Серия
Песен за огън и лед (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Storm of Swords, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 286 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
nedjalkov (2007)
Разпознаване и корекция
piki (2007)

Издание:

ИК „Бард“, 2002

Bantam Books, 2000


САМУЕЛ

Кралят беше ядосан. Сам го разбра веднага.

Когато черните братя влязоха един по един и коленичиха пред него, Станис бутна настрана закуската си от корав хляб, солено телешко и варени яйца и ги изгледа хладно. На червената жена Мелисандра до него гледката сякаш й се стори забавна.

„Какво търся аз тук? — запита се Сам, щом червените й очи се спряха на него. — Някой трябваше да помогне на майстер Емон нагоре по стъпалата. Не ме гледай, аз съм само стюардът на майстера.“ Останалите бяха претенденти за командирския пост на Стария мечок, с изключение на Боуен Марш, който се беше оттеглил от надпреварата, на беше останал кастелан и лорд стюард. Сам не разбираше защо Мелисандра трябва да проявява интерес точно към него.

Крал Станис задържа черните братя коленичили необичайно дълго време.

— Стани — най-сетне каза той и Сам помогна на майстер Емон да се изправи.

Лекото покашляне на лорд Джанос Слинт наруши тишината.

— Ваша милост, позволете да изразя радостта ни от това, че сме поканени тук. Когато видях вашите знамена от Вала, разбрах, че владенията са спасени. „Ето, че идва един човек, който никога не забравя дълга си — казах на сир Алисър. — Силен мъж и истински крал.“ Позволете да ви поздравя за великата ви победа над диваците. Певците ще възпеят този ваш подвиг, знам…

— Певците да правят каквото си щат — сряза го Станис. — Спести ми ласкателствата си, Джанос, няма да ти помогнат. — Кралят стана и ги изгледа намръщено. — Лейди Мелисандра ми казва, че все още не сте си избрали лорд-командир. Недоволен съм. Колко още трябва да продължи тази глупост?

— Ваше величество — заговори с оправдателен тон Боуен Марш, — никой все още не е достигнал две трети от гласовете. Минали са само десет дни…

— Цели десет дни пропилени нахалост! А аз трябва да се оправям с пленници, да наложа ред във владенията, война да водя. Решения трябва да се вземат, засягащи Вала и Нощния страж. Изборът трябва да се направи. По право вашият лорд-командир трябва да има глас при взимането на тези решения.

— Трябва, да — каза Джанос Слинт. — Но трябва да се каже ясно. Ние, братята, сме обикновени войници. Войници, да! А ваша милост знае, че войниците се чувстват най-сигурно, когато получават заповеди Те само ще спечелят от кралското ви напътствие, според мен. За доброто на кралството. Да им помогне да изберат правилно. Предложението разгневи неколцина от останалите.

— Ти да не искаш кралят и задниците ни да избърше? — каза сърдито Котър Пайк.

— Изборът на лорд-командир принадлежи на Заклетите братя и само на тях — настоя сир Денис Малистър.

— Ако не изберат правилно, няма да изберат мен — проплака Ед Скръбния.

Майстер Емон, спокоен както винаги, заяви:

— Ваша милост, Нощният страж си избира своя водач, откакто Брандън Строителя е издигнал Вала. До Джиор Мормон сме имали деветстотин деветдесет и седем лорд-командири, всеки от които — избран от мъжете, които ще води, и това е традиция от хиляди години.

Станис стисна зъби.

— Нямам намерение да потъпквам вашите права и традиции. Колкото до кралското напътствие, Джанос, ако искаш да кажеш, че трябва да внуша на братята ти да изберат теб, имай куража да го кажеш направо.

Това стъписа лорд Джанос. Той се усмихна нерешително и взе да се поти, но Боуен Марш до него каза:

— Та кой по-добре би командвал черните плащове от един човек, който е командвал златните, ваше величество?

— Всеки от вас, според мен. Даже готвачът. — Кралят изгледа Слинт много студено. — Джанос едва ли е първият златен плащ, който е взимал подкуп, признавам, но може би е първият командир, който е тъпкал кесията си, продавайки постове и повишения. Към края сигурно половината офицери в Градската стража са му плащали част от заплатите си. Така ли е, Джанос?

Вратът на Слинт пламна — Лъжи, само лъжи! Силният мъж си печели врагове, ваша милост знае това. Шепнат лъжи зад гърба му. Нищо не е доказано, никой не е излязъл да каже, че…

— Двама, които бяха готови да кажат, ненадейно умряха на постовете си. — Станис присви очи. — Не си играйте с мен, милорд. Видях доказателството, което Джон Арин представи на малкия съвет. Ако аз бях крал, щяхте да загубите много повече от поста си, гарантирам ви, но Робърт сви рамене пред „малките“ ви опущения. „Всички крадат — така каза. — По-добре един крадец, когото знаем, отколкото някой, когото не знаем. Следващият ще е още по-лош.“ Думите на лорд Петир в устата на брат ми, бяс държа. Кутрето имаше нюх към златото и съм сигурен, че е уредил нещата така, че короната да се облагодетелства от подкупничеството ти толкова, колкото и ти самият.

Ченето на лорд Слинт трепереше, но преди да успее да отвори уста, майстер Емон каза:

— Ваша милост, по закон предишните престъпления и грешки на един човек се опрощават и се забравят завинаги, след като изрече клетвата и стане Заклет брат на Нощния страж.

— Това го знам. Ако се окаже, че лорд Джанос е най-доброто, което Нощния страж може да предложи, ще стисна зъби и ще го преглътна. Все ми е едно кого ще си изберете, стига да изберете. Мен война ме чака.

— Ваша милост — каза сир Денис Малистър предпазливо. — Ако говорите за диваците…

— Не говоря за диваците. Знаете това, сир.

— А вие трябва да знаете, че макар да сме безкрайно благодарни за помощта, която ни предложихте срещу Манс Райдър, ние не можем да ви предложим помощ в борбата ви за трона. Нощният страж не взима страна във войните на Седемте кралства. От осем хиляди години…

— Знам историята, сир Денис — пресече го грубо кралят. — Давам ви думата си: няма да ви моля да вдигате мечовете си срещу който и да е от бунтовниците и узурпаторите, които ме тормозят. Искрено очаквам да продължите за защитавате Вала, както сте го правили винаги.

— Ще браним Вала до последния мъж — заяви Котър Пайк.

— Сигурно ще съм аз — каза примирено Ед Скръбния. Станис скръсти ръце.

— Ще поискам от вас още няколко неща. Неща, които сигурно няма да дадете с голяма охота. Искам замъците ви. И искам Дара.

Тези резки думи изтрещяха между черните братя като гърне с адски огън, хвърлено в мангал. Марш, Малистър и Пайк заговориха заедно. Крал Станис ги остави да говорят и когато свършиха, каза:

— Разполагам с три пъти повече мъже от вас. Мога сам да си взема земите, ако пожелая, но предпочитам да го направя законно, с вашето съгласие.

— Дарът е даден на Нощния страж за вечни времена, ваша милост — настоя Боуен Марш.

— Което означава, че не може законно да бъде заграбен, присвоен или иззет от вас. Но това, което може да се даде, може и да се върне.

— Но какво ще правите с Дара? — попита Котър Пайк.

— Ще го използвам по-добре от вас. Колкото до замъците, Източен страж, Черен замък и Сенчестата кула ще си останат ваши. Поддържайте ги с гарнизони както винаги, но другите трябва да взема за своите гарнизони, ако ще държим Вала.

— Вие не разполагате с хора — възрази Боуен Марш.

— Някои от изоставените замъци са почти в руини — каза Отел Ярвик, Първия строител.

— Руините могат да се възстановят.

— Да се възстановят? — каза Ярвик. — Но кой ще свърши работата?

— Това е моя грижа. Ще поискам от вас подробен списък за сегашното състояние на всеки замък и какво ще е нужно за възстановяването му. Смятам до една година всички да са подсилени с гарнизони и да горят пред вратите им огньове.

— Огньове ли? — Боуен Марш погледна притеснено Мелисандра. — Какво, сега и огньове ли ще палим?

— Ще палите. — Жената се изправи сред вихър от пурпурна коприна и дългата й, светла като мед коса се посипа на раменете й. — Мечовете не могат да отблъснат този мрак. Само Светлината Господня може да го направи. Не се заблуждавайте, добри сирове и доблестни братя, войната, която предстои, не е някаква си дребна свада за земи и почести. Нашата война е за самия живот и ако ние се провалим, светът загива с нас.

Сам усети, че офицерите не знаят как да го приемат. Боуен Марш и Отел Ярвик се спогледаха със съмнение, а Хоб Трипръстия изглеждаше готов час по-скоро да се върне в кухнята и да реже моркови. Но всички сякаш се изненадаха, като чуха как майстер Емон промърмори:

— Това ли е войната за утрото, за която говорихте, милейди? Но къде е принцът предречен?

— Той стои пред вас — заяви Мелисандра, — макар да нямате очи да го видите. Станис Баратеон е прероденият Азор Ахаи, воинът на огъня. В негово лице пророчествата се сбъдват. Червената комета озари небето, за да предизвести неговото идване, и той държи Светлоносеца, червения меч на героите.

Кралят, изглежда, изпита ужасно неудобство от думите й, защото скръцна със зъби и каза:

— Вие ме повикахте и аз дойдох, господа. Сега трябва да живеете с мен, или да умрете с мен. По-добре свикнете с това. — Махна рязко с ръка. — Това е всичко. Майстер, останете за малко. Тарли, вие също. Останалите сте свободни.

„Аз ли? — помисли Сам стъписан, докато братята му се кланяха и излизаха. — Какво иска той от мен?“ — Ти си онзи, който е убил съществото в снега — каза крал Станис, след като останаха само четиримата.

— Сам Колача. — Мелисандра се усмихна. Сам усети, че се изчервява.

— Не, милейди. Ваша милост. Тоест, аз съм, да. Аз съм Самуел Тарли, да.

— Твоят баща е способен воин — каза крал Станис. — Той веднъж победи брат ми, в Ашфорд. Мейс Тирел искаше да си спечели славата за тази победа, но лорд Рандил реши спора преди Тирел още да е намерил бойното поле. Посече лорд Каферен с грамадния си валириански меч и изпрати главата му на Ерис. — Кралят потърка брадичката си с пръст. — Не си синът, който бих очаквал от мъж като него.

— Аз… аз не съм синът, който той искаше, ваша милост.

— Ако не беше облякъл черното, от теб можеше да излезе полезен заложник — каза Станис.

— Той е облякъл черното, ваша милост — подчерта майстер Емон.

— Знам, знам — каза кралят. — Знам повече, отколкото си мислиш, Емон Таргариен.

Старецът сведе глава.

— Аз съм само Емон, ваша милост. Ние оставяме имената на домовете си, когато изковем своите майстерски вериги.

Кралят кимна, сякаш да каже, че и това знае, и че не го интересува.

— Казаха ми, че си убил онова същество с обсидианова кама — обърна се той към Сам.

— Д-да, ваша милост. Джон Сняг ми я даде.

— Драконово стъкло. — Смехът на червената жена прозвуча като музика. — Замръзнал огън, на езика на древна Валирия. Нищо чудно, че е проклятие за тези студени чеда на Другия.

— На Драконов камък, където беше седалището ми, може да се види много от този обсидиан в старите тунели под планината — каза кралят на Сам. — Парчета, цели отломки, плочи. В по-голямата си част е черен, доколкото помня, но има и малко зелен, малко червен, и пурпурен. Пратих вест на моя кастелан сир Роланд да започне да го вади. Боя се, че няма да задържа Драконов камък много дълго, но може би Господарят на Светлината ще ни даде достатъчно замръзнал огън срещу тези същества преди да падне замъкът.

Сам се окашля.

— В-ваше величество. Камата… драконовото стъкло се скърши, когато се опитах да намушкам един таласъм.

Мелисандра се усмихна.

— Некромантия оживява тези таласъми, но те си остават само мъртва плът. Стоманата и огънят могат да се справят с тях. Онези, които вие наричате „Другите“, са нещо повече.

— Демони, сътворени от сняг, лед и студ — каза Станис Баратеон. — Древният враг. Единственият враг, който е от значение. — Той се вгледа замислено в Сам. — Казаха ми, че ти с това дивашко момиче сте минали под Вала, през някаква магическа врата.

— Ч-черната порта — заекна Сам. — Под Нощната крепост.

— Нощната крепост е най-големият и най-старият замък на Вала — каза кралят. — Там смятам да вдигна седалището си, докато водя тази война. Ще ми покажеш тази порта.

— Аз… Д-да, стига да… — „Стига още да е там. Стига да се отвори за мъж, който не е от черните. Стига да…“ — Ще я покажеш — отсече Станис. — Аз ще ти кажа кога. Майстер Емон се усмихна.

— Ваша милост — рече той, — преди да си отидем, чудя се, дали бихте ни оказали великата чест да ни покажете този чудодеен меч, за който толкова много сме слушали всички.

— Искаш да видиш Светлоносеца? Сляп?

— Сам ще бъде моите очи. Кралят се намръщи.

— Кой ли не го е виждал това нещо. Защо пък да не го види и един слепец?

Мечът висеше на една кука до камината. Кралят свали колана и извади дългия меч. Стоманата изскърца в дървото и кожата и солария се изпълниха със сияние — примигващ и подскачащ танц от златна, оранжева и червена светлина, с всичките ярки цветове на огъня.

— Кажи ми, Сам. — Майстер Емон докосна ръката му.

— Той сияе — тихо каза Сам. — Сякаш е от огън. Няма пламъци, но стоманата е жълта, червена и оранжева, просветва и блести като слънчев лъч над вода, но е по-красиво. Жалко, че не можете да го видите, майстер.

— Вече го виждам, Сам. Меч, пълен със слънчева светлина. Толкова красива гледка. — Старецът се поклони вдървено. — Ваша милост. Милейди. Беше изключително мило от ваша страна.

Когато крал Станис прибра бляскавия меч в ножницата, стаята сякаш помръкна въпреки слънчевите лъчи, струящи през прозореца.

— Добре, вече го видяхте. Можете да се връщате към задълженията си. И запомнете какво ви казах. Вашите братя ще си изберат лорд-командир тази нощ, или ще ги накарам да съжалят, че не са.

Майстер Емон беше потънал в размисъл, докато Сам му помагаше по тясното вито стълбище. Но докато пресичаха двора, каза:

— Не усетих топлина. А ти, Сам?

— Топлина ли? От меча? — Сам се замисли. — Въздухът трептеше, както при горящ мангал.

— Все пак не усети никаква топлина, нали? А ножницата, която държи този меч, тя е от дърво и кожа, нали? Чух звука, когато Негова милост изтегли меча. Кожата беше ли опърлена, Сам? Дървото изглеждаше ли прогорено или почерняло?

— Не — призна Сам. — Не забелязах.

Майстер Емон кимна. После, в покоите си, помоли Сам да напали огъня и да му помогне да седне в креслото си до камината.

— Тежко е да си толкова стар — въздъхна, докато се наместваше на възглавницата. — А още по-тежко е да си сляп. Липсва ми слънцето. И книгите. Най-вече ми липсват книгите. — Емон махна с ръка. — Няма да ми трябваш повече до избора.

— Избора… Майстер, не можем ли да направим нещо? Това, което кралят каза за лорд Джанос…

— Помня — каза майстер Емон. — Но Сам, аз съм майстер, с верига и заклет. Моят дълг е да съветвам лорд-командира, който и да е той. Няма да е редно точно мен да видят, че подкрепям един претендент или друг.

— Но аз не съм майстер каза Сам. — Не мога ли аз да направя нещо?

Емон обърна слепите си очи към Сам и се усмихна.

— Ами, аз не знам, Самуел. Би ли могъл?

„Бих могъл — помисли Сам. — Длъжен съм.“ При това трябваше да го направи веднага. Ако се поколебаеше, беше сигурен, че ще изгуби куража си. „Аз съм мъж на Нощния страж — напомни си той, докато бързаше през двора. — Мъж съм. Мога да го направя.“ Беше време когато трепереше и цвърчеше като пиле, само щом го погледнеше лорд Мормон, но онова беше старият Сам, преди Юмрука на Първите и Цитаделата на Крастър, преди таласъмите, Студени ръце и Другия на неговия мъртъв кон. Сега той беше смел. „Джили ме направи храбър“ — беше казал на Джон. И беше истина. Трябваше да е истина.

От двамата командири Котър Пайк беше по-малко плашещият, затова Сам отиде първо при него, докато все още куражът му не бе охладнял. Намери го в старата Зала на щита да играе на зарове с трима от мъжете на Източен страж и един червенокос сержант, дошъл от Драконов камък със Станис.

Когато Сам помоли за разрешение да поговори с него, Котър Пайк ревна команда и останалите прибраха заровете и парите си и се махнаха.

Човек не можеше да нарече Котър Пайк хубавец, макар че тялото му под коженото, обшито с железни пъпки яке и грубо тъканите дебели панталони беше стройно, стегнато и жилаво. Очите му бяха малки, носът счупен, а брадичката тясна като връх на копие. Шарката беше раздрала жестоко лицето му и брадата, която си беше пуснал, за да скрие белезите, беше рядка.

— Сам Колача! — каза той вместо поздрав. — Ти сигурен ли си, че си намушкал Друг? Да не е било някой снежен човек?

„Не започва добре.“ — Уби го драконовото стъкло, милорд — обясни отмалял Сам.

— Тъй де, няма спор. Е, казвай, Колачо. Майстерът ли те прати при мен?

— Майстерът ли? — Сам преглътна. — Аз… аз току-що го оставих, милорд. — Не беше съвсем лъжа, но ако Пайк предпочетеше да го схване погрешно, това можеше да го накара да се вслуша. Сам пое дълбоко дъх и подхвана призива си.

Пайк го прекъсна преди да е изрекъл и двайсет думи.

— Искаш от мен да коленича и да целуна пеша на хубавия плащ на Малистър, това ли било? Трябваше да се сетя. Това лордчетата сте като стадо овце. Е добре, кажи на Емон, че само е хабил приказките ти и времето ми. Ако някой трябва да се оттегли, то това е Малистър. Той е твърде стар за работата, може би тъкмо ти трябва да му го кажеш. Изберем ли го, сигурно след три години пак трябва да се събираме тук за нови избори.

— Стар е — съгласи се Сам, — но е с г-голям о-опит.

— В седенето в кулата и суетенето над картите, нали? Той какво се кани да прави, да пише писма до таласъмите ли? Че е рицар, рицар е, но не е боец и едно гърне пикня не давам кого бил свалил от коня на някой тъп турнир преди петдесет години. Полуръката беше спечелил всичките му битки, това и слепец може да го види. На нас повече от всякога ни трябва боец, след като и тоя проклет крал ни се натресе на главите. Добре, днес са само руини и празни полета, но какво ще ни поиска „Негова милост“ утре? Мислиш ли, че на Малистър ще му стиска да се изправи срещу Станис Баратеон и оная червена кучка? — Той се изсмя. — Аз не.

— Значи няма да го подкрепите? — каза отчаяно Сам.

— Ти Сам Колача ли си, или Глухия паток? Няма да го подкрепя. — Пайк вдигна пръст пред лицето му. — Разбери следното, момче. Аз не искам тая скапана работа, никога не съм я искал. Бия се най-добре с палуба под краката, не с кон, а Черен замък е прекалено далече от морето. Но по-скоро ще дам с нажежен меч да ме шибат в гъза, отколкото да връча Нощния страж на оня чистофайник от Сенчестата кула. А ти можеш да припнеш до стареца и да му кажеш какво съм отговорил, ако те попита. — Стана. — Да ми се махаш от очите.

На Сам едва му стигна кураж да каже:

— А-ами ако е някой д-друг? Бихте ли п-подкрепили н-някой друг?

— Кого? Боуен Марш ли? Тоя, дето брои лъжиците? Отел е изпълнител, каквото му се нареди, го прави добре, но нищо повече. Слинт… е, хората му го харесват, признавам, и може би ще си струва да го натикаме в кралската гуша и да видим дали Станис ще се задави, но не. Много от Кралски чертог има у тоя, помни ми думата. На жабата й поникнали крила и тя си помислила, че е дракон. — Пайк се изсмя. — Тъй че кой остава, Хоб ли? Можем него да изберем, само че тогава кой ще ви вари овнешкото, Колачо? Приличаш ми на човек, който си обича скапаното овнешко.

Нямаше какво повече да каже. Съкрушен, Сам едва успя да изломоти едно „благодаря“ и поиска разрешение да напусне. „Със сир Денис ще се оправя по-добре“, помъчи се да си внуши, докато крачеше през замъка. Сир Денис беше рицар, със знатно потекло и добре възпитан, при това се държа много добронамерено със Сам, когато го намери с Джили по пътя. „Сир Денис ще се вслуша в думите ми, няма начин.“ Командирът на Сенчестата кула се беше родил под Кънтящата кула на Морския страж и беше Малистър от глава до пети. Яката му беше обшита със самур и същият самур очертаваше ръкавите на черния му кадифен жакет. Грижливо оправените гънки на плаща му се стягаха от ноктите на сребърен орел. Брадата му беше бяла като сняг, косата — почти окапала, а лицето му беше нашарено с дълбоки бръчки. И все пак в жестовете му имаше изящество, а в устата — зъби, и годините не бяха похабили нито синьо-сивите му очи, нито вежливостта му.

— Милорд Тарли — каза той, щом стюардът му въведе Сам в Пиката, където бяха отседнали мъжете от Сенчестата кула. — Радвам се да разбера, че сте се възстановили след тежките си изпитания. Мога ли да ви предложа чаша вино? Лейди майка ви е Флорент, доколкото си спомням. Някой ден ще трябва да ви разкажа как свалих от конете и двамата ви дядовци на един и същ турнир. Но днес зная, че имаме по-спешни грижи. Праща ви майстер Емон, разбира се. Какво иска да ме посъветва той?

Сам отпи от виното и заподбира думите си грижливо.

— Всеки майстер носи верига и се е заклел… не би било редно да се разбере за него, че е повлиял в избора на лорд-командира.

Старият рицар се усмихна.

— Поради което не е дошъл лично. Да, напълно разбирам, Самуел. Двамата с Емон сме стари и мъдри в тези неща. Кажи сега каквото си решил да ми кажеш.

Виното беше сладко. Сир Денис изслуша призива на Сам с гробовна вежливост, за разлика от Котър Пайк. Но когато той свърши, старият рицар поклати глава.

— Съгласен съм, че ако се наложи един крал да посочи нашия лорд-командир, това ще е мрачен ден в историята ни. Особено този крал. Той едва ли ще си опази короната за дълго. Но честно казано, Самуел, Пайк е този, който би трябвало да се оттегли. Аз имам по-голяма подкрепа от него и съм по-подходящ за поста.

— Така е — съгласи се Сам. — Но Котър Пайк също може да свърши работа. Казват, че той много пъти се е доказвал в битка. — Не искаше да обиди сир Денис с хвалби за неговия съперник, но как иначе да го убеди да се оттегли?

— Мнозина от братята ми са се доказвали в битки. Не е достатъчно. Някои неща не могат да се решат с бойната брадва. Майстер Емон ще разбере това, но не и Котър Пайк. Лорд-командирът на Нощния страж е лорд, първо и преди всичко. Той трябва да може да преговаря с други лордове… и с крале също така. Трябва да е човек с тежест, заслужаващ уважение. — Сир Денис се наведе над масата. — Ние с теб сме синове на велики лордове. Знаем колко е важен произходът, кръвта, и че ранното възпитание не може да се замени с нищо. Аз станах скуайър на дванайсет години, а шампион в турнир на двайсет и една. Командир съм на Сенчестата кула от трийсет и три години, Кръв, потекло и обучение са ме подготвили да се оправям с крале. Пайк… е, не го ли чу тази сутрин, когато попита Негова милост дали ще му изтрие задника? Самуел, нямам навик да говоря обидно за своите братя, но да бъдем откровени… железните хора са раса на пирати и крадци, а Котър Пайк е изнасилвал и убивал още от момче. Майстер Хармун пише и чете писмата му, и това е години наред. Не, колкото и да ми е неприятно, че ще разочаровам майстер Емон, честта Не ми позволява да се отдръпна в полза на Пайк от Източен страж.

Този път Сам се беше подготвил.

— Бихте ли могли в полза на някой друг? Ако е някой по-подходящ?

Сир Денис помисли за миг.

— Никога не съм желал този почетен пост за себе си. При предишните избори с благодарност се оттеглих, когато предложиха лорд Мормон, също както и за лорд Коргайл преди това. Стига Нощният страж да остане в добри ръце, ще съм доволен. Но Боуен Марш не е подходящ за задачата, нито Отел Ярвик. А този така наречен „лорд на Харънхъл“ е едно касапско пале, издигнато от Ланистърите. Нищо чудно, че е продажен и подкупен.

— Има друг — каза Сам. — Лорд-командир Мормон разчиташе на него. Довериха му се и Донал Ноя, и Корин Полуръката. Макар да не е с толкова знатно потекло като вас, в жилите му също тече древна кръв.

Роден е в замък и е отрасъл в замък, меча и пиката е изучил от рицар, а писмото от майстер от Цитаделата. Баща му беше лорд, а брат му — крал.

Сир Денис поглади дългата си бяла брада.

— Може би — отрони той след дълга пауза. — Много е млад, но… може би. Виж, той може да стане, признавам го, макар че аз все пак съм по-подходящият. Не се съмнявам в това. Аз бих бил най-добрият избраник.

„Джон каза, че в една лъжа може да има чест, стига да е изречена с добро намерение.“ Сам каза:

— Ако не изберем лорд-командир още тази нощ, крал Станис е решил да посочи Котър Пайк. Каза го на майстер Емон тази заран, след като всички вие напуснахте.

— Разбирам. — Сир Денис стана. — Трябва да помисля за това. Благодаря ти, Самуел. И предай поздравите ми на майстер Емон.

Сам трепереше, докато излизаше от Пиката. „Какво направих? — помисли той. — Какво казах?“ Ако го хванеха с тази лъжа, щяха да го… „Какво? Да ме пратят на Вала? Да ми извадят червата? Да ме превърнат в таласъм?“ Изведнъж всичко му се стори нелепо. Как можеше да се бои от Котър Пайк и от сир Денис Малистър, след като беше видял как един орел яде лицето на Пол Дребния?

Пайк не се зарадва, като го видя отново.

— Пак ли ти? Давай по-бързо, че почваш да ме дразниш.

— Само минутка — обеща Сам. — Вие казахте, че няма да се оттеглите за сир Денис, но че бихте могли да го направите в полза на някой друг.

— Кой е той сега, Колачо? Ти ли?

— Не. Един боец. Донал Ноя му даде Вала, когато дойдоха диваците, и той беше скуайърът на Стария мечок. Лошото е само, че е копеле.

Котър Пайк се засмя.

— Седем ада! Ей това ако не набие копие в дъртия задник на Малистър, здраве му кажи! Май ще си струва само заради това. Дали ще се справи хлапакът? — Изсумтя. — Все пак аз щях да съм по-добър. Аз съм нужният човек, всеки глупак може да го разбере.

— Да, всеки глупак — съгласи се Сам, — дори и аз. Но… ами, не трябваше да ви го казвам, но… крал Станис е решил да ни натрапи сир Денис, ако не изберем човек тази нощ. Чух да го казва на майстер Емон, след като ви отпрати.