Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Троя (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fall of Kings, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
sqnka (2019)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Дейвид Гемел; Стела Гемел

Заглавие: Гибелта на царете

Преводач: Симеон Цанев; Илиян Илиев

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИнфоДАР

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман (не е указано)

Печатница: Симолини

Редактор: Милена Иванова

Коректор: Нели Байкова

ISBN: 978-954-761-327-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10905

История

  1. — Добавяне

XI
Повикът на съдбата

Тази нощ Хеликаон спа на пресекулки. Тревогите за Андромаха пречеха на почивката и изкривяваха сънищата му. Озова се в мрака, сякаш на дъното на дълбок кладенец. Виждаше Андромаха високо над себе си, озарена от светлина, с разпусната коса и ръце, протегнати към него. После тя се озова в обятията му и той усещаше извивките на тялото й и миризмата на сол в косата й, но Андромаха бе студена като камък и той осъзна, че е мокра до кости, а лицето й е бледо и безжизнено. Хеликаон извика, но гласът му бе писклив като на чайка и нямаше как да й помогне.

Събуди се със стон и отхвърли одеялата. Огънят бе почти изгаснал и на плажа бе студено. Около него мъжете спяха, притиснати един до друг в търсене на още топлина. Хеликаон погледна нагоре към огромния кон на скалата. Нощта бе ясна, а звездите светеха ярко около полумесеца. Лицето на коня се виждаше добре на лунната светлина.

Той потрепери и се изправи, разтърквай ръцете си, за да ги стопли. Нямаше да успее да заспи отново. Вместо това реши да чака Андромаха и да е готов да изкачи скалната пътека, за да я намери. Беше си казал, че ще изчака до първата светлина на зората, но нямаше търпение да я види отново и се безпокоеше за безопасността й.

Огледа се. Отляво, почти до самата вода, видя изправена едра фигура, загледана в морето. Гершом изглеждаше дистанциран през последните няколко дни и прекарваше много време сам. Хеликаон обаче се нуждаеше от разговор, който да отклони мислите му от Андромаха, затова внимателно си проправи път сред спящите и отиде по черния пясък до приятеля си. Гершом чу приближаването му и се обърна.

— Ти сгреши за нея, Златни — каза той. — Тя наистина вижда.

Хеликаон повдигна вежди и се усмихна.

— Да не би да ти чете на ръка?

— Не. Но отвори ума ми. — Гершом поклати глава и се засмя сурово. — Само че нищо, което кажа, няма да те убеди.

— Вероятно си прав. Но ти имаш проблем, а ние сме приятели. Затова говори, независимо от всичко.

— Научих кой съм в една пещера в Миноя.

— И какво имаше за научаване? Ти си египетски принц в изгнание.

— Не, Хеликаон, аз съм подхвърлено дете. Синът на майка ми е бил мъртвороден. Една слугиня е отнесла тялото на бебето до реката. Там я посрещнали двама пустинници… роби. Те са й дали бебе, с което да замени мъртвото момче. Дали са й… мен.

— Касандра ли ти го каза?

— Не, показа ми го. Направи огън и изгори някакви опиати в него. Когато вдишах дима, умът ми се изпълни с видения.

— Но как можеш да знаеш дали са верни?

— Повярвай ми, Златни, зная го. Видях толкова много. — Той въздъхна тежко. — Разруха и отчаяние. Видях Троя и видях теб…

— Не говори за Троя, приятелю — каза Хеликаон бързо. — В сърцето си знам какво ще се случи с града. Нямам нужда от предсказания, независимо дали са истински, или фалшиви.

— Тогава няма да казвам нищо, но сега разбирам защо си пратил толкова много от хората си през морето в Седемте хълма. Нова земя, нов народ, далече от войните и предателствата на старите империи.

— Това е само поселище, Гершом, и хората там идват от много народи и раси. Постоянно се карат. Само късметът и благословията на боговете са им попречили да се избият досега. Едва ли ще изтраят повече от няколко сезона.

— Не, Хеликаон, грешиш. Трудностите, пред които ще се изправят, ще ги обединят. Те ще издържат, обещавам ти. Ще видиш. — Египтянинът се усмихна. — Е — продължи след малко, — ти може и да не видиш, за това не знам, но твоите синове и наследниците им — със сигурност.

Хеликаон погледна приятеля си.

— Започвам да се чувствам неудобно. Сега и ти ли си станал пророк?

— Да, мисля, че съм. И зная, че трябва да пропътувам пустинята и да се върна в Египет.

— Фараонът ще те убие, ако се върнеш! — възкликна Хеликаон. Тревогата за приятеля му се надигна и за момент притъпи собствените му страхове. — Мисля, че Касандра е отровила ума ти.

— Недей да мислиш такива неща. Тя е едно мило, тъжно и прекършено дете, но виденията й са истина. Вярвам, че онова, което видях, е истина. И преди идването на зората ще разберем дали е така.

— Какво ще разберем?

Гершом посочи към египетския кораб, изтеглен малко по-нататък по плажа.

— Ако онова, което видях, е истина, утре ще бъда призован да отплавам с тази галера.

Хеликаон внезапно потрепери, сякаш студената нощ бе плъзнала по костите му като вледеняваща вода.

— Нека спрем веднага! — извика той. — Това е лудост, Гершом. Утре ще отплаваме за Седемте хълма и можеш да отхвърлиш всякакви мисли за Касандра и виденията от ума си.

Египтянинът погледна Хеликаон в очите.

— Какво толкова те плаши в пророчествата, приятелю? — попита той меко.

— Нищо не ме плаши. Просто не вярвам в тях. И аз съм взимал опиати и съм виждал вихрещите се цветове. Виждал съм лицата на хора да разцъфват като цветя и съм чувал кучета да лаят на странни езици, които почти съм разбирал. Веднъж видях мъж, който падна на пода и се превърна в множество жаби. Но мислиш ли, че наистина се е превърнал в жаби? Или опиатите са объркали ума ми?

— Объркали са ума ти — съгласи се Гершом. — Както, наистина, може да са объркали и моя. Няма да споря за това. Ако никой не дойде за мен от онзи кораб, Златни, ще отплавам с „Ксантос“ и ще бъда щастлив.

— Добре — съгласи се Хеликаон и потупа приятеля си по рамото. — И утре сутринта, когато отплаваме, ще ти се подигравам за този разговор. Нека сега се върнем при огъня. Морският вятър смразява кръвта ми.

Въпреки лековатия си тон Хеликаон се чувстваше напрегнат и изнервен, когато се върнаха при огньовете. Загледа се в египетския кораб. Никой не се движеше на него, а екипажът спеше на плажа. Гершом добави сухи съчки към догарящите пламъци на един огън. Те подскочиха, а той се просна на пясъка и почти веднага заспа.

Хеликаон заметна дебело одеяло около раменете си и седна близо до огъня. Облаците започнаха да се струпват на източното небе и то потъмня, защото луната изчезна зад тях.

Също като Зидантас преди него, едрият египтянин заемаше важно място в сърцето на Хеликаон и царят на Дардания осъзна, че скърби за загубата на приятеля си, внезапно убеден, че пустинният народ ще дойде за него на сутринта. Откак го бяха спасили на „Ксантос“ от бушуващото море, Гершом бе станал незаменим моряк на кораба и дясна ръка на Хеликаон. Освен това бе приятел, комуто би доверил не само живота си, но и чувствата, страховете и надеждите си. Египтянинът го беше спасявал няколко пъти, не само в битка, но и когато доведе Пророка с лечебните личинки, които го излекуваха след опита за убийство.

Споменът за онова време, когато лежеше безпомощен в двореца на Хектор и Андромаха се грижеше за него, върна мислите му към любимата жена и той отново извърна поглед към скалната пътека, с надеждата да я види да слиза. Но беше твърде тъмно и влажно, за да се вижда добре, така че се уви по-плътно в одеялото и зачака търпеливо първата светлина на деня.

 

 

Зората почти бе изгряла и лагерните огньове, блестящи като звезди по плажа долу, указваха пътя, докато Андромаха слизаше към тях. Земята бе неравна, а пътят на места — начупен и тесен. Снижаващите се облаци криеха луната и правеха спускането до кораба опасно. Започна да вали, в началото съвсем леко, но пътеката скоро стана хлъзгава и коварна. Вятърът се усили, дърпайки зелената й рокля и размятайки взетото назаем наметало, което носеше.

Сега дъждът беше проливен, студен и неприятен. Жилеше кожата по лицето и ръцете й. Тя започна да се движи още по-бавно, с ръка, прилепена до ронещата се скална стена. Обутите й в сандали крака се пързаляха по мократа земя. Въпреки че нямаше търпение да се върне при Хеликаон и „Ксантос“, накрая Андромаха се видя принудена да спре. Коленичи до скалата и придърпа наметалото около себе си.

Докато стоеше сама на пътя, мислите й се върнаха към събитията от предния ден. Тя се боеше от повторната си среща с Ифигения, спомняйки си антипатията, която изпитваше към студената и сурова микенска жена. Сега обаче я възприемаше по друг начин. Дали причината бе в това, че умира? Дали знанието й позволи да види старицата с по-ясни очи. Или просто съжалението промени представата й за жрицата?

Повечето от жените, пратени на Тера, нямаха желание да служат на полубога и много от тях плачеха за света, който са познавали — свят на мечти, надежди за любов и семейство. Може би и Ифигения някога е била такава. Андромаха отново си припомни момента, в който Касандра коленичи до жрицата и положи глава в скута й. Дали това бе накарало Ифигения да си помисли за празния си живот, ограбен от възможността да има собствени деца?

Дъждът започна да отшумява и Андромаха се приготви да продължи надолу, когато видя движение над себе си. Това бе Касандра, спускаща се по самия ръб на пътеката. Дъхът на Андромаха секна. Момичето я видя и помаха.

— Прекрасна нощ — извика тя. — Толкова вълнуваща!

Андромаха се пресегна и придърпа момичето до себе си.

— Какво правиш тук? Опасно е.

— Трябваше да те видя, преди да тръгнеш. Говори ли с Калиопа?

Андромаха въздъхна. Бе погребала костите под едно дърво, а после плака, докато си спомняше любовта, която двете бяха споделяли.

— Да — каза тя с треперлив глас. — Казах й, че ми липсва и че винаги ще я помня. Мислиш ли, че ме е чула?

— Не знам. Не бях там — отвърна Касандра жизнерадостно. — Опитах се да говоря с Ксидорос, но него го няма тук. Мислиш ли, че това е защото мъжете не се допускат на острова?

Андромаха прегърна момичето и я целуна.

— Ще бъдеш ли щастлива тук? — попита тя.

Касандра се измъкна от хватката й.

— Трябва да кажеш нещо на Хеликаон — каза детето напрегнато. — Трябва да отиде на пиратските острови. Одисей ще е там. И Ахил.

— Не сме тук, за да водим битки, Касандра.

— Но Итака е нападната, а Пенелопа е в плен. Били са я и са я измъчвали. Одисей ще отиде там и ще умре, ако Хеликаон не му помогне.

Вятърът секна и около тях се възцари студена тишина. Андромаха почти чуваше туптенето на собственото си сърце. Одисей бе най-старият приятел на Хеликаон, но сега им беше враг. Ако двамата с Ахил загинеха, това щеше да отслаби микенските сили, може би фатално, и да спаси Троя. Тишината се проточи и тя видя, че Касандра я гледа. Усети вина.

— Трябва да помисля — каза, неспособна да срещне светлите очи на сестра си.

— Какво има да се мисли? — попита момичето. — Пенелопа е чудесна жена и носи сина на Одисей.

— Не става дума само за Пенелопа. Има и други фактори. Например оцеляването на Троя.

— Други фактори — повтори Касандра меко. — Колко странни са хората.

Андромаха се изчерви.

— Няма нищо странно в това да искаш да спасиш онези, които обичаш.

— Това имам предвид. Хеликаон обича Одисей и Пенелопа. Ти знаеш, че ако му кажеш, ще се втурне да им помогне. Точно както рискува живота си и дойде за теб, когато микенците нападнаха Троя. Той е герой и винаги ще иска да защити онези, които обича.

Андромаха преглътна ядосания си отговор. После си пое дълбоко дъх и отвърна:

— Кажи ми, че смъртта на Одисей и Ахил няма да спаси Троя.

Касандра поклати глава.

— Не, няма да ти го кажа. Зная само, че Одисей се е отправил към смъртта си и точно това искат пиратите. Водачът им има кървава вражда с него. На Итака сега има почти двеста войни. Одисей има тридесет.

— Грозния цар не е глупак — каза Андромаха, — а само глупак би атакувал двеста с тридесет.

Касандра поклати глава.

— Той обича Пенелопа повече от живота си. Те са й отрязали косата, Андромаха, и всяка нощ пиратският главатар нарежда да я изведат от килията й, облечена в дрипи, и да я завържат за трона й. Курвите на пиратите хвърлят храна по нея и крещят обиди. — Тя замълча. — Решението е твое. Трябва да вървя.

Момичето се обърна и бързо се закатери по скалната пътека.

Андромаха изруга и се затича след нея, като се хлъзгаше по влажния камък.

— Касандра, не можем да се разделим така. Ще те видя ли отново?

Сестра й се усмихна.

— Ще се срещнем отново преди края.

Тя леко докосна бузата й и продължи нагоре.

Андромаха я изпроводи с поглед, а после се обърна и заслиза надолу. Когато се приближи до плажа, видя група мъже с широки роби, които говореха с Хеликаон. По-голямата част от екипажа се беше струпала наоколо. Почти незабелязана, тя премини през тълпата. Когато се приближи, видя, че един от мъжете с робите е Гершом.

— Какво става тук? — попита Андромаха, заставайки до Хеликаон.

— Гершом ни напуска — отвърна той. Усмихна се, щом я видя, но усмивката му бързо изчезна и тя усети едва сдържания гняв в гласа му. — Днес ще отплава с тези пустинници.

Андромаха изгледа четиримата студенооки брадати мъже с Гершом.

— Защо искаш да ни напуснеш? — попита тя.

— Не искам. Дадох обещание преди години и сега трябва да го спазя. Имам много лоши черти, Андромаха, но винаги спазвам обещанията си.

Той се обърна към Хеликаон и протегна ръка. За момент тя си помисли, че той ще я отхвърли. После царят на Дардания поклати глава, пристъпи напред и прегърна египтянина.

— Ще ми липсваш, приятелю — каза той, когато се отдръпна. — И аз, и хората ми имаме причини да сме ти благодарни.

Последва мърморене, изразяващо съгласие, от страна на струпалия се наоколо екипаж, и Ониакус потупа Гершом по гърба. Египтянинът се ухили и кимна.

— Надявам се да чуем истории за велики приключения — каза Хеликаон, насилвайки се да се усмихне.

— По-вероятно е да чуете за ненавременната ми смърт — отвърна Гершом, — но е малко вероятно до вас да достигне каквото и да е, защото ще пътувам с ново име, което ще си избера сам.

Той се обърна към екипажа.

— Приятели, вие ме извадихте от морето и ме направихте един от вас. Всички ще останете в сърцето ми така, както остана Зидантас и другите, които вече не са с нас. Нека Източникът на цялото творение ви закриля и ви пази от беди.

Накрая той погледна Хеликаон и Андромаха:

— И дано вие двамата намерите истинско щастие — добави полугласно.

После без повече думи той се обърна и тръгна към египетския кораб. В дългата си роба и с пустинниците, които го следваха, заприлича на Андромаха на истински принц — суров и властен. Тя се зачуди какво ли ще стане с него, но знаеше, че никога няма да разбере.

Те гледаха смълчани, докато Гершом се качваше на египетския кораб, а после Андромаха погледна лицето на любимия си и видя тъга на него. Хвана го за ръката и се приближи още повече.

— Мъчно ми е да те виждам толкова тъжен.

— Той ми е приятел, един от най-добрите, които съм имал, и сърцето ми нашепва, че повече няма да се срещнем.

— Имаш и други приятели, които те обичат.

— Да — съгласи се той. — И ги ценя всичките.

— Одисей сред тях ли е?

Хеликаон се усмихна.

— На първо място. Той е най-великият човек, когото някога съм срещал.

Андромаха въздъхна.

— Тогава трябва да поговорим.