Робърт Б. Паркър
Огън и лед (42)

42

Седяхме с Елизабет на кухненската й маса. Роузи остана в колата, за да е сигурно, че някой неин косъм няма да падне на килима на Елизабет. Кафявият плик от груба хартия лежеше помежду ни, до малък поднос със захарница и каничка за сметана. Бяха изрисувани с патици, а чучурчето на каничката бе с формата на човка.

— Не си казала на татко, нали? — попита Елизабет.

На колко ли години трябваше да станем, за да престане сестра ми да се състезава с мен за татко?

— Не. Не съм — отвърнах.

— Погледна ли снимките?

— Само колкото да се уверя, че си ти. Нито Спайк, нито аз се интересуваме от снимки на голи жени.

— Предполагам, че не си наясно относно хомосексуалистите — каза тя.

— Може би не.

— Какво каза Морт?

— Беше загрижен за безопасността си. Мисля, че каза: „Помощ“.

Машината за кафе спря да гъргори и Елизабет наля на мен и на себе си. В захарницата имаше подсладител, а в каничката — обезмаслено мляко. Сложих си и от едното, и от другото в кафето.

— Искаш ли да прегледаш снимките, за да си сигурна, че всичките са тук?

— Дори и всичките да са тук, откъде да знаем, че негативите не са у него? — попита тя.

— Правил ги е с полароид — поясних.

— Какво значи това?

— Че няма никакви негативи. Провери ги.

— Не искам. Карат ме да се чувствам неудобно.

— По дяволите, провери ги веднага!

Тя взе плика, отиде до плота, където не можех да я видя, и извади снимките. Разгледа ги бързо, преброи ги, върна ги в плика и каза:

— Тук са всичките, които помня.

— Искаш ли да ги изгориш?

Тя мълчеше.

— Или не искаш? Предполагам, че Морт не ти се е обаждал.

— Не.

— А Хал?

— Не съм говорила с него.

— Адвокатите ти ли го правят?

— Нямам адвокат.

— Неговият адвокат свърза ли се с теб?

— Няма да говоря с него.

— С Хал или с адвоката?

— С никой от тях.

— Каза ли на мама и татко за това?

— Ти чуваш ли се!

— Тогава какъв е планът ти?

— Няма да позволя на онзи кучи син да се разведе с мен, за да може да живее със своята пачавра.

— Той го прави и сега — отбелязах.

— Ако го хванем, няма да може да получи развод, както той иска. Можем да докажем, че ме е изоставил.

Отпих малко кафе. Нямаше да е зле да има сметана и захар, но и с подсладителя не беше толкова лошо. В сравнение с Елизабет повечето неща не бяха толкова лоши.

— Преди всичко — казах, — вече го хванахме. Не възнамерявам да го хващам отново и отново. Второ, не знам откъде черпиш своята юридическа информация. Струва ми се обаче, че се нуждаеш от по-добър източник.

— Знаеш как се държат един за друг добрите стари момчета — каза Елизабет. — Всички тези проклети адвокати са в заговор.

— Хвани си адвокатка.

Елизабет изглеждаше малко озадачена, сякаш никога не се бе сещала, че има и жени адвокати. Очевидно не можеше да смели такава информация, затова направи това, което винаги правеше.

— Не ми е нужна помощта ти, за да живея живота си, Съни.

— Нуждаеш се от нечия помощ — казах. — Много е трудно. Имаш нужда от психотерапевт. От адвокат.

— Много бързо ще разбере, че греши, ако си мисли, че може да ме зареже.

Кимнах. Известно време пихме кафето си в мълчание.

— Е, трябва да вървя — казах.

— Разбира се — отвърна тя.

Отидохме заедно до външната врата. Елизабет ми изглеждаше по-дребна, отколкото винаги съм мислила, че е. Може би затова не казах: „Изглеждаш твърде добре на снимките“.