Робърт Б. Паркър
Огън и лед (50)

50

На следващия ден отидох в новото управление на полицията и разгледах снимките в полицейското досие на Върна Лий Листър.

— Да — казах на Фарел. — Изглежда доста различно сега, но е Натали.

— Чудесно. Реших, че мога да подходя към проблема от другата страна, затова тази сутрин, преди да дойдеш, отидох в Отдела за борба с организираната престъпност и погледнах какво има в компютъра им за Тони Маркъс.

Седяхме на бюрото на Фарел в стаята на отдела. Беше спретната и функционална наглед като цялата все още нова сграда. Цинизмът и тъгата все още не бяха проникнали в стените й. И боята бе все още прясна.

— Много проницателно от твоя страна.

— Колегите от „Организирана престъпност“ са го арестували през деветдесет и седма за „престъпна конспирация“.

— Подразбирам, че работата не е стигнала докрай.

— Не. Знаели са, че не могат. Просто обичат да го притесняват, когато могат. След няколко часа гаранцията била платена и случаят бил приключен още на ниво предварително следствие.

Фарел отвори папка, извади от нея компютърна разпечатка и ми я подаде.

— Погледни кой е внесъл гаранцията.

— Натали Маркъс, съпруга.

— Ето, това е. А сега разреши своя случай.

— Да го разреша?

— Ами да. Аз свърших цялата тежка работа.

— Обзалагам се, че ходенето ти до Отдела за борба с организираната престъпност е било изтощително.

— Ей, разкрих коя е твоята чернокожа. Установих, че е била омъжена за Тони Маркъс.

— Знам — казах. — Благодаря. Просто колкото повече информация имам, толкова по-трудно ми е да я проумея.

— Ако аз разследвах убийство, което не правя, защото този случай е приключен, и Тони беше замесен, бих сметнал, че той има пръст в него.

— Може би, ако започна от Тони.

— И се върнеш назад.

— Чудя се дали все още е женен за Натали.

— Заслужава си да откриеш истината.

— Всичко в крайна сметка опира до истината, нали? Имаш въпрос и се опитваш да отговориш на него. И когато имаш достатъчно отговори, идеята започва да се оформя в съзнанието ти.

— Или пък нямаш никаква идея.

— Знам. И двамата знаем, че невинаги можеш да откриеш извършителя на престъплението.

— По дяволите, Съни, ти беше в полицията. Знаеш, че понякога дори не се опитваме да открием извършителя. А просто се мъчим да приключим случая.

— Знам — казах. — В това отношение съм облагодетелствана. Единствената ми грижа е да открия убиеца и мога да работя по случая колкото си искам.

— Или докато не останеш без пари.

— Обикновено имам клиент.

— А по този случай?

— Може да се наложи да продам една картина.

— Аха.

Усмихнах му се.

— А моят бивш съпруг има пари.

— Издръжка ли ти плаща?

— О, господи, не. Никога не бих помолила Ричи за издръжка.

Фарел кимна и рече:

— Разбира се.

— Издръжката разваля отношенията.

— Мислех, че обикновено разводът ги разваля.

— Не е задължително, но и така да е, издръжката разваля жените. Така жената продължава да е зависима от този, с когото се е развела.

— Ами отглеждането на децата?

— Родителите трябва да издържат децата си — отвърнах.

Фарел кимна и каза:

— Ако започнеш да разследваш Тони Маркъс, трябва да го правиш много предпазливо.

— Може би той трябва да е предпазлив по отношение на мен.

— Не е нужно да доказваш, че си корава, Съни. Всички го знаем. Но Тони би те застрелял, че си настъпила сянката му, ако случайно е кисел този ден. Вече ти прати свой бияч, нали?

— Чудя се защо беше избрал Джърмейн. Чудя се защо не беше Тай Боп.

— Много добър въпрос. За момиче.

— И ти не си мислил за това, нали?

— Може би да. А може би не.

— А може би си гадно копеле.

— Не знаех, че това е било под съмнение. Но защо ли не е изпратил Тай Боп?

— Може би не той е изпратил Джърмейн.

— Защо тогава Джърмейн се опита, по дяволите, да те убие?

— Добър въпрос — казах. — За момче. Може би има нещо общо с еднаквата фамилия.

— Просто се радвай, че не е изпратил Тай Боп.

— Тай Боп е един кльощав празноглав тийнейджър — заявих аз.

— Точно така. С предполагаема продължителност на живота като на муха-винарка. Но той може да стреля. И обича да стреля. И непрекъснато ще стреля наляво-надясно, ако Тони не го контролира. Ако беше Тай Боп, сега ти нямаше да си тук.

— Радвам се, че беше Джърмейн — заключих аз.