Метаданни
Данни
- Серия
- Съни Рандъл (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Perish Twice, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Дора Барова, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,9 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2020 г.)
Издание:
Автор: Робърт Паркър
Заглавие: Огън и лед
Преводач: Дора Барова
Година на превод: 2000
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2000
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Балканпрес“ АД — София
Редактор: Кристин Василева
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 954-8240-97-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10210
История
- — Добавяне
28
Срещнах се с Боби Франко в едно кафене на Мас авеню близо до ъгъла на Мегъзин стрийт и Роксбъри. Боби беше леко закръглен, не по-висок от мен, симпатичен, плешив, с тънки мустаци и хубава усмивка. Когато влязох, той скочи от високото столче да ме посрещне.
— Съни Рандъл — усмихна се той.
Носеше малки слънчеви очила, джинси, униформени ботуши и сива фланелена риза, чиято качулка бе извадена над яката на бейзболното му яке. Ченгетата от Отдела за борба с порока умират да се докарват.
Седнах на стол до него на бара и си поръчах чай.
— Направи ми компания и хапни малко пай — каза Боби.
— Пай ли? Да не си си загубил ума? Ако седна и ям тук с теб пай, джинсите ще са ми тесни, като стана.
— Надявах се на подобно нещо.
— Сигурна съм, защото си най-семейният човек, когото познавам.
— Това не значи, че не забелязвам някои неща.
Донесоха чая ми и още кафе за Боби.
— Причината да ти се обадя е, че намерих името ти в списък с адреси, който взех от апартамента на Гретчен Крейн, която беше застреляна неотдавна.
— Крейн ли?
— Да. Гретчен Крейн. Работела е за организацията „Големи крачки“. Беше застреляна преди седмица, седмица и нещо. От отдел „Убийства“ заключиха, че е грешка.
— Ти не мислиш така, нали?
— Не знам. Най-добрата част в тази теория е, че разрешава едновременно няколко случая.
— Шефовете винаги обожават това — отбеляза Боби.
— Вече не ми пука за шефовете.
— Това е чудесно. Как е там вън, в частния сектор?
— Никакви шефове — отвърнах.
— И не кой знае каква пенсия също така.
— Нищо не е съвършено. Познаваш ли Гретчен Крейн?
— Да. Странна жена.
— Може би. Защо ти има името и телефона?
— Мисля, че го взе от един журналист от „Глоуб“. Обади ми се, помоли за среща и дойде до Роксбъри. Познаваш ли я?
— Единствения път, когато я видях, беше мъртва.
— Трудно е наистина да познаваш някого, с когото си се срещнал по този начин.
Жената зад бара сложи дебело парче пай в една чиния, отнесе го в другия край на заведението и го сервира на дебел чернокож мъж.
— С череши ли е? — попита я Боби.
— Разбира се.
— По-добре да си взема и аз.
— Разбира се.
Тя сложи парчето в чиния и я постави пред Боби заедно с виличка.
Той лапна едно парченце и възкликна:
— Ей богу, с череши е.
— Радвам се за теб — казах и додадох: — Гретчен Крейн.
— Много сериозна жена — отвърна Боби и отпи глътка кафе. — Искаше да разбере отношението ми към проституцията.
— Защо?
— Проучваше нещо. За някакъв проект.
— И ти какво направи?
— Накарах я да се повози с мен няколко дни. Представих я тук-там. Тя искаше да знае има ли някаква… как го каза, вертикална интеграция в проституцията.
— Вертикална интеграция ли?
— Да. Мислех, че е установен принцип, но тя каза, че не. Заяви, че се интересува кой управлява проституцията и че става дума за верига.
— Това предполага по-добра организация, отколкото някога съм допускала — искрено се учудих аз.
— Така е. Тя каза, че върховният бос бил Тони Маркъс. И аз потвърдих, че, доколкото знам, е той.
— И?
— И тя каза, че има среща с него. А аз й казах, че той не е човек, с когото жена като нея би искала да си побъбри. Тя заяви, че съм обременен от сексизъм и гузен и че нямало да кажа подобно нещо, ако тя била мъж.
— А ти би го казал, нали?
— Да, разбира се. Тони Маркъс не е човек, с когото да си говориш, независимо дали си мъж или жена, освен ако не си ченге.
— Съгласна съм.
— Изглеждам ли ти сексуално предубеден, сладурче?
— Дълбоко.
— Така или иначе, за всеки случай дръннах на Тони, за да му кажа, че тя ще иде при него.
— Все на същото място ли си е той?
— Да. В „Бъдис Фокс“ в Саут Енд.
— Знам мястото.
— Ще идеш ли да си поговориш с него?
— Да.
— Искаш ли да дойда с теб?
— Оценявам предложението ти, сексуално предубедено копеле, но не, благодаря.
— Ще платиш ли за пая и кафето?
— Това е мъжка работа — отвърнах важно аз.