Робърт Б. Паркър
Огън и лед (58)

58

Колата ми беше паркирана на отсрещната страна на улицата. Като тръгнах към нея, Спайк излезе от един вход и се насочи към мен.

А като стигнах до колата си, Ричи отвори вратата на паркиран до другия тротоар автомобил и приближи. Двамата със Спайк се изгледаха злобно.

— Трябваше, струва ми се, да дойда сама — казах аз.

— Не може винаги да имаш това, което искаш — отвърна Спайк.

— Споразумели сте се, така ли? — попитах Ричи.

Той се усмихна и отвърна:

— Не знаех, че той ще е тук.

Погледнах Спайк. Той сви рамене и каза:

— Не знаех, че Ричи ще е тук.

— Тоест всеки от вас е дошъл по собствена инициатива, така ли?

— Предполагам — каза Ричи.

— И всеки от вас се въртеше наоколо, в случай че ми потрябва помощ.

Спайк сви рамене. Погледнах ги и заплаках. По-силно, отколкото съм плакала някога през живота си.