Метаданни
Данни
- Серия
- Съни Рандъл (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Perish Twice, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Дора Барова, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,9 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2020 г.)
Издание:
Автор: Робърт Паркър
Заглавие: Огън и лед
Преводач: Дора Барова
Година на превод: 2000
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2000
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Балканпрес“ АД — София
Редактор: Кристин Василева
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 954-8240-97-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10210
История
- — Добавяне
56
— Говорих с Майкъл — каза Джули.
— И?
— Беше ужасно, но също така и важно. Направо е бесен. Но иначе пък е толкова свестен.
— За какво говорихте?
— За нас.
— Така и предположих. И какво става с „нас“?
— Ще се подложим на известна терапия.
— Поотделно ли?
— Да. Семейните двойки ходят на терапия, за да решат проблемите във взаимоотношенията си. Аз се нуждая от отговор за себе си, а същото се отнася и до Майкъл.
— От какъв отговор се нуждае според теб Майкъл?
— Зависи от него и от психоаналитика му — отвърна Джули. — На тяхно място със сигурност щях да се опитам да разбера защо Майкъл толкова дълго приемаше преструвките ми.
— А ти?
Долових в гласа й тъжен смях.
— А аз ще се опитам да разбера защо толкова дълго се преструвах.
— Какво мисли Майкъл за терапията? Не изглежда от този тип хора.
— Не, не е. Но е интелигентен. И мисля, че може да го направи, ако е достатъчно смел.
— Прави го с надежда да спаси брака ли?
— О, сигурна съм, че и затова. Но резултатите от психотерапията невинаги могат да се предскажат и онова, което мислиш, че преследваш в началото, може всъщност да не е онова, което ще искаш по-късно.
— Истина е — потвърдих аз.
— И така, гордееш ли се с мен? — попита Джули.
— Разбира се. Прилича ми на напредък. Продължаваш ли да се срещаш с Робърт?
— За момента не се срещам с никого, докато не се оправя. Отношения от този род биха били нещо като болкоуспокояващо. Трябва да свикна да мога да съм сама, преди да мога да съм с някого.
— Добре, това ми харесва. Ще доведе до успех. Не знам как. Не знам дали двамата с Майкъл ще се съберете, или разделите. Но знам, че във всеки случай и двамата ще сте добре.
— Наистина ли мислиш така?
— Абсолютно.
Поне почти абсолютно.
След като свършихме, се върнах към размислите за посещението си при Тони Маркъс, при Джуниър и при Тай Боп. Страх ли ме беше? Да. Предполагам, че да. И тъй като страхът едва ли е полезно чувство, го бях потискала непрестанно. Но ако трябваше да бъда откровена — да, беше ме страх.
— Защо, кажи ми, никой не ми се обажда да ме попита: „Как си, Съни? Страх ли те е? Имаш ли да вършиш нещо ужасно утре? Мога ли да помогна?“. Защо, кажи ми, е така, Роузи?
Излегната по гръб, Роузи се размърда неспокойно, изви глава и едно овално око погледна право в мен.
— Да — казах. — Точно така. Малък изблик на самосъжаление. Ще се постарая да не прекалявам.
Съблякох се, сложих си пижамата, свалих си грима и си измих лицето. После заредих моя „Смит & Уесън“, сложих два патрона в малкия деринджър, поставих ги един до друг на нощното си шкафче и си легнах.