Серия
Песен за огън и лед (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Storm of Swords, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 287 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
nedjalkov (2007)
Разпознаване и корекция
piki (2007)

Издание:

ИК „Бард“, 2002

Bantam Books, 2000


САНСА

„Това беше сладък сън“ — каза си сънено Санса. Беше се върнала в Зимен хребет, тичаше из гората на боговете с Лейди. Баща й също беше там, и братята й, всички на топло, живи и здрави. „Само ако можеше сънищата да се сбъдват…“ Отхвърли завивките. „Трябва да съм храбра.“ Мъченията й скоро щяха да свършат, така или иначе. „Ако Лейди беше тук, нямаше да се страхувам.“ Но Лейди беше мъртва; Роб, Бран, Рикон, Аря, баща й, майка й, дори септа Мордейн. „Всички са мъртви освен мен.“ Сега беше съвсем сама на този свят.

Лорд съпругът й не беше до нея, но тя бе свикнала с това. Тирион спеше лошо и често ставаше преди да е съмнало. Обикновено го намираше в солария, приведен до догарящата свещ и потънал в някой древен свитък или том в кожена подвързия. Понякога миризмата на прясно изпечения сутрешен хляб го отвеждаше в кухните, а понякога се качваше в градината на покрива или обикаляше сам по Алеята на предателя.

Тя отвори прозореца, потрепера и кожата по ръцете й настръхна. По небето на изток се трупаха облаци, пронизани от слънчевите лъчи. „Приличат на два огромни замъка, плуващи по утринното небе.“ Санса ясно виждаше крепостните им стени от ломен камък, яките им цитадели и бойници. Прозирни знамена се гънеха и виеха нагоре от върховете на кулите им и стигаха чак до гаснещите звезди. Зад тях настъпваше слънцето и тя се загледа как от черни се превърнаха в сиви, а после добиха хиляди оттенъци на розово, златно и пурпурно. Скоро вятърът ги омеси и на мястото на двата камъка изникна само един.

Чу как вратата се отвори и слугините й внесоха горещата вода за банята й. И двете бяха нови на служба при нея. Тирион беше казал, че предишните били все доноснички на Церсей, точно както Санса винаги беше подозирала.

— Елате да видите — каза им тя. — В небето има един замък. Те се приближиха и надникнаха.

— От злато е. — Шае имаше къса черна коса и дръзки очи. Вършеше всичко, което й се наредеше, но понякога поглеждаше Санса прекалено дръзко. — Замък цял от злато, обичам такава гледка.

— Замък ли? — Брела примижа. — Да, ама оная кула там се събаря май. Замък, целият в руини.

Санса не искаше да слуша за падащи кули и рухнали замъци. Затвори прозореца и каза:

— Ще ни чакат за закуска при кралицата. Милорд съпругът ми в солария ли е?

— Не, милейди — отвърна Брела. — Не съм го виждала.

— Може да е отишъл да види баща си — каза Шае. — Може Ръката на краля да има нужда от съвета му.

— Лейди Санса — изсумтя Брела. — сигурно ще искате да влезете в коритото преди водата да е изстинала.

Санса се остави Шае да й съблече ризата и влезе в голямото дървено корито. Изкуси се да помоли за чаша вино, за да успокои нервите си. Венчавката щеше да е по обед във Великата септа на Белор, в другия край на града. А привечер щеше да започне сватбеният пир в тронната зала; хиляда гости и седемдесет и седем блюда, с певци, жонгльори и глумци. Но най-напред предстоеше закуска в Балната зала на кралицата, за Ланистърите и за мъжете на Тирел — жените на Тирел щяха да закусват с Марджери — и още стотина рицари и дребни благородници. „Направиха ме Ланистърка“ — помисли Санса с горчивина.

Брела прати Шае за още топла вода, а тя самата взе да мие гърба на Санса.

— Вие треперите, милейди.

— Водата не е достатъчно топла — излъга Санса. Слугините й я обличаха, когато Тирион влезе с Подрик Пейн.

— Изглеждаш чудесно, Санса. — Той се обърна към скуайъра си. — Под, бъди така добър да ми донесеш чаша вино.

— Вино ще има на закуската, милорд — каза Санса.

— Вино има и тук. Не очакваш да се явя трезвен пред сестра си, нали? Нов век е, милейди. Триста години от Завоеванието на Егон. — Джуджето взе чашата с червено от Подрик и я вдигна високо. — За Егон. Какъв щастливец! Две сестри, две жени и три големи дракона, какво повече му трябва на човек? — Изтри уста с опакото на ръката си.

Дрехите на Дяволчето бяха потни и омачкани, сякаш беше спал с тях.

— Няма ли да си смените облеклото, милорд? Знаете, че новият ви жакет е много хубав.

— Жакетът е хубав, да. — Тирион остави чашата. — Хайде, Под, да намерим някой парцал, в който няма да изглеждам такова джудже. Не бих искал да посрамвам лейди съпругата си.

Скоро Дяволчето се върна и вече изглеждаше съвсем представително, дори малко по-висок. Подрик Пейн също се беше преоблякъл и поне сега приличаше на същински скуайър, въпреки че една много голяма червена пъпка точно до носа му разваляше ефекта от великолепните одежди в пурпур, бяло и златно. „Колко плахо момче.“ В началото Санса се боеше от скуайъра на Тирион: все пак беше Пейн, братовчед на сир Илин Пейн, който бе отсякъл главата на баща й. Скоро обаче се увери, че Под се плаши от нея точно толкова, колкото тя от братовчед му. Всеки път, когато му заговореше, той се изчервяваше от главата до петите.

— Пурпурът, златото и бялото да не би да са цветовете на дома Пейн, Подрик? — попита го тя много вежливо.

— Не. Тоест, да. — Под се изчерви. — Цветовете. Стягът ни е пурпур и бяло, милейди. Кръстосано. Със златни монети. По квадратчетата. Пурпур и бяло. И двете. — Гледаше в пантофите й.

— Има цяла история за тези монети — каза Тирион. — Не се съмнявам, че Под ще я сподели на пръстите на краката ти някой ден. Но точно в момента ни очакват в балната зала на кралицата. Може ли?

Санса се изкуси да откаже. „Мога да му кажа, че стомахът ми е зле, или че ми е дошла лунната кръв.“ Нищо друго не й се искаше сега, освен да се сгуши отново в леглото си и да дръпне завесите. „Трябва да бъда храбра, като Роб“ — каза си тя и хвана вдървено съпруга си под мишницата.

В Балната зала на кралицата закусиха с меденки, печени с боровинки и орехи, пушена шунка, бекон, рибка сребруша, пържена в хлебни трохи, есенни круши и едно дорнско блюдо от лук, сирене и разбити яйца, сготвено с лютиви чушленца.

— Нищо по-добро от една пикантна закуска, да изостри апетита на човек преди идващия пир със седемдесетте и седем блюда — отбеляза Тирион, докато им пълнеха чините. Имаше кани с мляко и кани с медовина, и кани с леко сладко златисто вино. Между масите обикаляха музиканти, свиреха с гайди, флейти и цигулки, а сир Донтос препускаше в галоп на дървеното си конче и Лунното момче пръцкаше с уста и пееше мръсни песнички.

Санса забеляза, че Тирион почти не посяга към храната, въпреки че изпи няколко чаши вино. Колкото до нея самата тя опита малко от дорнските яйца, но чушлетата изгориха устата й. Иначе опита само по една хапчица от плода, рибата и меденките. Всеки път щом Джофри я погледнеше, стомахът й започваше така да пърха, че все едно беше глътнала прилеп.

След като разчистиха блюдата, кралицата тържествено представи Джоф с булчинския плащ, който щеше да заметне на раменете на Марджери.

— Това е плащът, с който аз бях заметната, когато Робърт ме взе за своя кралица, същият плащ, който майка ми лейди Джоана е носила, когато се е венчала за милорд баща ми. — На Санса й се стори, че е доста поизтъркан, но това може би беше защото е бил толкова използван.

После дойде ред за даровете. За Предела бе обичайно да се поднасят дарове на младоженеца и булката сутринта в деня на сватбата им; на другия ден щяха да получат други дарове като двойка, но днешните посвещения бяха за всеки поотделно.

От Джалабхар Ксхо Джофри получи голям лък от позлатено дърво и колчан с дълги стрели, оперени със зелени и алени пера; от лейди Танда — ботуши за езда; от сир Кеван — великолепно кожено рицарско седло; от дорнеца принц Оберин — брошка от червено злато, изковано с форма на скорпион; сребърни шпори от сир Адам Марбранд; червен копринен турнирен павилион от лорд Матис Роуан. Пакстър Редвин поднесе красив дървен модел на бойната галера с двеста весла, която в момента се строеше в Арбор.

— Ако благоволи Негова милост, ще я наречем „Доблестта на крал Джофри“ — обяви той и Джоф призна, че наистина е много доволен.

— Ще я направя свой флагмански кораб и ще отплавам за Драконов камък да убия своя чичо изменник Станис — каза той.

„Днес се прави на милостив крал.“ Санса знаеше, че Джоф може да бъде галантен, когато му изнася, но като че ли напоследък все по-малко му изнасяше. И наистина цялата му вежливост се изпари, когато Тирион му поднесе техния подарък: огромен древен том, наречен „Жития на четирима крале“, подвързан в кожа и пищно украсен. Кралят го прелисти без особен интерес.

— И какво всъщност е това, вуйчо?

„Книга.“ Санса се зачуди дали Джофри не помръдва тлъстите си като червеи усти, когато чете.

— Историята на Великия майстер Кает за царуването на Дерон Младия дракон, Белор Блажения, Егон Недостойния и Дерон Добрия — отвърна дребничкият й съпруг.

— Книга, която всеки крал би трябвало да прочете, ваша милост — каза сир Кеван.

— Моят баща нямаше време за книги. — Джофри хвърли презрително тома на масата. — Ако четеше по-малко, вуйчо, навярно лейди Санса вече щеше да носи бебе в корема си. — Той се засмя… а когато кралят се засмее, всички в двора се смеят с него. — Но ти не тъгувай, Санса, когато направя на кралица Марджери дете, ще те посетя в спалнята ви и ще покажа на малкия си вуйчо как се прави това.

Санса се изчерви. Погледна нервно Тирион, уплашена какво ще каже той. Можеше да стане точно толкова гадно, колкото отвеждането им в спалнята на тяхната сватба. Но този път джуджето напълни устата си с вино, вместо с думи.

Лорд Мейс Тирел пристъпи напред, за да поднесе дара си: златен бокал с височина цели три стъпки, с две красиви извити дръжки и седем страни, отрупани със скъпоценни камъни.

— Седем лица за седемте кралства на Негова милост — обясни бащата на младоженката. Показа им как всяко лице носи герба на един от великите домове: рубинен лъв, смарагдова роза, елен от оникс, сребърна пъстърва, сокол от синкавозелен нефрит и бисерно вълчище.

— Великолепна чаша — каза Джофри, — макар че, изглежда, ще трябва да изстържем вълка и да поставим октопод на негово място, струва ми се.

Санса се направи, че не го е чула.

— Двамата с Марджери ще пием здраво на пиршеството, тъсте. — Джофри вдигна високо бокала, за да му се възхитят всички.

— Проклетото нещо е по-високо от мен — промърмори Тирион. — Половин бокал и ще се търкаля пиян под масата.

„Добре — помисли тя. — Дано да си счупи врата.“ Лорд Тивин изчака да поднесе последен дара си: дълъг меч. Ножницата му беше изработена от черешово дърво, златен обков и червена кожа, отрупана със златни лъвски главички. Лъвчетата имаха рубинени очи. Балната зала се стаи, когато Джофри измъкна оръжието от ножницата и го вдигна над главата си. Червените и черни вълни в стоманата проблеснаха на утринната светлина.

— Великолепен е — заяви Матис Роуан.

— Меч, достоен за възпяване, ваша милост — възкликна лорд Редвин.

— Кралски меч — каза сир Кеван Ланистър.

Крал Джофри изглеждаше готов да убие някого тутакси, толкова беше възбуден. Засече във въздуха и се засмя, после каза: — Един велик меч трябва да си има велико име, господа! Как да го нарека?

Санса си спомни за Лъвския зъб, меча който Аря бе хвърлила в Тризъбеца, и за Сърцеяд, онзи, който бе поискал тя да целуне преди битката. Зачуди се дали ще иска и Марджери да целува този.

Гостите заподвикваха имена за новото оръжие. Джоф отхвърли дузина предложени имена, накрая едно му хареса.

— Плачът на вдовицата! — изрева той. — Да! И той ще направи много жени вдовици! — Замахна отново. — И когато се изправя срещу чичо ми Станис, той ще прекърши вълшебния му меч на две. — Джоф посече надолу и принуди сир Бейлон Суан да отстъпи припряно назад. На лицето на сир Бейлон се изписа стъписване и залата прокънтя от смях.

— Моля внимавате, ваша милост — предупреди сир Адам Марбранд краля. — Валирианската стомана е гибелно остра.

— Помня. — Джофри се надигна и посече свирепо с две ръце с Плача на вдовицата книгата, която му бе подарил Тирион. Тежката кожена корица се разпра. — Остра е! Казах ти, знам я аз валирианската стомана. — Трябваха му още няколко удара, докато разцепи дебелия том, и когато свърши, бе останал без дъх. Санса усещаше как съпругът й се бори да овладее кипналия си гняв, когато сир Озмунд Черно котле извика:

— Моля се никога да не насочите това зло острие към мен, ваша милост.

— Гледайте да не ми давате повод, сир. — Джофри бутна от масата парче от „Жития на четирима крале“ с върха на меча, след което пъхна Плача на вдовицата в ножницата.

— Ваша милост — каза сир Гарлан Тирел. — Може би не го знаехте. В цял Вестерос има само четири копия от тази книга, осветена от ръката на самия Кает.

— Вече са три. — Джофри свали стария си колан за меча, за да си сложи новия. — А вие с лейди Санса ми дължите по-добър подарък, Дяволче. Този стана на парченца.

Тирион се втренчи в племенника си с разногледите си разноцветни очи.

— Може би нож, мой суверен? За да отива на меча ви. Кама от същата валирианска стомана… с дръжка от драконова кост, да речем?

Джоф го изгледа с яд.

— Вие… да, една кама, която да отива на меча ми, добре. — Кимна. — И… златна дръжка с рубини в нея. Драконовата кост много простее.

— Както желаете, ваша милост. — Тирион изпи още една чаша вино. На Санса обърна толкова внимание, колкото ако беше сам в солария си. Но когато дойде време да си тръгнат, я хвана за ръката.

Докато пресичаха двора, с тях се изравни принц Оберин Дорнски, с неговата чернокоса наложница под ръка. Санса погледна с любопитство жената. Беше от ниско потекло и неомъжена, и беше родила на принца две незаконни дъщери, но не се страхуваше да гледа дори кралицата в очите. Шае й беше казала, че тази Елария почитала някаква лисенска богиня на любовта.

— Била е нещо като курва, преди той да я намери, милейди — сподели слугинята й, — а ето че сега е почти принцеса. — Санса никога преди не се беше озовавала толкова близо до дорнската жена. „Всъщност не е красива — прецени тя. — Но в нея има нещо, което привлича очите.“ — Веднъж имах огромното щастие да видя копието на Цитаделата на „Жития на четирима крале“ — каза принц Оберин на нейния лорд съпруг. — Просветленията му са великолепни, но ми се струва, че Кает се е отнесъл с прекомерна симпатия към крал Визерис.

Тирион го изгледа остро.

— Прекомерна симпатия ли? Та той според мен е писал срамно оскъдно за Визерис. Трябвало е да бъде „Жития на петима крале“.

Принцът се засмя.

— Визерис не е царувал и два дни.

— Царувал е повече от година — каза Тирион. Оберин сви рамене.

— Година или два дни, има ли значение? Отровил е племенника си, за да спечели трона, а след това не е направил нищо забележително.

— Белор се е уморил от глад, постейки — каза Тирион. — Чичо му е служил вярно като Ръка, както е служил и на Младия дракон преди него. Визерис може да е царувал само година, но е управлявал петнадесет, докато Дерон е воювал, а Белор се е молел. — Направи кисела физиономия. — А и да е премахнал племенника си, кой може да го вини? Все някой е трябвало да отърве страната от глупостите на Белор.

Санса беше стъписана.

— Но Белор Благочестивия е бил велик крал. Той е преминал с боси крака Пътя на костите, за да сключи мир с Дорн и е спасил Рицаря на драконите от змийската яма. Пепелянките са отказали да го ухапят, защото е бил толкова чист и свят.

Принц Оберин се засмя.

— Ако вие бяхте пепелянка, милейди, щяхте ли да ухапете такава безкръвна твар като Белор Благочестивия? Аз лично щях да си запазя зъбките за нещо по-сочно…

— Моят принц просто се шегува с вас, лейди Санса — каза Елария Пясък. — Септоните и певците обичат да казват, че змиите не са ухапали Белор, но истината е по-различна. Бил е ухапан петдесетина пъти и е трябвало да умре от това.

— Ако беше умрял, Визерис щеше да царува над десет години — каза Тирион — и за Седемте кралства навярно щеше да е по-добре. Някои са убедени, че Белор се е побъркал от толкова много отрова.

— Да — каза принц Оберин, — но в тази ваша Червена цитадела, изглежда, няма пепелянки. Тогава как обяснявате поведението на Джофри?

— Предпочитам да не го обяснявам. — Тирион кимна сухо. — Моля да ни извините. Носилката ни чака. — Джуджето помогна на Санса да се качи, след което тромаво се изкатери и се намести до нея. — Дръпнете тези перденца, милейди, бъдете така добра.

— Но защо, милорд? — Санса не искаше да остане затворена с него зад пердетата. — Денят е толкова хубав.

— Защото добрите хорица на Кралски чертог сигурно ще започнат да хвърлят говна, ако ме видят вътре. Бъдете така добра заради двама ни, милейди. Дръпнете пердетата.

Тя се подчини. Поседяха мълчаливо; въздухът около тях стана топъл и душен.

— Съжалих за книгата ви, милорд — чу Санса собствения си глас.

— Книгата беше на Джофри. Можеше да научи едно-две неща, ако я беше прочел. — Каза го някак разсеяно. — Трябваше да съобразя. Трябваше да се сетя за… доста неща.

— Може би камата ще му хареса повече.

Джуджето направи гримаса и белегът на лицето му се изопна и сгърчи.

— Момчето си е заслужило една кама, нали? — За щастие, Тирион не изчака да чуе отговора й. — Джоф се скара с вашия брат Роб в Зимен хребет. Кажете ми, имаше ли лоши чувства също така между Бран и Негова милост?

— Бран? — Въпросът я обърка. — Преди да падне, искате да кажете? — Напрегна се да си спомни. Беше толкова отдавна. — Бран беше мило момче. Всички го обичаха. Помня, че веднъж той и Томен се биха с дървени мечове, но беше само на игра.

Тирион се отпусна и потъна в мълчание. Санса чу далечното стържене на веригите на вдигащата се решетка. Лишена от гледката навън, предпочете да сведе глава. Изпитваше неудобство от втренчените му в нея разногледи очи. „Защо ме гледа така?“ — Вие обичахте братята си точно колкото аз обичам Джайм.

„Не е ли това ланистърски капан, за да ме накарат да се издам като изменница?“ — Моите братя бяха изменници и сега са в гробове на изменници. Предателство е да обичаш изменник.

Съпругът й изсумтя.

— Роб вдигна войската си срещу своя законен крал. Според закона това го прави изменник. Другите загинаха твърде млади, за да разберат какво е измяна. — Потърка носа си. — Санса, знаеш ли какво се случи на Бран в Зимен хребет?

— Бран падна. Той все се катереше по стените и накрая падна. Винаги се страхувахме, че един ден може да падне. А Теон Грейджой го е убил.

— Теон Грейджой. — Тирион въздъхна. — Лейди майка ти веднъж обвини мен… хайде, няма да те обременявам с по-гадните подробности. Но тя ме обвини неоснователно. Никога не съм посягал на брат ти Бран. И на теб не искам да причиня нищо лошо.

„Какво иска да му кажа?“ — Приятно ми е да го чуя, милорд. — Искаше нещо от нея, но Санса не знаеше какво е. „Прилича на огладняло дете, но нямам храна за него. Защо не ме остави на мира?“ Тирион отново потърка белега на носа — неприятен навик, който само привличаше очите на човек към грозното му лице.

— Ти никога не си питала как точно е умрял Роб, или лейди майка ти.

— Бих… предпочела да не знам. Ще ми донесе лоши сънища.

— Тогава няма да ти кажа нищо повече.

— Това ще е… много мило.

— О, да — каза Тирион. — Аз съм самата душа на милосърдието. И разбирам от лоши сънища.