Серия
Песен за огън и лед (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Storm of Swords, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 286 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
nedjalkov (2007)
Разпознаване и корекция
piki (2007)

Издание:

ИК „Бард“, 2002

Bantam Books, 2000


ТИРИОН

Верижката с ръчичките на лорд Тивин мяташе златни отблясъци върху тъмновиненото кадифе на туниката му. Лордовете Тирел, Редвин и Роуан се събраха около него, щом влезе. Той ги поздрави, каза тихичко няколко думи на Варис, целуна пръстена на Върховния септон и бузата на Церсей, Стисна ръката на Великия майстер Пицел и седна на мястото на краля на дългата маса, между дъщеря си и брат си.

Тирион беше заел старото място на Пицел в дъното, на няколко възглавнички, за да може да гледа. Прогонен от полагащия му се стол, Пицел се беше преместил при Церсей, колкото може по-далече от уродливото джудже, без да стига чак до кралското кресло. Великият майстер се беше спаружил като скелет, подпираше се тежко на тоягата си и трепереше, редки бели косми стърчаха от дългия му пилешки врат на мястото на някогашната пищна бяла брада. Тирион го изгледа без капка съжаление.

На другите им се наложи да се сборичкат за местата: лорд Мейс Тирел, тежък грубоват мъж с къдрава кафява коса и заострена прошарена брада; Пакстър Редвин, господарят на Арбор, мъж със здрави рамене и тънък, с плешива глава, обкръжена с туфи рижа коса; Матис Роуан, господарят на Златната гора, гладко обръснат, набит и запотен; Върховният септон, крехък човечец с рехава бяла брадичка. „Твърде много непознати лица — помисли Тирион. — Твърде много нови играчи. Играта се е променила, докато гниех в постелята си, и никой няма да ми каже новите правила.“

О, лордовете бяха достатъчно вежливи, макар да усещаше колко неловко се чувстват, щом го погледнат.

— Тази ваша верига, много умно — с весел тон бе подхвърлил Мейс Тирел, а лорд Редвин кимна и също така весело каза:

— Точно така, точно така! Милорд Планински рай говори от името на всички ни.

„Кажи го на хората в този град — помисли горчиво Тирион. — Кажи го на проклетите певци с техните песни за призрака на Ренли.“

Чичо му Кеван прояви най-много топлота — стигна чак дотам, че да го целуне по бузата, и каза:

— Лансел ми разказа колко си бил храбър, Тирион. Много е възхитен от теб.

„Той да го прави по-честичко, че и аз имам някои неща да кажа за него.“ Усмихна се насила и отвърна:

— Скъпият ми братовчед е много мил. Надявам се, че раната му се е изцерила?

Сир Кеван се намръщи.

— Един ден изглежда укрепнал, на другия… безпокои ме. Сестра ти често го навестява — да вдигне духа му и да се помоли за него.

„Но дали се моли да оживее, или да умре?“ Церсей се бе възползвала безсрамно от техния братовчед, както в леглото, така и извън него; малка тайна, която несъмнено се надяваше, че Лансел ще отнесе в гроба, след като баща им вече беше тук и тя нямаше повече нужда от него. „Но дали би стигнала дотам, че да го убие?“ Ако я видеше човек напоследък, изобщо нямаше да предположи, че Церсей е способна на подобно вероломство. Цялата чар, тя флиртуваше с лорд Тирел, докато си говореха за венчавката на Джофри, обсипваше лорд Тирел с похвали за двамата му храбри близнаци, смекчаваше грубостта на лорд Роуан с шеги и усмивки, гугукаше благочестиво с Върховния септон.

— Ще започнем с организирането на сватбеното тържество, нали? — попита тя, след като лорд Тивин зае мястото си.

— Не — отвърна баща им. — С войната. Варис. Евнухът се усмихна с копринената си усмивка.

— Имам толкова сладки новини за всички вас, благородни господа. Вчера призори нашият доблестен лорд Рандил е хванал Робет Гловър извън Дъскъндейл и го е притиснал към морето. Загубите са тежки и за двете страни, но накрая надвили мъжете на краля. Съобщава се, че сир Хелман Толхарт е загинал с хиляда други. Робет Гловър отстъпва с оцелелите към Харънхъл в пълно безредие, без да подозира, че на пътя ще го пресрещне доблестният сир Грегър със своите храбреци.

— Слава на боговете! — възкликна Пакстър Редвин. — Велика победа за крал Джофри!

„Какво общо има пък Джофри с това?“ — зачуди се Тирион.

— И ужасно поражение за севера, разбира се — отбеляза Кутрето, — макар че Роб Старк не е участвал. Младия вълк си остава непобеден на бойното поле.

— Какво знаем за плановете и ходовете на Старк? — попита Матис Роуан, както винаги груб и прям.

— Налага му се да бяга към Речен пад с плячката си и да изоставя замъците, които завзе на запад — каза лорд Тивин. — Нашият братовчед сир Дейвън прегрупира остатъците от войската на покойния му баща при Ланиспорт. Когато станат готови, ще се присъединят към сир Форли Престър при Златния зъб. Когато малкият Старк тръгне на север, сир Форли и сир Дейвън ще щурмуват Речен пад.

— Сигурен ли сте, че лорд Старк смята да тръгне на север? — попита лорд Роуан. — След като железните мъже са при Рова на Кайлин?

Отговори му Мейс Тирел.

— Има ли нещо по-безсмислено от един крал без кралство? Не, и това е ясно. Момчето трябва да остави речните земи, да съедини отново силите си с тези на Рууз Болтън и да хвърли цялата си мощ срещу Рова на Кайлин. Аз бих направил точно това.

Тук на Тирион му се наложи да си прехапе езика. Роб Старк беше спечелил за една година повече битки, отколкото владетелят на Планински рай за двадесет години. Репутацията на Тирел се основаваше на една несигурна победа над Робърт Баратеон при Ашфорд, в една битка, спечелена главно от авангарда на лорд Тарли, преди основните сили изобщо да са пристигнали на бойното поле. Обсадата на Бурен край, където Мейс Тирел действително беше командвал, се бе проточила цяла година без резултат, а след битката при Тризъбеца владетелят на Планински рай покорно бе свалил знамената си пред Едард Старк.

— Май трябва да напиша на Роб Старк едно строго писмо — каза Кутрето. — Доколкото разбирам, неговият човек Болтън развъжда кози в моята дворцова зала, което е крайно невъзпитано.

Сир Кеван Ланистър се окашля.

— Колкото за Старките… Бейлон Грейджой, който сега се титулува „крал на Островите и на Севера“, ни е изпратил условия за съюз.

— Би трябвало да предложи васалство — сопна се Церсей. — С какво право си позволява да се нарича крал?

— С правото на завоевателя — каза лорд Тивин. — Крал Бейлон е стиснал Шийката с пръсти на удушвач. Наследниците на Роб Старк са мъртви, Зимен хребет е паднал, а железните мъже държат Рова на Кайлин, Дълбок лес и по-голямата част от Камен бряг. Бойните кораби на крал Бейлон командват Морето на залеза и са разположени така, че да заплашват Ланиспорт, Светлия остров и дори Планински рай, ако го предизвикаме.

— А ако приемем този съюз? — запита лорд Матис Роуан. — Какви условия предлага?

— Да признаем кралството му и да му отстъпим всичко на север от Шийката.

Лорд Редвин се засмя.

— Какво толкова има на север от Шийката, което би поискал един разумен човек? Щом Грейджой ще разменя мечове и платна срещу камък и сняг, аз казвам да го оставим и да смятаме, че сме извадили късмет.

— Така е — съгласи се Мейс Тирел. — Аз бих постъпил точно така. Нека крал Бейлон довърши северняците, докато ние довършваме Станис.

Лицето на лорд Тивин не издаде чувствата му.

— Остава ни все още да се оправим с Лиза Ария. Вдовицата на Джон Арин, дъщерята на Хостър Тъли, сестрата на Кейтлин Старк… чийто съпруг кроеше заговор със Станис Баратеон преди да умре.

— О — възкликна усмихнат Мейс Тирел, — жените не понасят войната. Аз казвам да я оставим на мира. Тя няма да ни създаде неприятности.

— Съгласен съм — заяви Редвин. — Лейди Лиза не се намеси в битките, нито е склонна към измяна.

Тирион се размърда и каза:

— Тази жена ме хвърли в килия, позволи си да ме съди и искаше да ме лиши от живот — изтъкна той с добре премерена доза озлобление.

— Отказа да се яви в Кралски чертог и да се закълне във вярност на Джоф. Благородни господа, дайте ми хора и ще се справя с Лиза Арин.

— Едва ли можеше да измисли по-приятно занимание, освен може би да удуши Церсей. Все още сънуваше понякога небесните килии на Орлово гнездо и се събуждаше плувнал в пот.

Усмивката на Мейс Тирел беше добродушна, но зад нея Тирион долови презрение.

— Може би ще е най-добре да оставите боевете за бойците — каза владетелят на Планински рай. — По-добри мъже от вас са губили цели армии в Лунните планини или силите им са се разбивали пред Кървавата порта. Знаем за доблестта ви, милорд, не е необходимо да предизвиквате съдбата.

Тирион се надигна от възглавничките си настръхнал, но баща му го изпревари.

— За Тирион имам други задачи. Вярвам, че лорд Петир държи ключа ни към Орлово гнездо.

— О, да — каза Кутрето. — Ето тук го държа, между краката си. — Сиво-зелените му очи блеснаха лукаво. — Господа, предлагам да отида в Долината и там да утеша и да спечеля лейди Лиза Арин. След като стана неин консорт, ще ви осигуря Долината на Арин, без да се пролее и една капка кръв.

Лорд Роуан го изгледа невярващо.

— Дали лейди Лиза ще ви приеме?

— Приемала ме е вече няколко пъти, милорд, и не се е оплаквала.

— Ложето — изтъкна Церсей — още не значи сватба. Дори крава като Лиза Арин би трябвало да схваща разликата.

— Разбира се. Едва ли ще е подходящо дъщерята на владетеля на Речен пад да се омъжи за човек с толкова нисък сан като мен. — Кутрето разпери ръце. — Но виж… брак между владетелката на Орлово гнездо и владетеля на Харънхъл не е толкова немислим, нали?

Тирион забеляза погледите, които си размениха Пакстър Редвин и Мейс Тирел.

— Това може и да свърши работа — каза лорд Роуан, — стига да сте сигурен, че можете да опазите лоялността на тази жена към кралската милост.

— Благородни ми господа — каза Върховният септон, — настъпва есента и всички люде с добри сърца са уморени от война. Ако лорд Белиш може да ни върне Долината, без да се пролее кръв, боговете със сигурност ще го благословят.

— Но може ли? — попита лорд Редвин. — Сега синът на Джон Арин е владетел на Орлово гнездо. Лорд Робърт.

— Той е още момче — заяви Кутрето. — Ще се погрижа да отрасне като най-лоялния поданик на Джофри и като пръв наш приятел.

Тирион изгледа замислено слабичкия мъж с острата брада и дръзките сиво-зелени очи. „Лорд на Харънхъл било празна титла? Заеби, татенце. Дори кракът му изобщо да не стъпи в замъка, титлата прави брака му възможен и той го е съзнавал през цялото време.“

— Врагове не ни липсват — каза сир Кеван Ланистър. — Ако Орлово гнездо може да бъде задържано настрана от войната, толкова по-добре. Аз съм на мнение да видим какво би могъл да постигне лорд Петир.

От дългия си опит Тирион знаеше, че сир Кеван служи като авангард на брат си в съвета. Никога не му хрумваше нещо, което преди това да не е помислил лорд Тивин. „Всичко е било нагласено предварително — заключи той, — а цялото това обсъждане е чиста показност.“

Овците блееха съгласни, без да се усещат колко ловко ги подвеждат, така че на Тирион се падна бремето да възрази.

— Как ще плаща короната дълговете си без лорд Петир? Той е нашият финансов магьосник и нямаме с кого да го заместим.

Кутрето се засмя.

— Мъничкият ми приятел е много мил. Но аз не правя нищо, освен да броя медници, както обичаше да казва крал Робърт. Всеки умен търговец би могъл да го върши… а един Ланистър, благословен от златната ръка на Скалата на Кастърли, несъмнено ще ме надмине.

— Ланистър? — Тирион изпита лошо чувство при този намек. Напръсканите със злато очи на лорд Тивин се взряха разноцветните очи на сина му.

— Убеден съм, че ти си изключително подходящ за тази задача.

— Наистина! — възкликна въодушевено сир Кеван. — Не се съмнявам, че от теб ще се получи великолепен надзорник на съкровищницата, Тирион.

Лорд Тивин отново се обърна към Кутрето.

— Ако Лиза Арин те вземе за съпруг и се върне към кралския мир, ще върнем на лорд Робърт почетната титла Гарант на Изтока. Кога най-скоро би могъл да заминеш?

— Още утре заранта, стига ветровете да позволят. Край веригата стои на котва една браавоска галера, товарят я с лодка. „Морският крал“. Ще помоля капитана за каюта.

— Ще пропуснете кралската сватба — напомни му Мейс Тирел. Петир Белиш сви рамене.

— Приливите, както и невестите, не чакат никого, милорд. Започнат ли есенните бури, пътуването ще е много рисковано. Като удавник чарът ми на младоженец определено ще намалее.

Лорд Тирел се изкиска.

— Наистина. Най-добре е да не се бавите.

— Дано боговете ускорят пътуването ви — благослови го Върховният септон. — Цял Кралски чертог ще се моли за вашия успех.

Лорд Редвин се почеса по носа.

— Можем ли да се върнем на въпроса за съюза с Греиджои? По мое мнение, могат да се кажат много съображения в негова полза. Корабите на Греиджои ще подсилят нашия флот и ще ни осигурят достатъчно мощ да атакуваме Драконов камък и да приключим с претенциите на Станис Баратеон.

— Корабите на крал Бейлон засега са заети с други задачи — каза учтиво лорд Тивин, — както и ние. Грейджой настоява за половината кралство като цена за съюза, но какво ще направи, за да го спечели? Да се бие със Старките? Той вече го прави. Защо ние да плащаме за онова, което той ни предлага безплатно? По мое мнение най-доброто, което можем да направим във връзка с нашия владетел на Пайк, е да не правим нищо. След време може да ни се предложи по-добър избор. Такъв, който няма да налага кралят да се отказва от половината си кралство.

Тирион изгледа баща си. „Тук има нещо, което той не казва.“ Спомни си за онези толкова важни писма, които лорд Тивин пишеше в нощта, когато той си поиска Скалата на Кастърли. „Какво ми каза тогава той? Че някои битки се печелят с мечове и копия, други — с пера и с гарвани…“ Зачуди се какъв ли е този „по-добър избор“ и каква ли цена ще струва.

— Може би е време да преминем към сватбата — предложи сир Кеван.

Върховният септон заговори за приготовленията, които се извършваха във Великата септа на Белор, а Церсей подробно описа замисъла си за сватбеното празненство. Щяха да нагостят хиляда гости в тронната зала и много повече отвън по дворовете. Вътрешната и средната полоси щяха да се запълнят с копринени навеси, с маси, отрупани с храна и бурета с ейл за всички, които нямаше да могат да се съберат в залата.

— Ваша милост — намеси се Великият майстер Пицел, — колкото до броя на гостите… пристигна гарван от Слънчево копие. В момента към Кралски чертог идват триста дорнци и се надяват да пристигнат преди церемонията.

— Как така идват? — възмути се Мейс Тирел. — Та те не са искали позволение да прекосят моите земи. — Тирион забеляза, че дебелият му врат е почервенял. Дорнците и владетелите на Планински рай никога не бяха хранили особена любов помежду си; от векове водеха непрестанни погранични войни, извършваха непрекъснати набези един срещу друг през планините и блатата дори във времена на мир. Враждата им бе позаглъхнала малко, след като Дорн бе станал част от Седемте кралства… докато принцът на Дорн, когото наричаха Червената усойница не бе осакатил младия наследник на Планински рай в един рицарски турнир. „Това може да създаде проблем“ — прецени Тирион и зачака да види как ще се оправи баща му.

— Принц Доран идва по покана на сина ми — каза спокойно лорд Тивин, — не само за да присъства на празненството ни, но и за да заеме мястото си в този съвет и да получи справедливото възмездие, което Робърт му отказа за убийството на сестра му Елия и на нейните деца.

Тирион се вгледа поред в лицата на лордовете Тирел, Редвин и Роуан, зачуден дали някой от тях ще намери в себе си достатъчно смелост да каже: „Но лорд Тивин, нали тъкмо вие поднесохте телата им на Робърт, увити в ланистърски плащове?“ Никой не го направи, но се четеше на лицата им. „На Редвин му е все тая, но Роуан гледа като задавен.“

— Когато кралят се ожени за вашата Марджери, а Мирцела за принц Тристейн, всички ще станем един голям дом — напомни сир Кеван на Мейс Тирел. — Враждите от миналото трябва да си останат в миналото, нали ще се съгласите с мен, милорд?

— Това е сватба на моята дъщеря…

— И на моя внук — твърдо каза лорд Тивин. — Няма място за стари свади, нали?

— Аз не съм се карал с Доран Мартел — настоя лорд Тирел, въпреки че тонът му беше изпълнен с негодувание. — Ако иска да прекоси Предела в мир, просто трябва да поиска позволението ми.

„Едва ли — помисли Тирион. — Той ще се изкачи по Пътя на костите, ще свие на изток към Летен замък и ще излезе на кралския път.“

— Триста дорнци не могат да осуетят плановете ни — каза Церсей. — Ратниците можем да нахраним в двора, ще сместим още няколко пейки в тронната зала за лордчетата и по-знатните рицари и ще предложим почетно място на принц Доран на подиума.

„Не и до мен“ бе посланието, което Тирион прочете в очите на Мейс Тирел, но владетелят на Планински рай не отговори, а само кимна сдържано.

— Навярно можем да преминем на по-приятни въпроси — заяви лорд Тивин. — Плодовете на победата чакат да бъдат разделени.

— Може ли да има нещо по-сладко? — рече Кутрето, който изгаряше от нетърпение да глътне собствения си плод — Харънхъл.

Всеки от лордовете изрази претенциите си: този замък и онова село, земя, реки, гори, настойничество над тези и онези невръстни дечица, останали без баща след боевете. За щастие тези плодове бяха обилни и сираци и замъци имаше за всички. Варис разполагаше със списъци. Четиридесет и седем по-дребни лордове и шестстотин и деветнайсет рицари бяха изгубили живота си под огненото знаме на Станис и неговия Господар на Светлината, наред с няколко хиляди обикновени ратници. Тъй като всички те попадаха в числото на предателите, наследниците им бяха лишени от наследство, а земите и замъците им бяха дарени на онези, които се бяха доказали по-верни.

Планински рай обра най-богатия урожай. Тирион изгледа шкембето на Мейс Тирел и си помисли: „Апетитът на тоя е неутолим.“ Тирел поиска земите и замъците на лорд Алестер Флорент, негов собствен знаменосец, направил непростимата грешка да подкрепи първо Ренли, а после Станис. Лорд Тивин му ги отстъпи с удоволствие. Цитаделата Бистра вода с всичките й прилежащи земи беше дарена на втория син на лорд Тирел, сир Гарлан, който жест само за миг го превърна във велик владетел. По-големият му брат, разбира се, оставаше наследник на самия Планински рай.

По-малки залъци бяха подарени на лорд Роуан и заделени за лорд Тарли, лейди Оукхарт, лорд Хайтауър и други неприсъстващи важни особи. Лорд Редвин помоли само за тридесетгодишно опрощение на данъците, наложени от Кутрето над плодородните лозя на Арбор и неговите винени фактории. След като го получи, той обяви, че е напълно задоволен, и предложи да поръчат буре кристално златно арборско за здравето на крал Джофри и на неговата мъдра и доброжелателна Ръка. При което Церсей изгуби търпение.

— Джоф има нужда от мечове, а не от тостове — отряза тя. — Кралството му все още е застрашено от алчни узурпатори и самозвани крале.

— Но не за дълго, според мен — каза мазно Варис.

— Остават още няколко въпроса, господа. — Сир Кеван прегледа бележките си. — Сир Адам е намерил няколко кристала от короната на Върховния септон. Изглежда сигурно, че крадците са счупили кристалите и са стопили златото.

— Нашият Небесен отец знае за греховете им и ще ги съди за всичко — рече благочестиво Върховният септон.

— Без съмнение — каза лорд Тивин. — Но все пак вие трябва да се появите с корона на кралската сватба. Церсей, събери златарите си, трябва да се погрижим за заместител. — Не дочака отговора й, а се обърна към Варис. — Донесения имаш ли?

Евнухът извади от ръкава си пергамент.

— При Пръстите са забелязали кракен. — Варис се изкиска. — Не е Грейджой, забележете, а истински кракен. Нападнал е китоловен кораб от Ибин и го е потопил. Има боеве при Каменна стълба — изглежда, започва нова война между Тирош и Лис. И двете страни се надяват да спечелят Мир за съюзник. Моряци от Нефритово море съобщават, че в Карт е отгледан триглав дракон и е чудото на града…

— Дракони и кракени не ме интересуват, ако ще да имат и по десет глави — каза лорд Тивин. — Твоите слухари случайно да са хванали дирите на сина на брат ми?

— Уви, нашият обичен Тирек съвсем изчезна, горкият ни млад храбрец. — Варис само дето не се задави от сълзи.

— Тивин — намеси се сир Кеван преди лорд Тивин да успее да изрази недоволството си, — някои от златните плащове, които дезертираха по време на битката, се връщат с мисълта отново да получат служба. Сир Адам иска да знае какво да прави с тях.

— Можеха да изложат на опасност живота на Джоф със своето малодушие — заяви Церсей. — Искам всички да се бъдат осъдени на смърт.

Варис въздъхна.

— Те със сигурност са заслужили смърт, ваша милост, никой не може да го отрече. Но все пак може би ще е по-благоразумно да ги изпратим в Нощния страж. От Вала напоследък получаваме обезпокоителни вести. Диваците са се размърдали…

— Диваци, кракени, дракони — изкиска се Мейс Тирел. — Е няма ли нещо не чак толкова обезпокоително?

Лорд Тивин не им обърна внимание, а каза:

— Дезертьорите служат най-добре за урок. Счупете им коленете с чукове и няма да бягат повече. Нито никой, който ги види да просят по улиците. — Огледа масата да види дали някой от лордовете ще посмее да му противоречи.

Тирион си спомни за гостуването си на Вала и за раците, които бе ял със стария лорд Мормон и командирите му. Спомни си също така и за страховете на Стария мечок.

— Бихме могли да счупим коленете на неколцина, за назидание. На онези, които убиха сир Джейслин например. Останалите можем да пратим в Тресавището. Но силите на Стража не достигат. Ако падне Валът…

— … диваците ще нахлуят в севера — довърши баща му — и Старките и Грейджоите ще се сдобият с още един враг, с който ще трябва да се борят. По всичко личи, че те не желаят повече да се подчиняват на Железния трон. Тогава с какво право очакват помощ от Железния трон? Така наречените крале Роб и Бейлон имат претенции за севера. Нека те да си го пазят, ако могат. А ако не, този Манс Райдър може дори да се окаже наш полезен съюзник. — Лорд Тивин погледна брат си. — Нещо друго има ли?

Сир Кеван поклати глава.

— Приключихме. Благородни господа, Негова милост крал Джофри желае да ви благодари за проявената мъдрост и добри съвети.

— Искам да си кажа няколко думи с децата си насаме — заяви лорд Тивин, докато другите ставаха да си тръгнат. — Ти също, Кеван.

Останалите съветници се сбогуваха покорно, като пръв напусна Варис, а последни — Тирел и Редвин. Когато в залата останаха само четиримата Ланистър, сир Кеван затвори вратата.

— Надзорник на хазната? — каза задавено Тирион. — Чие хрумване беше това, моля?

— На лорд Петир — отвърна баща му. — Но за нас ще е изгодно да държим хазната в ръцете на Ланистър. Ти помоли за важна работа. Да не би да се боиш, че си неспособен да се справиш със задачата?

— Не — каза Тирион. — Но се боя от клопка. Кутрето е коварен и амбициозен. Не му вярвам. Ти също не би трябвало да му вярваш.

— Той спечели Планински рай на наша страна… — намеси се Церсей.

— … и ти продаде Нед Старк, знам. И нас ще продаде точно толкова бързо. В коварни ръце монетата е не по-малко опасна от меча.

Чичо му Кеван го изгледа озадачен.

— Не и за нас, разбира се. Златото на Скалата на Кастърли…

— …се копае от земята. Златото на Кутрето е направено от въздух, с едно щракване на пръстите.

— Много по-полезна дарба от всички твои, скъпи братко — измърка Церсей със сладникаво зъл тон.

— Кутрето е лъжец…

— … и при това черен, казал гарванът на враната. Лорд Тивин плесна с длан по масата.

— Стига! Няма да търпя повече това безсмислено дърлене. И двамата сте Ланистър и ще се държите като такива.

Сир Кеван се окашля.

— Предпочитам Петир Белиш да властва в Орлово гнездо пред всички останали ухажори на лейди Лиза. Джон Ройс, Лин Корбрей, Хортън Редфорт… това са все опасни хора, всеки по своему. И горди. Кутрето може да е хитър, но той нито е от знатен род, нито е опитен във военното дело. Лордовете на Долината никога няма да приемат човек като него за свой суверен. — Погледна брат си и след като лорд Тивин кимна, продължи: — А освен това… лорд Петир продължава да демонстрира своята лоялност. Вчера например ни уведоми за заговора на Тирел да отведат тайно Санса Старк в Планински рай „на гости“ и там да я омъжат за най-големия син на лорд Мейс, Уилас.

— Кутрето ви е уведомил? — Тирион се наведе над масата. — А не нашият старши слухар? Много интересно.

Церсей погледна чичо им с неверие.

— Санса е моя заложница. Тя не може да отиде никъде без мое позволение.

— Ще трябва насила да го позволиш, ако лорд Тирел го поиска — изтъкна баща й. — Отказът ти ще означава, че изпитваме недоверие към него. Ще го приеме като обида.

— Нека. Какво ни интересува? „Проклета глупачка“ — помисли Тирион.

— Мила сестрице — заобяснява й той търпеливо, — ако обидиш Тирел, обиждаш Редвин, Тарли, Роуан и Хайтауър също така, и може би ще ги накараш да започнат да се чудят дали Роб Старк не отговаря повече на стремежите им.

— Няма да допусна розата и вълчището да легнат в едно ложе — заяви лорд Тивин. — Трябва да го предотвратим.

— Как? — попита Церсей.

— С брак. С твоя брак за начало.

Церсей можа само да зяпне. После бузите й почервеняха, все едно че й бяха ударили шамар.

— Не. Никога вече. Няма да го направя.

— Ваша милост — заговори вежливо кир Кеван, — вие сте млада жена, все още сте хубава и плодовита. Сигурен съм, че не искате да преживеете остатъка от живота си в самота. А един брак ще сложи край на всички тези приказки за инцест веднъж и завинаги.

— Докато стоиш неомъжена, позволяваш на Станис да разпространява тази отвратителна гадост — каза лорд Тивин на дъщеря си. — Трябва да имаш нов мъж, който да ти направи деца.

— Три деца са напълно достатъчни. Аз съм кралица на Седемте кралства, а не кобила за разплод! Аз съм кралицата регент!

— Ти си моя дъщеря и ще правиш каквото ти заповядам.

Тя стана.

— Няма да седя тук и да слушам тези…

— Ще седиш, ако искаш да имаш глас за следващия си съпруг — заяви спокойно лорд Тивин.

След като тя се поколеба и седна, Тирион разбра, че е загубила, въпреки че заяви високо:

— Няма да се омъжа повече!

— Ще се омъжиш и ще раждаш. Всяко дете, което родиш, все повече ще изобличава Станис в лъжа. — Очите на баща им сякаш я приковаха за стола. — Мейс Тирел, Пакстър Редвин и Доран Мартел са женени за по-млади жени, които най-вероятно ще ги надживеят. Жената на Бейлон Грейджой е стара и болнава, но такъв брак би ни обрекъл на съюз с Железните острови, а не съм сигурен дали това е най-разумният ни ход.

— Не — заяви с пребледнели устни Церсей. — Не, не и не. Тирион не можа да потисне усмивката, която изби на устните му при мисълта как натоварват на кораб сестричката му за Пайк. „Тъкмо когато се канех да се откажа от молитвите, някой мил бог ми дарява това.“

Лорд Тивин продължи:

— Оберин Мартел може да се окаже подходящ, но Тирелите ще го възприемат зле. Така че трябва да обмислим синовете. Предполагам, че не би възразила да те омъжим за по-млад от теб?

— Възразявам да ме омъжваш за когото…

— Обмислих близнаците на Редвин, Теон Грейджой, Куентин Мартел и още неколцина. Но нашият съюз с Планински рай се оказа мечът, който прекърши Станис. Би трябвало да го закалим и да го направим по-здрав. Сир Лорас облече бялото, а сир Гарлан е женен за онази от Фосоуей, но остава най-големият им син, момчето, което кроят да оженят за Санса Старк.

„Уилас Тирел.“ Тирион изпита злобно удоволствие от безпомощната ярост на Церсей.

— Това не беше ли недъгавият? — каза той. Баща им го смрази с поглед.

— Уилас е наследник на Планински рай. Според всички сведения той е кротък и възпитан младеж, обича да чете книги и да зяпа звездите. Увлича се също така по гледане на животни и притежава най-добрите породи кучета, соколи и коне в Седемте кралства.

„Съвършена двойка — каза си Тирион. — Церсей също се увлича по «гледане» на животни.“ Изпита съжаление към горкия Уилас Тирел и не знаеше дали да се смее на сестра си, или да я оплаче.

— Аз бих избрал наследника на Тирел — заключи лорд Тивин, — но ако предпочетеш друг, ще изслушам доводите ти.

— Много мило от твоя страна, татко — отвърна с ледена вежливост Церсей. — Много труден избор ми предлагаш. С кого ли да легна, с дъртия октопод или с недъгавия хлапак с кучетата? Ще ми трябват няколко дни да обмисля. Мога ли вече да си тръгвам?

„Ти си кралицата — дощя му се да й каже на Тирион. — Би трябвало той да иска разрешението ти.“

— Върви си — каза баща й. — Ще поговорим пак, като си овладееш нервите. Но не забравяй дълга си.

Церсей излезе, без да крие гнева си. „Но накрая все пак ще направи това, което й заповяда татко.“ Беше го доказала с Робърт. „Макар че трябва да се вземе предвид и Джайм.“ Брат им беше млад, когато Церсей се омъжи за пръв път; едва ли щеше толкова лесно да преглътне втори брак. Нещастният Уилас Тирел най-вероятно щеше да го сполети фаталният случай с „убождане от меч в корема“, което по-скоро щеше да вгорчи съюза между Планински рай и Скалата на Кастърли, отколкото да го заздрави. „Би трябвало да кажа нещо, но какво? Прощавай, тате, но тя иска да се ожени за братчето ни?“

— Тирион.

Той се усмихна примирено.

— Дали не чух херолдът да ме зове на арената?

— Курварството е твоята слабост — заяви баща му. — Но сигурно и аз съм виновен донякъде. След като си остана дребен като момче, взе забравям, че всъщност си възрастен мъж с всички мъжки потребности. Крайно време е да се ожениш.

„Бях женен, или го забрави?“ Устните на Тирион се изкривиха и звукът, който излезе от тях, беше наполовина смях, наполовина — ръмжене.

— Забавлява ли те перспективата за брак?

— Само представата какъв шибан младоженец ще изглеждам. — Една съпруга може би щеше да се окаже точно това, което му трябва. Ако му донесеше земи и замък, щеше да му осигури местенце на този свят, далече от двора на Джофри… както и от Церсей и баща им.

От друга страна, съществуваше и Шае. „Това няма да й хареса, колкото и да ми се кълне, че е доволна да си остане моето курве.“

Но това едва ли беше подходящият довод, който можеше да изтъкне на баща си, така че Тирион се намести на възглавничките и каза:

— Смяташ да ме ожениш за Санса Старк. Но няма ли Тирелите да приемат тази партия като враждебен акт, след като имат свои планове за момичето?

— Лорд Тирел няма да повдигне въпроса за малката Старк преди сватбата на Джофри. Ако Санса се венчае преди това, как биха могли да се обидят, след като дори не са ни намекнали за намеренията си?

— Точно така е — намеси се сир Кеван, — а всяка неприязън по този повод може да се смекчи с предложението на Церсей за техния Уилас.

Тирион потърка остатъка от носа си. Сърбеше нетърпимо.

— Негова милост кралското ни цирейче направи живота на Санса окаян от деня, в който баща й умря, а сега, след като тя най-сетне се отърва от Джофри, вие предлагате да се омъжи за мен. Струва ми се особено жестоко. Дори за теб, тате.

— Защо, да не би да се каниш да се държиш зле с нея? — Баща му беше по-скоро любопитен, отколкото загрижен. — Щастието на момичето не е моя грижа, не би трябвало да е и твоя. Съюзите ни на юг може да са здрави като Скалата на Кастърли, но остава да спечелим севера, а ключът към севера е Санса Старк.

— Тя е още дете.

— Сестра ти се кълне, че е разцъфтяла, а това я прави жена, годна за женитба. Ще трябва на всяка цена да отнемеш девствеността й, за да не може никой да твърди, че бракът не е консумиран. След това, ако предпочетеш да изчакаш година-две, преди отново да легнеш с нея, това ще си е в правото ти на съпруг.

„Шае е единствената жена, от която имам нужда сега — помисли той, — а Санса си е момиченце, каквото и да ми разправяш.“

— Ако целта ти е да я опазиш от Тирелите, защо просто не я върнеш на майка й? Може би това ще убеди Роб Старк да се преклони пред нас.

Лорд Тивин го изгледа навъсено.

— Изпратя ли я в Речен пад, майка й ще я задоми било за някой от Черен лес, или от Малистър, за да укрепи съюзите на сина си по Тризъбеца. Изпратим ли я на север, ще се омъжи за някой от Мандърли или от Ъмбър до един лунен кръг. В същото време тук в двора тя е не по-малко опасна, както го доказва тази работа с Тирелите. Трябва да бъде венчана за някой Ланистър, и то колкото може по-скоро.

— Мъжът, който се ожени за Санса Старк, може да претендира за Зимен хребет от нейно име — подхвърли чичо му Кеван. — Това не ти ли е хрумвало?

— Ако не искаш да вземеш момичето, ще я дадем на някого от братовчедите ти — каза баща му. — Кеван, Лансел укрепнал ли е достатъчно, за да са ожени, как мислиш?

Сир Кеван се поколеба.

— Ако заведем момичето до леглото му, би могъл да изрече думите… но да консумира, не… бих предложил някой от близнаците, но Старките ги държат в Речен пад. Държат също и Тион, момчето на Джена, иначе щеше да свърши работа.

Тирион ги остави да си изиграят играта. Знаеше, че е заради него. Санса Старк. Миличката, кротичка и сладко ухаеща Санса, която обичаше коприните, песните, добрите маниери и галантните стройни рицари с красиви лица. Имаше чувството, че отново е стъпил на онзи мост от разнебитени лодки и че палубата се обръща под краката му.

— Ти поиска да те възнаградя за усилията, които си положил в битката — напомни му строго лорд Тивин. — Това е шансът ти, Тирион, най-доброто, което би могъл да получиш някога. — Пръстите му нетърпеливо забарабаниха по масата. — Някога се надявах да оженя брат ти за Лиза Тъли, но Ерис назначи Джайм в кралската си гвардия преди нещата да се уредят. Когато предложих на лорд Хостър теб вместо него, той ми отговори, че иска цял мъж за дъщеря си.

„И я омъжи за Джон Арин, който можеше да й е дядо.“ Тирион беше по-склонен да благодари, отколкото да се сърди, предвид това, в което се беше превърнала Лиза Арин.

— Когато те предложих на Дорн, ми казаха, че предложението е оскърбително — продължи лорд Тивин. — След години получих подобни отговори от Джон Ройс и Лейтън Хайтауър. Накрая се унизих толкова, че предложих да вземеш момичето на Флорент, чийто цвят откъсна Робърт в брачното ложе на брат й, но баща й предпочете да я даде на един рицар от домашната си гвардия. Ако не искаш момичето на Старк, ще ти намеря друга жена. Все някъде из кралството ще се намери някой дребен лорд, който с радост би се лишил от една дъщеря, за да спечели приятелството на Скалата на Кастърли. Лейди Танда вече ми предложи Лолис…

Тирион потръпна отвратено.

— По-скоро ще си го отрежа и ще нахраня с него козите.

— Тогава си отвори очите. Момичето на Старк е младо, узряло и кротичко, от много знатен род и при това все още е девица. При това съвсем не е грозно. Защо се колебаеш?

„Защо наистина?“

— Приумица. Колкото и странно да звучи, бих предпочел жена, която ме иска в леглото си.

— Ако си въобразяваш, че курвите те искат в леглото си, значи си по-голям глупак отколкото съм подозирал — каза лорд Тивин. — Разочароваш ме, Тирион. Надявах се, че тази партия ще те зарадва.

— Да, всички знаем колко държиш да ме зарадваш, тате. Но има и още нещо. Ключът към севера, казваш? Сега севера го държат Грейджоите, а крал Бейлон има дъщеря. Защо Санса Старк, а не тя? — Вгледа се в студените зелени очи на баща си със златните прашинки в тях.

Лорд Тивин събра пръсти под брадичката си.

— Бейлон Грейджой мисли само за плячка, а не за власт. Нека се порадва на есенната корона и да изпита зимата на севера. Няма да предложи на поданиците си повод да го обичат. Дойде ли пролетта, на северняците ще им дойде до гуша от кракени. Като заведеш внука на Едард Старк в дома му да си поиска рождените права, лордовете, както и простолюдието, ще се вдигнат като един да го поставят на трона на предците му. Надявам се, че си способен да посееш дете у една жена, нали?

— Мисля, че да — отвърна той настръхнал. — Признавам, не мога да го докажа. Макар че никой не би могъл да каже, че не съм опитвал. Доста семенца съм сял тук-там…

— В бордеите и в канавките — довърши лорд Тивин, — и там, където могат да пуснат корен само копелета. Крайно време е да се погрижиш за собствената си градина. — Баща му стана. — Никога няма да получиш Скалата на Кастърли, това ти го гарантирам. Но ожениш ли се за Санса Старк, напълно е възможно да спечелиш Зимен хребет.

„Тирион Ланистър, владетелят протектор на Зимния хребет.“

— Много добре, тате — отвърна той замислено, — но в твоите постелки пълзи една голяма, гадна хлебарка. Роб Старк е също толкова способен колкото мен, предполагам, и се е заклел да се ожени за някоя от онези плодородни щерки и внучки на Фрей. А навъди ли Младия вълк котилото си, всички паленца, които ще роди Санса, стават наследници на нищо.

Лорд Тивин не се притесни.

— Роб Старк няма да стане баща на плодородната си Фрей, имаш думата ми. Имам новини, които реших да не споделя със съвета си, въпреки че несъмнено нашите лордове скоро ще ги научат. Младия вълк е взел за жена най-голямата дъщеря на Гавен Уестърлинг.

За миг Тирион не можа да повярва, че е чул добре.

— Нарушил е клетвата си? — възкликна той с неверие. — Отхвърлил е Фрей заради…

— Заради шестнадесетгодишната девица Джейни — каза сир Кеван. — Лорд Гавен веднъж ми я предложи за Вилем или Мартин, но се наложи да му откажа. Гавен е свестен човек, но жена му… наричат я Сибел Подправката. Не трябваше да се жени за нея. Уестърлингите винаги са залагали повече на честта, отколкото на благоразумието. Бащата на лейди Сибел беше търговец на шафран и пипер, почти толкова низш по род, колкото онзи контрабандист, когото държи Станис. А бабата беше някаква жена, която довел от изтока. Ужасна бабичка, за която разправят, че била жрица. „Майги“, така я наричат. Никой не може да произнесе истинското й име. Половината Ланиспорт ходели при нея за цяр, за любовни билки и други такива. — Сви рамене. — Отдавна е мъртва, разбира се. А Джейни изглеждаше мило дете, макар че я видях само веднъж. Но с такава съмнителна кръв…

Тъй като се беше женил веднъж за курва, Тирион не можеше напълно да сподели ужаса на чичо си от мисълта за брак с момиче, чийто дядо е продавал подправки. Все пак… „Мило дете“ беше казал сир Кеван, но много отрови също са сладки. В жилите на Уестърлинг течеше древна кръв, но те притежаваха повече гордост, отколкото власт. Нямаше да се изненада ако научеше, че тази лейди Сибел е донесла с брака повече богатство, отколкото знатния й съпруг. Мините на Уестърлингите отдавна се бяха опразнили, най-плодородните им земи бяха разпродадени или изгубени, а Зъбера бе повече руина, отколкото крепост. „Романтична руина обаче, щръкнала гордо над морето.“

— Изненадан съм — трябваше да признае Тирион. — Мислех, че Роб Старк е по-разумен.

— Той е шестнадесетгодишно момче — каза лорд Тивин. — На тази възраст разумът не тежи много срещу страстта, любовта и честта.

— Но той се е отрекъл от клетвата си, посрамил е свой съюзник, изменил е на тържествен обет. Къде е честта във всичко това?

— Предпочел е честта на момичето пред своята — отговори сир Кеван. — След като е откъснал цвета й, нямал е друг избор.

— По-милостиво щеше да е, ако я беше оставил с копеле в корема — отвърна грубо Тирион. Уестърлингите рискуваха да изгубят всичко: земите си, замъка си, дори живота си. „Един Ланистър си плаща дълговете.“

— Джейни Уестърлинг е дъщеря на майка си — каза лорд Тивин, — а Роб Старк е син на баща си.

Измяната на Уестърлинг, изглежда, не гневеше баща му толкова, колкото Тирион можеше да очаква. Лорд Тивин просто не търпеше изневярата на своите васали. Още почти момче, той беше изкоренил гордите Рейни на Кастамир и древните Тарбек от замъка Тарбек. Певците дори бяха съчинили доста мрачна песен за това. Години по-късно, когато лорд Фарман от Красивия замък се разбунтува, лорд Тивин беше изпратил свой емисар, който вместо писмо носел лютня. Но след като „Дъждовете над Кастамир“ отекнала в залата му, лорд Фарман престана да им създава главоболия. И ако песента не стигаше, то разнебитените замъци на Рейните и Тарбеките продължаваха да стоят като нямо свидетелство за съдбата, очакваща онези, предпочели да презрат мощта на Скалата на Кастърли.

— Зъбера не е чак толкова далече от Замъка на Тарбек и Кастамир — изтъкна Тирион. — Човек може да допусне, че Уестърлингите са минавали край тях и са си взели поука.

— Може и да са — каза лорд Тивин. — Кастамир поне го знаят добре, гарантирам ти го.

— Възможно ли е Уестърлингите и Подправките да са толкова глупави, че да смятат, че вълкът ще надвие лъва?

Много, много рядко Тивин си позволяваше да заплаши събеседниците си с усмивка.

— Най-големите глупаци често се оказват по-умни от хората, които им се надсмиват — каза той и добави: — Ти ще се ожениш за Санса Старк, Тирион. И то скоро.