Метаданни
Данни
- Серия
- Съни Рандъл (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Perish Twice, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Дора Барова, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,9 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2020 г.)
Издание:
Автор: Робърт Паркър
Заглавие: Огън и лед
Преводач: Дора Барова
Година на превод: 2000
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2000
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Балканпрес“ АД — София
Редактор: Кристин Василева
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 954-8240-97-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10210
История
- — Добавяне
30
Късно сутринта седях в „Бъдис Фокс“, в сепаре близо до бара, а насреща ми седеше чернокож мъж с вид на гуляйджия. Казваше се Тони Маркъс, беше облечен елегантно и изглеждаше много добре по един небрежен начин. Бодигардът му, огромен младеж на име Джуниър, беше заел по-голямата част от бара в дъното, а личният му стрелец — слабо чернокожо момче на име Тай Боп, нервничеше безцелно близо до входната врата. Ресторантът бе едва наполовина пълен. Бях единственото бяло същество в него. Тони закусваше.
— И така — каза той. — Съни Рандъл отново в действие.
— Сега го правя безплатно, Тони. За благото на обществото.
— Мразя работа за благото на обществото. Искаш ли яйца?
— Не, благодаря. Закусила съм.
— Давай направо, Съни Рандъл, какво искаш от мен?
— Разговарял ли си някога с жена на име Гретчен Крейн?
— За какво ти е да знаеш?
Ядеше бъркани яйца с лук и много изискано слагаше в уста малки хапки, а после бършеше леко устните си със салфетката.
— Беше убита миналата седмица.
— И ти се занимаваш с това, така ли?
— Нещо такова.
— Имаш ли клиент?
— В момента не.
— Гретчен Крейн приятелка ли ти е?
— Никога не съм се срещала с нея.
— Защо тогава те е грижа какво й се е случило?
— Все трябва да те е грижа за нещо — отвърнах.
— Още ли имаш онова смешно куче? — попита Тони.
— Не. Имам Роузи.
— Онова, дето прилича на Спъдс Макензи в рекламата за бира ли?
— Да.
— Тя е, значи. Грижи се за нея.
Пресегнах се, взех си от чинията на Тони едно триъгълно парче препечен хляб и отхапах. Масло! Не бях яла препечен хляб с масло от детските години.
— Означава ли това, че не искаш да говорим за Гретчен Крейн? — попитах.
— Да.
Отхапах още една хапка от препечената филийка.
— Дойде при мен преди две-три седмици. Изпрати я едно познато ченге.
— Боби Франко.
— Да. Както и да е, тя беше наистина сериозна. Наистина се тревожеше, че чернокожите не получават равен шанс. Интересуваше се от проституцията.
— В какъв смисъл се интересуваше?
— Искаше най-вече да знае как действа системата, как се отнасят с проститутките, как е организиран бизнесът. Казах й, че с проститутките се отнасят като с проститутки и че бизнесът е организиран така, че да ми носи пари.
— Как й подейства това?
— Ей, та тя имаше насреща си чернокож гангстер и ако не й говорех така, щях да й разбия сърцето.
— Каза ли й и нещо друго?
Тони си изяде яйцата. Последната хапка от тях стигна точно за последното резенче лук и последното триъгълно парче препечен хляб. Тони беше завидно методичен.
— Не много. Бързо ми писва да се разправям с благородни бели дами. Изпратих я при Джърмейн.
— Кой е Джърмейн?
— Джърмейн Листър. Той управлява проститутките ми.
— Караш хора да ти въртят работата?
— С времето ставаш твърде голям, за да се занимаваш сам с всичко. Мъчиш се, мъчиш се, а някой почва да си отхапва по малко от някое ъгълче, докато си зает с нещо друго.
— Гледай ти. Нещо като организирана престъпност.
Тони се ухили и каза:
— Нещо такова.
— Разговаряла ли е с Джърмейн?
— Не знам.
— Той не би ли ти казал?
— Ако държиш бизнесът ти да върви, назначаваш хора да го управляват и ги оставяш да действат. Освен ако не се издънят.
— И тогава?
— И тогава Тай Боп ги съкращава — каза Тони и се усмихна широко. — Искаш ли да говориш с Джърмейн?
— Да.
— Джуниър — извика Тони, без да си направи труда да погледне към него. — Обади се на Джърмейн и му кажи, че Съни Рандъл ще иде при него. Кажи му, че няма да има проблеми с нея, освен ако тя не започне да си вре носа в бизнеса ни.
Джуниър се протегна през бара и вдигна един телефон.
— Как така си толкова отзивчив? Аз съм от другата страна на барикадата. Ако можех, щях да те арестувам.
— Знам това, но си забавна, Съни Рандъл. Хубава си и си доста умна.
— Ах ти, сладкодумен дявол такъв!
— Интересно ми е видя какво ще направиш.
— Ами ако си навра носа в твоя бизнес?
— Тогава Тай Боп ще те съкрати.