Робърт Б. Паркър
Огън и лед (38)

38

Двамата със Спайк открихме офиса на Морт Крейкън в Уолтъм, в склад, пълен с неоразмерени метални стойки за дърва за камина, оръфани китайски паравани, напукани тоалетни чинии, керамични статуетки на овчарки, картини върху кадифе, предмети от ковано желязо, сума ти джунджурии и наистина огромно количество всевъзможни дрънкулки. Двама помощници с тъповати физиономии се щураха наоколо, но никой от тях не ни обърна внимание.

— Чудя се дали там вътре той не се угоява с огромни морски червеи — каза Спайк.

— Да прави какво?

— Това е стих — поясни Спайк.

— И без съмнение очарователен — казах и почуках на вратата на офиса, върху чието армирано стъкло пишеше с черна боя: МЕНИДЖЪР.

— Да?

— Приемам, че означава „влез“ — казах на Спайк и отворих вратата.

Морт седеше на бюрото си без своята перука, в бяла риза, която, изглежда, беше прана, но не и гладена. Над ризата носеше едро изплетен пуловер с дълги ръкави. Не изглеждаше по-добре, отколкото първия път, когато го видях, но сега се вписваше в обстановката.

— Да?

— С вас се познаваме — казах. — Името ми е Съни Рандъл. Аз съм сестрата на Елизабет.

— Голяма работа — изрече Морт.

Погледнах Спайк и видях зараждащата се в ъгъла на устните му усмивка. Затворих вратата след нас.

— Ако сте дошли да се разправяте с мен за това, че съм я изхвърлил, безсмислено е. Тя избяга, знаете го. Животът продължава.

— У вас ли са нейните голи снимки?

За момент Морт се втренчи в мен, а после каза:

— Нямам никакви снимки.

— И в такъв случай няма да можете да ги пуснете в интернет — казах.

Тогава Морт направи голяма грешка.

— Дори да го направя, те са си мои. Тя искаше да я снимам. Не бе нужно да идвате да ми казвате какво да правя с тях.

Спайк не е от ония изваяни спортсмени. Конструкцията му е мечешка. И е силен и бърз като мечка. Той мина зад бюрото, сграбчи Морт за гърба на ризата, измъкна го от стола, блъсна го и го залепи за стената, преди още да е спрял да говори. Краката му висяха над пода. Той удари Спайк, но Спайк не му обърна внимание.

— Защо не излезеш, Съни, да държиш под око ония двама главорези, които видяхме на идване? — каза ми Спайк.

— Помощ — извика Морт.

Спайк се надвеси над него и му пошушна нещо в ухото.

Морт престана да се съпротивлява. Аз излязох и затворих вратата на офиса след себе си. Ония двамата не се виждаха никъде. След две-три минути Спайк отвори вратата, излезе от офиса на Морт с кафяв плик от груба хартия в ръка и каза:

— Голите снимки на сестричката.