Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Съни Рандъл (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Perish Twice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Робърт Паркър

Заглавие: Огън и лед

Преводач: Дора Барова

Година на превод: 2000

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2000

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Балканпрес“ АД — София

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-8240-97-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10210

История

  1. — Добавяне

30

Късно сутринта седях в „Бъдис Фокс“, в сепаре близо до бара, а насреща ми седеше чернокож мъж с вид на гуляйджия. Казваше се Тони Маркъс, беше облечен елегантно и изглеждаше много добре по един небрежен начин. Бодигардът му, огромен младеж на име Джуниър, беше заел по-голямата част от бара в дъното, а личният му стрелец — слабо чернокожо момче на име Тай Боп, нервничеше безцелно близо до входната врата. Ресторантът бе едва наполовина пълен. Бях единственото бяло същество в него. Тони закусваше.

— И така — каза той. — Съни Рандъл отново в действие.

— Сега го правя безплатно, Тони. За благото на обществото.

— Мразя работа за благото на обществото. Искаш ли яйца?

— Не, благодаря. Закусила съм.

— Давай направо, Съни Рандъл, какво искаш от мен?

— Разговарял ли си някога с жена на име Гретчен Крейн?

— За какво ти е да знаеш?

Ядеше бъркани яйца с лук и много изискано слагаше в уста малки хапки, а после бършеше леко устните си със салфетката.

— Беше убита миналата седмица.

— И ти се занимаваш с това, така ли?

— Нещо такова.

— Имаш ли клиент?

— В момента не.

— Гретчен Крейн приятелка ли ти е?

— Никога не съм се срещала с нея.

— Защо тогава те е грижа какво й се е случило?

— Все трябва да те е грижа за нещо — отвърнах.

— Още ли имаш онова смешно куче? — попита Тони.

— Не. Имам Роузи.

— Онова, дето прилича на Спъдс Макензи в рекламата за бира ли?

— Да.

— Тя е, значи. Грижи се за нея.

Пресегнах се, взех си от чинията на Тони едно триъгълно парче препечен хляб и отхапах. Масло! Не бях яла препечен хляб с масло от детските години.

— Означава ли това, че не искаш да говорим за Гретчен Крейн? — попитах.

— Да.

Отхапах още една хапка от препечената филийка.

— Дойде при мен преди две-три седмици. Изпрати я едно познато ченге.

— Боби Франко.

— Да. Както и да е, тя беше наистина сериозна. Наистина се тревожеше, че чернокожите не получават равен шанс. Интересуваше се от проституцията.

— В какъв смисъл се интересуваше?

— Искаше най-вече да знае как действа системата, как се отнасят с проститутките, как е организиран бизнесът. Казах й, че с проститутките се отнасят като с проститутки и че бизнесът е организиран така, че да ми носи пари.

— Как й подейства това?

— Ей, та тя имаше насреща си чернокож гангстер и ако не й говорех така, щях да й разбия сърцето.

— Каза ли й и нещо друго?

Тони си изяде яйцата. Последната хапка от тях стигна точно за последното резенче лук и последното триъгълно парче препечен хляб. Тони беше завидно методичен.

— Не много. Бързо ми писва да се разправям с благородни бели дами. Изпратих я при Джърмейн.

— Кой е Джърмейн?

— Джърмейн Листър. Той управлява проститутките ми.

— Караш хора да ти въртят работата?

— С времето ставаш твърде голям, за да се занимаваш сам с всичко. Мъчиш се, мъчиш се, а някой почва да си отхапва по малко от някое ъгълче, докато си зает с нещо друго.

— Гледай ти. Нещо като организирана престъпност.

Тони се ухили и каза:

— Нещо такова.

— Разговаряла ли е с Джърмейн?

— Не знам.

— Той не би ли ти казал?

— Ако държиш бизнесът ти да върви, назначаваш хора да го управляват и ги оставяш да действат. Освен ако не се издънят.

— И тогава?

— И тогава Тай Боп ги съкращава — каза Тони и се усмихна широко. — Искаш ли да говориш с Джърмейн?

— Да.

— Джуниър — извика Тони, без да си направи труда да погледне към него. — Обади се на Джърмейн и му кажи, че Съни Рандъл ще иде при него. Кажи му, че няма да има проблеми с нея, освен ако тя не започне да си вре носа в бизнеса ни.

Джуниър се протегна през бара и вдигна един телефон.

— Как така си толкова отзивчив? Аз съм от другата страна на барикадата. Ако можех, щях да те арестувам.

— Знам това, но си забавна, Съни Рандъл. Хубава си и си доста умна.

— Ах ти, сладкодумен дявол такъв!

— Интересно ми е видя какво ще направиш.

— Ами ако си навра носа в твоя бизнес?

— Тогава Тай Боп ще те съкрати.