Робърт Б. Паркър
Огън и лед (46)

46

На другата сутрин бях пред статива си под прозореца и ловях най-добрата светлина за деня, когато се обади Лий Фарел и съобщи:

— Джърмейн е наръган с нож в двора на затвора.

— Мъртъв ли е?

— Да.

— Знаеш ли кой го е направил?

— Не знам кой е забил ножа в него — каза Фарел.

— Но предполагаш, че го е направил Тони Маркъс.

— Да, точно това предполагам.

— За да е сигурен, че Джърмейн не е казал на никого, че той го е изпратил да ме убие?

— Именно.

— Което, ако е истина, би означавало, че го е направил Тони, а после би последвал въпросът защо?

— С изключение на това, че нямаме ни най-малко доказателство, ама наистина никакво, че Тони би могъл да е свързан по някакъв начин със случилото се.

— И ти не си го питал, така ли?

— Не. Имаш ли някакви идеи?

— Ами Джърмейн може да е знаел нещо, за което Тони не е искал да се говори.

— Ехе, ти си дъщеря на Фил Рандъл.

— Няма нужда от сарказъм — казах. — Само защото аз посочих очевидното, не значи, че то не е очевидно. Въпросът е какво е знаел Джърмейн.

— Може пък Тони да му е затворил устата, защото е трябвало да те убие, а не е успял. Нещо като окончателно понижение поради некомпетентност.

— Може би, но и така да е, защо иска да убие мен?

— Тони има някаква тайна — каза Фарел.

— Не ми казваш нищо ново.

— Имаш ли някакво предположение?

— Свързано е с убийството на Гретчен Крейн — казах.

— Че то май всичко е свързано.

— Помниш ли Мери Лу Годар?

— Аха.

— Тя има приятелка, която й е взела фамилията — Натали Годар.

— Така ли?

— Предишното име на Натали Годар е Натали Маркъс.

— Добре ли чувам?

— Кълна се в бога.

— Задръж така за момент — каза Фарел и гласът му изчезна от линията. Чуваше се шумолене на хартия, после той се върна и съобщи: — В бостънските „Бели страници“ има половин колона с хора на име Маркъс.

— Може би е просто съвпадение.

— Не особено изненадващо при това. Дори тя да е свързана с него, това не ни казва кой е убил Джърмейн Листър.

— Затова и не го споменах по-рано.

— Бях на път да стигна до него.

— Нали случаят с Гретчен Крейн е приключен?

— Приключен е. Но в момента имаме случая на Джърмейн Листър и той чака решение.

— А сега аз ти казах някои работи.

Фарел замлъкна за известно време, а после рече:

— Мразя съвпаденията. Доникъде не те довеждат.

— Наистина.

— Колко годишна е жената?

— На четирийсет може би.

— Твърде стара, за да е дъщеря на Тони. Би могла да му е жена или сестра. Ще поразуча.

— И ще ми кажеш какво си открил?

— Това ми е стимулът да живея.