Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Троя (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fall of Kings, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
sqnka (2019)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Дейвид Гемел; Стела Гемел

Заглавие: Гибелта на царете

Преводач: Симеон Цанев; Илиян Илиев

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИнфоДАР

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман (не е указано)

Печатница: Симолини

Редактор: Милена Иванова

Коректор: Нели Байкова

ISBN: 978-954-761-327-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10905

История

  1. — Добавяне

XVII
Ездата на Хектор

Скорпиос бе изморен и не само от целодневната езда. Умората бе проникнала чак до костите му. Беше му омръзнало от битки и от война. Копнееше отново да види фермата на баща си и да седне на масата със семейството си, за да слуша простичките им истории за изгубени овце или гъгрици по лозята.

Погледна надолу към затревената падина, където приятелят му Юстинос — широкоплещест мъж с бръсната глава — се опитваше да разпали сухите подпалки с кремък. Замъждука малко пламъче, а Юстинос се наведе и го духна внимателно. Огънят се усили и той добави още няколко съчки.

Двамата ездачи си устройваха късен лагер точно под върха на един хълм. Бяха съгледвачи за Троянския кон на Хектор и се движеха пред основното тяло на армията, докато тя се насочваше с пълна скорост обратно към Троя през планината Ида към често използвания път от Тива в полите на Плакос до Златния град. Очакваха останалите от армията да ги настигнат по мръкване.

Скорпиос се бе загледал към потъмняващата земя на северозапад. Въздухът бе изпълнен с мириса на вечерни цветя. Накрая той въздъхна и се спусна обратно долу при лагера. Юстинос вдигна поглед, но не каза нищо. Подаде му парче хляб и двамата ядоха в тишина.

— Мислиш ли, че Олганос още е в Троя? — попита Скорпиос, докато Юстинос постилаше одеялото си на земята, готов да заспи. Едрият мъж сви рамене.

— В града има само стотина мъже от Коня. Със сигурност всеки ден, докато стигнем до там, те ще са в центъра на сраженията. Може и всички вече да са мъртви.

— Той обаче е корав — настоя Скорпиос.

— Всички сме корави, момче — измърмори приятелят му и се просна на земята със затворени очи.

— Искам да си ида у дома, Юстинос. Гади ми се от всичко това.

Другият войн въздъхна, след което се надигна и добави още съчки в пламъците.

— Ние си отиваме у дома — каза той.

— Имам предвид моя дом. Далече от войната.

Юстинос се усмихна мрачно.

— Далече от войната? Няма място във Великата зеленина, което да е далече от войната.

Скорпиос се загледа в другия.

— Но тя трябва да свърши някой ден, нали?

— Тази война ли? Разбира се. След нея ще има друга, а после друга. Най-добре не мисли за това. Тук е спокойно и ние сме в безопасност поне за тази нощ. Това е достатъчно добро за мен.

— Не и за мен. Страх ме е от утрешния ден.

— Защо? Утре няма да стане нищо. Само ще продължим да яздим на север и да внимаваме за засада. Хектор ще спре под Гаргарон, както винаги, за да принесе жертва на Татко Зевс. Кое му е специалното на утрешния ден?

— Нищо. Не зная.

— Тогава защо се страхуваш? Слушай ме, момче, единственото, което е сигурно, е сега. Вчера е в миналото. Не можем да направим нищо по въпроса. Утре е мистерия. И там нищо не можем да направим, докато не ни връхлети. Нека Хектор и генералите се боят за утрешния ден. Това им е работата.

— И Банокъл — изтъкна Скорпиос.

Юстинос се изкикоти.

— Да, предполагам, че и Банокъл. Бих му съчувствал, но всеки, който има топки да се ожени за Голямата Руж, би трябвало да може да се справи с простичките задължения на един генерал.

— Защо някой би се оженил за курва? — попита Скорпиос.

— Е, това пък е пълна глупост — сопна се Юстинос. — Какво общо има това, че е курва?

— Ти би ли се оженил за такава?

— Защо не? Ако я обичам и може да ми даде синове.

Скорпиос го изгледа невярващо.

— Но те са безбожни и нечисти.

Очите на Юстинос се присвиха, а лицето му потъмня.

— Безбожни? В името на топките на Арес, радвам се, че не съм бил отгледан в малкото ти селце. Чуй ме, Скорпиос. Майка ми беше курва, а баща си не познавах. Отгледаха ме курви. Някои бяха гадни, други — зли или алчни. Но повечето бяха нормални, като теб и мен. Много от тях бяха грижовни, честни и състрадателни. Просто жени, които правят каквото трябва, за да оцелеят. Безбожни и нечисти? Ако не ми беше приятел, щях да ти разбия физиономията в онзи дънер. А сега млъквай и ме остави да спя.

Той легна отново, обърна гръб на другия войник и придърпа одеялото над рамото си.

Скорпиос седна с гръб към дъба и задряма за известно време. Луната се бе издигнала високо в ясното небе, когато чу грохота на стотици копита, който му подсказа, че Троянският кон на Хектор ги е настигнал. Срита Юстинос, за да се събуди, и двамата бързо запалиха подготвените за целта факли, след което ги вдигнаха високо. След няколко мига ги наобиколиха ездачи, около които се вихреше прах. Броните им блестяха под лунната светлина.

От мрака се появи едър войн, седнал на гърба на червеникав жребец. Той се наведе към тях, а златната му коса сякаш засия под светлината на факлите.

— Юстинос. Скорпиос. Нещо за докладване? — попита Хектор.

Юстинос пристъпи напред.

— Нищо, господарю. През целия ден видяхме само птици, зайци и няколко мечки. Сякаш земите са изоставени.

— Изоставени са — съгласи се принцът. — Очаквах Агамемнон да устрои засада по пътя ни. Знаеше, че ще идваме. Но изглежда съм грешал. Може би е хвърлил всичко, което има, срещу Троя.

Той се изправи на гърба на коня си и погледна към пълната луна за момент. После извиси глас над пръхтенето на конете и тихите разговори на ездачите и извика:

— Няма да спираме сега, момчета! Ще яздим през нощта!

Юстинос и Скорпиос бързо започнаха да събират нещата си, докато конниците се движеха край тя.

— Е, момче, изглежда утрешният ден дойде по-бързо от очакваното — каза тихо Юстинос.

 

 

Времето се движеше с унищожителна леност, докато кървавото клане в равнината продължаваше. За Калиадес дните бяха започнали да се сливат в едно. Когато беше светло, той се биеше редом с мъжете от скамандрийския отряд, а Мечът на Аргуриос поразяваше враговете му. Тук нямаше място за умения в боя, беше просто кървава касапница. Нощем почиваше, където намери, а изтощението го събаряше на земята, въпреки стоновете и виковете на умиращите и непоносимата воня на стотици горящи трупове в ноздрите му.

На петата сутрин се събуди и откри, че зората отдавна е минала, а слънцето е високо в небето, ала при все това врагът още не е атакувал.

По-изтощен, отколкото можеше да си представи, че е възможно, той изравни коня си с конете на Банокъл, Антифон и генерал Лукан от хераклийския отряд — дребен и жилав мъж с криви крака, прошарена коса и силно сбръчкано лице, който служеше на царя на Троя от незапомнени времена.

Калиадес погледна към Банокъл, който се взираше в армиите на Агамемнон с безизразно лице и очи, по-студени от зимен дъжд. Щом чу за смъртта на Руж, той изтича до дома на приятеля си и го откри свлечен в ъгъла на двора, вперил поглед в осакатения труп на стария пекар. Банокъл не каза нищо, а се изправи и напусна дома си, без да погледне повече към тялото на жена си. Върна се на бойното поле и стоя цяла нощ до реката в чакане на вражеската атака. Оттогава се биеше като обладан от духове, а двата му меча носеха смърт, където и да отидеше. Скандрийците го обожаваха, сякаш беше прероденият Херкулес, и се биеха като демони до него, възхитени от неуморимите му и неумолими атаки.

— Ето че се почва — каза Банокъл с равен глас и Калиадес насочи вниманието си към бойното поле, където се сформираха вражеските армии. В центъра им бе микенската фаланга, но по-тясна отпреди и по двата й фланга имаше по още една пехотна фаланга. Двата края на линията се оформяха от конници.

— Тесалийски пешаци и конници отляво. Ахил ще бъде там със своите мирмидонци — каза старият Лукан и примижа. — Не мога да различа кой е отдясно днес.

— Критяни — каза Банокъл. — Или поне критянски конници. Гадни копелета са. Изненадан съм, че не ги използваха по-рано.

— Може да са дошли току-що — изтътна Антифон. — В Залива на Херкулес всеки ден пристигат кораби и не носят само храна и оръжия. От цялата Велика зеленина се изсипват наемници с надеждата да спечелят малко от съкровищата на Приам. Това отдясно сигурно е някой от тези отряди.

— Значи ще са свежи — каза Калиадес. — И със свежи коне.

— Свежи или не, до мръкване ще са мъртви — отвърна Банокъл и слезе от коня си. Калиадес го последва.

Антифон се наведе от гърба на своя.

— Един генерал трябва да започне битката от задната част на армията си — каза той изморено, както правеше всеки ден. — Няма как да прецениш как да разположиш силите си, ако стоиш отпред.

Банокъл го игнорира, както винаги, и тръгна пред войните отляво, за да застане начело на скамандрийците си. Пешаците нададоха възгласи и Калиадес видя как част от умората изчезна от тях, докато викът им се носеше надолу по линията:

— Банокъл! Банокъл! Банокъл! Банокъл!

Калиадес вдигна поглед към Антифон, сви рамене и отиде да заеме мястото си до своя приятел, като изтегли Меча на Аргуриос. Антифон и Лукан обърнаха конете си и ги поведоха обратно сред редиците войни.

Антифон бе наредил на скамандрийците да поемат левия фланг в равнината, а на хераклийците — десния. В центъра се намираше елитната пехота — Орлите на Приам — а зад тях бяха наредени триста фригийски стрелци, защитавани от всяка страна от отряда на Илиос и наемници от Меония. Нищожният отряд оцелели мъже от Троянския кон бе оставен в резерва от другата страна на реката. Повечето бяха ранени, както и конете им.

Калиадес видя светлината на слънцето да се отразява в броните на микенската армия, когато тя започна да се придвижва към тях. Той постави шлема си на мястото му и провери каишите на нагръдника си.

— Какво чакаме, момчета? — извика Банокъл и изваждайки двата си меча, се хвърли към врага.

В задната част на редиците Антифон изчака, докато вече можеше да вижда лицата на приближаващите микенци. После даде заповед и фригийските стрелци опънаха лъковете си, за да запратят дъжд от стрели над главите на собствените си войници и сред редиците на противника. Успяха да стрелят само три пъти, а после, според заповедите си, отстъпиха по дървените мостове до северния бряг, готови да спрат врага, ако достигне реката.

Калиадес тичаше до Банокъл към фалангата и видя как стрелите се носят над главите им, за да отскочат от микенските щитове и шлемове. Някои обаче намериха целта си, забивайки се в лица, ръце и крака и принуждавайки вражеската линия да забави ход, докато мъжете се препъваха и падаха.

Калиадес се затича с подновена сила. Концентрира се върху една пролука във фалангата, където повален от стрела войник бе оставил другаря си отляво незащитен. Калиадес изрева и се затича към мъжа, удряйки ръката, с която онзи държеше меча си. Оръжието му почти отряза ръката над лакътя и той изтръгна меча си отново, за да го забие в лицето на микенеца, докато той падаше напред.

Друг войн замахна с острието си към главата на Калиадес. Ударът отскочи от ръба на щита му. Калиадес насочи меча на Аргуриос в гърлото на мъжа, ала острието се плъзна по тежката броня. Той коленичи и блокира друг удар от противника си, а после заби оръжието си в бедрото му. Рукна фонтан от кръв. Микенецът падна на колене и отчаяно замахна към Калиадес, ала той отскочи леко назад и остави мъжа да умре.

За момент се измъкна от сражението. Видя, че Банокъл си е проправил път с бой към най-тежката част от битката. Русият войн бе заобиколен от три страни, както от микенци, така и от тесалийци.

Калиадес тръгна към него, но с крайчеца на окото си видя движение отдясно. Блокира свирепия удар и мълниеносно преряза гърлото на нападателя. Поглеждайки наляво, той вдигна щита си точно навреме, за да блокира удар от брадва. Изгуби равновесие в калта и противникът му замахна отново. Калиадес се претърколи отчаяно.

В този момент един троянски войник се хвърли върху нападателя и замахна към рамото му. Мъжът с брадвата се обърна към младия войник и се опита да го удари в главата. Троянецът носеше стар квадратен щит и брадвата отскочи от края му. Докато войнът вдигаше оръжие отново, Калиадес скочи и заби меча си между ребрата му. После го изви и мъжът падна тежко.

Калиадес кимна на младежа за благодарност и се обърна да намери Банокъл. Не можеше да го види и се огледа. Дори и насред битката усещаше накъде вървят нещата и разбра, че троянците отново напредват.

Той отблъсна удар с меч, насочен отдясно към корема му, и уби мъжа със светкавичен замах към гърлото.

Пред него се отвори пролука и той видя Банокъл, който се сражаваше с контролирана настървеност. Двата му меча блестяха и се стрелкаха във всички посоки, задържайки противниците му на разстояние. Калиадес се затича към него, прескочи едно тяло и прокара меча си през вдигнатата ръка на тесалийски войник. Мъжът остана неподвижен за миг, загледан в осакатения си крайник, а после Калиадес му преряза гърлото.

Видя, че Банокъл е изгубил един от мечовете си, затова взе оръжието на тесалиеца и извика:

— Банокъл!

Ала с шлема, покриващ изцяло лицето му, приятелят му нямаше как да го чуе.

Калиадес видя как един микенец убива троянския си противник, а после се обръща към открития гръб на Банокъл. Той се ухили и вдигна меча си за убийствен удар. Калиадес се втурна напред. Ала преди оръжието да падне, Банокъл обърна меча си и го заби, без да гледа, в корема на мъжа.

Калиадес прокара острието си през врата на един от противниците на приятеля си. Видя, че Банокъл най-сетне го е забелязал, и му метна новото оръжие, а после се огледа за нова цел.

— Не бой се, ще има достатъчно и за двама ни! — извика Банокъл.

Двамата приятели продължиха да се бият един до друг, а купчината вражески трупове около тях нарастваше.

И дългата сутрин превали към обяд.

Калиадес знаеше, че скамандрийците се борят яростно и бавно си проправят път навътре във вражеските редици. Ала именно там беше проблемът. Вражеската конница на тесалийците и критяните щеше да се опита да мине от двете страни на троянците и съюзниците им с надеждата да ги обкръжи. Антифон разполагаше само с малкия отряд от Троянския кон и зелейската конница, с които да им попречи.

Микенецът спря за момент, за да си поеме дъх. Ръката, с която държеше меча, бе изморена, а краката му сякаш не можеха да го държат и миг повече. Двамата с Банокъл, заедно с около дузина скамандрийци, бяха проникнали надълбоко във вражеските редици. Около тях имаше десетки мъртви или умиращи, някои троянци, но повечето — микенци или войни от Тесалия.

Банокъл уби тежко брониран микенец с умел удар отстрани, а после също спря и се огледа, за да се ориентира. Отляво виждаше троянски войски, които се разпръскваха хаотично. Гигантски войн в черна броня си проправяше път сред тях с мечове, проблясващи като мълнии. Движеше се с невероятна сила и елегантност, в сравнение с изморените войници около него.

— Ахил! — извика Банокъл на Калиадес и посочи с меча си в посоката на воина. — Това е Ахил!

През процепите на шлема си, Калиадес видя как лицето на Банокъл просветва от нетърпение. Той му кимна и двамата започнаха да си проправят с бой път към царя на Тесалия.

Изведнъж силен тътен изпълни въздуха и напоената с кръв земя под тях започна да трепери.

— Земетресение! — извика някой и викът бе подет от повечето войни наоколо. Боят започна да замира, докато мъжете и от двете страни усетиха как земята трепери под краката им.

Калиадес видя два микенски трупа, паднали един върху друг и като постави ръка на рамото на Банокъл за опора, се качи върху тях, за да види по-добре.

В далечината на юг, по протежението на Скамандър се издигаше огромен прашен облак. Когато той се приближи до вкопчените една в друга армии, тътенът се усили. Копита!

— Това не е земетресение! — извика радостно Калиадес на изтощените си войници. — Това е Троянският кон!

 

 

Скорпиос се приведе ниско над врата на жребеца си и усети как страхът в стомаха му изчезва, докато Троянският кон галопираше през равнината към фланга на врага.

Само мигове преди това ездачите бяха извели конете си от гората на северния бряг на Скамандър там, където свършваха покритите с дъбове хълмове и реката се спускаше бързо към Залива на Троя. Там спряха, ужасени от гледката на битката, която се разиграваше пред тях. Скорпиос разполагаше само с няколко секунди, за да я осмисли — равнината южно от Скамандър бе изпълнена със сражаващи се войни, неразличими заради покритите си с кръв и кал брони. После Хектор подкара огромния си боен кон Арес в разпенената река и жребецът си проправи път през нея, последван бързо от останалата част от Троянския кон. Щом стигнаха до южния бряг, Хектор дори не се обърна, за да види дали мъжете са прекосили бързото течение в безопасност, а извади меча си и срита жребеца в галоп към битката.

Скорпиос и Юстинос се намираха в четвъртата редица ездачи, които се спуснаха върху фланга на врага с мечове в ръка. Той разтърка очи, за да ги изчисти от вихрещия се прах, и видя вражеската конница, която отчаяно се опитваше да обърне конете си, за да се изправи срещу новата заплаха. Телата на конете и мъжете по земята около тях обаче им пречеха.

Хектор вече бе много по-напред от останалите. Неговите щитоносци Местарес и Ареон правеха всичко възможно да го настигнат, но малко коне можеха да се мерят с Арес в пълен галоп.

Смелият боен кон удари паникьосаната вражеска линия със силата на таран. Един жребец падна с ужасено цвилене, когато Арес строши и двата му предни крака в атаката си. Хектор уби ездача на раненото животно с удар в главата и другите наоколо отстъпиха назад в паника. После щитоносците също удариха врага, следвани от останалата част от Троянския кон.

Скорпиос забави жребеца си, за да изчака своя ред, докато ездачите пред него навлизаха в битката. После един тесалийски ездач успя да пробие троянската линия и се засили към него със спуснато копие. Скорпиос се наклони и върхът на копието премина вдясно от него, забивайки се в коня му. Животното се надигна паникьосано на задните си крака, давайки на война нужната височина да забие копието си дълбоко в гърлото на тесалиеца. Подивял от болка, конят отново се надигна, а после падна.

Скорпиос скочи и се претърколи, изправи се на крака и извади меча си. Затича се към първия ездач, когото видя — тежко брониран микенец. Копието на мъжа се понесе към него, но бе отклонено от нагръдника му. Скорпиос сграбчи дръжката и я издърпа, събаряйки изненадания си противник от седлото. После троянецът го уби с мълниеносен удар във врата. Прибра меча си и сграбчи коня за гривата, хвърляйки се на гърба му с копие в ръка.

Огледа се наоколо за друг войн, когото да убие. Видя, че вражеската конница е отстъпила под атаката и няколко ранени ездачи се опитват да се оттеглят от бойното поле. Скорпиос изсумтя и хвърли копието на тесалиеца по един бягащ ездач. Оръжието се заби в гърба на мъжа и той се свлече на коня си. Троянецът нанесе триумфиращ удар във въздуха.

— Скорпиос! — Той се обърна и видя Юстинос, чието лице и меч бяха покрити с кръв. На устните му бе разцъфнала усмивка. — Още ли искаш да пасеш овцете във фермата на баща си?