Робърт Б. Паркър
Огън и лед (13)

13

Намирах се в офиса на Мери Лу в 8:10 сутринта и гледах една мъртва жена. Имаше дупка от куршум над дясното око и друга в лявата буза. Главата й лежеше сред локва кръв, която се бе просмукала в килима, бе засъхнала и почти черна. Жената беше приблизително на годините на Мери Лу и приживе навярно бе приличала малко на нея.

— Трябваше ли да извикаме линейка? — попита Мери Лу.

Поклатих глава и обявих:

— Мъртва е.

— Как можеш да кажеш със сигурност?

— Мога. Обадихте ли се на полицията?

— Не. Веднага щом ме докара, влязох тук, видях я и ти се обадих на телефона в колата.

— Бях на две пресечки оттук. Коя е тя?

— Гретчен Крейн, моя асистентка.

Занемели притеснени жени започнаха да се събират пред вратата в онази част на офиса, където повечето от тях работеха на непреградени едно от друго бюра. Няколко от тях държаха картонени чашки с кафе. И аз тъкмо се бях устремила към чашата с кафе, когато Мери Лу ми се обади. Отидох до телефона, набрах номера на полицията, поисках отдел „Убийства“ и докладвах за случилото се.

След две минути дойдоха двама униформени полицаи и наредиха никой да не пипа нищо. В рамките на още десет минути пристигнаха двама детективи от отдела, придружени от четирима специалисти по огледи на местопрестъплението, двама експерти по съдебна медицина и един следовател. Гретчен бе обявена за мъртва. Опънаха жълта лента, направиха снимки, очертаха контурите около тялото с тебешир. Единият от детективите започна да разпитва жените. Другият, на име Фарел, се зае с мен и Мери Лу.

— Обикновено толкова ли рано идваше на работа жертвата? — попита Фарел.

— Обикновено беше тук към шест сутринта — отговори Мери Лу.

Звучеше някак си раздразнено, сякаш Фарел би трябвало да го знае и няма какво да я разпитва.

— На бюрото има празна картонена кутия, като че от китайска храна — отбелязах.

— Видях я — каза Фарел. — И пръчици за хранене под бюрото.

— Така че тя навярно е работила до късно, похапнала е леко за вечеря и е била убита през нощта.

— Рано или късно медицинските експерти ще ни кажат. Ти си дъщерята на Фил Рандъл, нали?

— Да.

— Работеше в полицията.

— За малко.

— Фил е достоен човек — каза Фарел.

— Нуждая ли се от адвокат? — попита Мери Лу.

Сякаш искаше да е част от разговора.

— Не знам — отвърна Фарел. — Нуждаете ли се?

— Не съм я убила аз, ако това искате да кажете.

— Тогава за какво ви е адвокат?

— Обикновено полицията не е особено благоразположена към хората с обратни наклонности.

— Жертвата е била с обратни наклонности, така ли?

— Не. Говоря за себе си.

— Вие сте с обратни наклонности?

— Нарочно ли се правите на тъп? — попита Мери Лу. — Аз съм лесбийка.

— Имате ли някакви предположения кой би могъл да убие мис Крейн?

— Не. Абсолютно никакви.

— А ти, Съни?

— Ами мис Годар имаше опашка.

— Съни, това е поверителна информация — каза Мери Лу.

— Двете с вас нямаме тайни, Мери Лу.

— Всичко, което съм ти казвала, е било поверително.

— А не ви ли е хрумвало, че това може да е било грешка? Че жертвата е трябвало да сте вие?

— Аз?

— Тази жена има известна прилика с вас. Работи при вас. Във ваш най-голям интерес е да разкажете за преследвача.

— Имаме убийство, мис Годар — обади се Фарел. — Никакви тайни.

— Искам да се обадя на адвоката си.

Фарел въздъхна.

— Телефонът е ваш. Е, Съни?

— Съни, не бива да издаваш абсолютно нищо.

— Този човек може би е убил приятелката ви — обясних аз и кимнах към очертания с тебешир труп на Гретчен Крейн.

— Не съм сигурна. Когато узная кой я е убил, ще реша какво ще кажем.

— Мога да печеля време, но рано или късно ще трябва да съобщя това, което знам — заявих.

— Ако го направиш, без да имаш разрешението ми, си уволнена.

— А не го ли направиш — намеси се с усмивка Фарел, — ще ти отнемем лиценза.

— Дай ми ден-два — помолих го. — Професионалното ми бъдеще ще пострада, ако бъда уволнена от клиентка за това, че съм се раздрънкала пред ченгетата.

Фарел кимна и се усмихна.

— Кариерата ти ще пострада доста и ако ти вземат разрешителното.

— Дай ми малко време и възможност за действие — помолих тихо аз.

Фарел кимна.

— Харесвам твоя старец. И ти беше ченге. Ела утре при мен.

— Това ли е възможността, която можеш да ми дадеш?

— Твърде голяма за някой, който премълчава името на основния заподозрян.

Мери Лу се взираше в своя органайзер и набираше номера на адвоката си.

— Щом така поставяш въпроса, предполагам, че си прав.

— Значи ще дойдеш утре, нали?

— Да — отвърнах. — Ще дойда.