Сражавал съм се в сто битки преди младият Ахил да бъде дори блясък в очите на баща си. Онова, което аз бих искал да знам, цар Агамемнон, е защо сме ти всички ние, когато планираш да изпратиш само един отряд от собствените си хора по стълбата.

— Атаката ще бъде като вчерашната — обясни търпеливо царят на Микена. — С всичките ни стълби и колкото може повече мъже. Троянците не бива да знаят каква е целта ни.

— А каква е целта ни? — попита владетелят на Пилос.

— Целта ни е южната стена до Великата кула на Илион. Ако успеем да превземем онази малка част от стената, ще имаме достъп до кулата през вратата на укреплението. После ще можем да влезем по два начина — през стълбището на южната стена и през входа на кулата, който, както знаете, се отваря зад Скейската порта. Трябват ни само шестима мъже и градът е наш.

 

 

Одисей чакаше на безопасно разстояние от южната стена, а великият лък Акилина стоеше на рамото му, докато западните войски се събираха за новата атака. Този път не търсеха изненада. Той виждаше слънцето, отразяващо се в шлемовете на троянските войски, подредени по върха на стената.

Въпреки загубите си, Агамемнон все още можеше да събере повече от тридесет хиляди войни за нападението. Царят на Итака бе изчислил, че в защита на Троя не може да са останали повече от пет хиляди мъже. Това трябва обаче да им стигне днес, помисли той. Новият план на царя на Микена можеше и да сработи, но не беше много вероятно. Всеки изминал ден и всяка следваща атака потвърждаваше вярата на Одисей, че единственият начин да се превземе градът, е с коварство.

Подредиха стълбите на земята в готовност за използване. Те бяха направени от дъб от подножието на Ида и овързани със здрави кожени ленти. Бяха тежки и за всяка трябваха шестима мъже, които да я вдигнат.

Заповедта дойде, нападателите вдигнаха стълбите и се затичаха с тях към основата на стената. Само за няколко мига бяха издигнати десетки стълби и бронираните войни се втурнаха нагоре по тях. Одисей отстъпи няколко крачки назад, сложи стрела на тетивата и зачака точно както чакаха и защитниците. Троянците се скупчваха край всяка от стълбите, докато се напълни с войници, преди да я съборят от стената. Одисей пък чакаше защитниците да се наведат през парапета, за да го сторят.

Един брадат троянски войник, хванал прът за избутване, се пресегна от върха на стената, за да го закачи за една стълба и да я събори встрани. Царят на Итака виждаше малко бяло петно между шлема му и бронята при врата. Той се прицели с Акилина и стреля. Стрелата се заби в гърлото на войника и мъжът падна от стената. Одисей постави нова стрела на тетивата и зачака.

Стълбата до Великата кула бързо бе съборена от защитниците, а войните по нея паднаха с трясък по земята. Други войници се затичаха, за да я вдигнат отново и да се качат, въпреки опасността за самите тях. Агамемнон беше обещал почести и тежестта на една овца в злато на първия, който достигне върха и оцелее. Одисей свали още двама защитници. Видя, че един войник на парапета го видя и го посочи на фригийските стрелци. Царят на Итака се ухили. Намираше се далече от обсега на смешните им лъкчета.

Сега нападателите правеха четвърти опит да се изкачат по стълбата до кулата. На нея имаше седем войни, когато я събориха настрани, и падащите войни разблъскаха и другарите си на съседната стълба. От върха на стената се разнесоха радостни възгласи, ала микенците не се поколебаха. Нови войни скочиха напред и вдигнаха отново стълбите. Толкова смелост, изхабена за обречено начинание, помисли си Одисей.

Погледна отново към върха на стената и осъзна, че защитниците са отстъпили. Намръщи се. Какво кроят сега, зачуди се царят?

По цялата южна стена се появиха мъже, които носеха широки и плитки метални чинии в покритите си с плат ръце. Горещо масло или вряла вода? Те обърнаха чиниите и съдържанието им се изсипа върху нападателите долу.

Катерещите се мъже до един започнаха да крещят и да се гърчат, опитваха се да свалят бронята си и падаха от стълбите. Онези, които успяха да се измъкнат от доспехите, продължиха да пищят мъчително, а виковете им бяха ужасяващи.

Одисей нарами Акилина и се затича към стените, като викаше на стрелците да продължат да стрелят по защитниците. Той достигна един микенски войн, сгърчен в агония, който отчаяно се опитваше да се измъкне от нагръдника си. Царят го свали бързо, но това не помогна. Мъжът продължи да крещи. Одисей разкъса туниката му.

— Какво е това, Одисей? Какво им става? — извика Мерионес, коленичил до него.

Падналият войн беше припаднал от убийствената болка и царят на Итака посочи яркочервената кожа по гърдите и раменете му. Изглеждаше като сварена.

— Пясък — каза той. — Примесен с мънички парченца метал и нажежен до червено. Не може да се извади и не спира да измъчва жертвата. Чувал съм за подобно оръжие, използвано в пустинните земи. Това е демонично мъчение.

Една стрела се удари в земята до тях и двамата с Мерионес бързо вдигнаха щитове над главите си. После всеки хвана по една от ръцете на ранения войник и започнаха да го влачат встрани от стените. Друга стрела обаче се заби в гърдите му и той умря моментално. Те го оставиха и се върнаха, за да се опитат да спасят някой друг.

— В името на топките на Аполон — измърмори Одисей, — за него е по-добре да е мъртъв.

Двамата с Мерионес отнесоха още няколко войници, всички измъчени от неописуема болка, надалеч от стените. Царят никога не се бе чувствал толкова безпомощен, изправен пред толкова отвратително нараняване.

За всички тях щеше да е по-добре да бяха умрели, помисли си той.