Джон Конъли
Шепнещите (32)

29

Колекционера беше само на няколко стъпки зад Ирод. Почувства, че се приближава към него, и докато се приближаваше, страховете му се засилваха. Ирод беше необикновен случай. Можеше да го разглежда просто като интересно предизвикателство, както ловец, който установява, че животното, което преследва, показва неподозирана хитрост. Ирод се бе замаскирал добре, Колекционера бе успял да открие само следи от него: сключени сделки и отправени заплахи; отнет живот и тела, оставени непогребани; купени или взети от мъртвите вещи. Онова, което най-напред бе привлякло вниманието му, бе естеството на тези окултни, тайнствени артефакти. Опита се предпазливо да открие нещо общо между тях. Сякаш нямаше определен исторически период, който да интересува Ирод, а и самите предмети бяха озадачаващи в своето разнообразие и стойност. Оставяха му само странното усещане, че те са отражение на нечие чуждо съзнание, сякаш Ирод обзавеждаше стая, готвейки се за пристигането на почетен гост, така че той да бъде заобиколен от съкровища и антикварни рядкости, които са му познати или пък представляват интерес за него; или подготвяше музейна експозиция, която ще придобие завършен вид за посетителя едва накрая, когато и основният експонат бъде поставен на мястото му.

Колекционера вече на няколко пъти беше на крачка да се изправи лице в лице с Ирод, но той винаги се измъкваше. Сякаш някой го предупреждаваше за приближаването му и той намираше начин да го избегне дори ако това означаваше да пожертва предмет, който желае, защото Колекционера внимаваше да слага в клопките добри примамки. Бе решил да се избави от Ирод още преди няколко години. Ирод бе убил дете, малко момче, чийто баща се бе отказал от сделка, и с това свое деяние сам си беше прочел присъдата в съзнанието на Колекционера. Една от видимите странности на Ирод бе, че явно считаше себе си и онези, с които търгува, за обвързани от някаква изопачена представа за чест, чиито правила бяха установени само и единствено от него.

Но дори да бе имал някакви съмнения относно своето право да убие Ирод, те изчезнаха, когато разбра, че той се интересува от съкровищата, ограбени от Иракския национален музей. Това му даде първата реална представа за онова, което всъщност се търси. Бе чувал слухове за кутията, но не им бе обръщал внимание. Имаше толкова много подобни истории, водещи началото си направо от легендата за Пандора, ала тази беше различна, понеже Ирод се интересуваше от нея, а Ирод не се впускаше в безплодни дирения. Той очакваше определена развръзка и всичко, което вършеше, имаше за цел да се стигне до нея. Бе влязъл във връзка с Рошман от Париж, воден от нетърпение час по-скоро да разбере какъв е източникът на печатите, с които търговецът се беше сдобил. Рошман се бе оказал неотзивчив, тъй като Ирод не разполагаше с необходимите средства, за да участва в сериозно наддаване, дори ако проявяваше интерес към подобна покупка, какъвто явно нямаше. На свой ред и Ирод беше показал странно нежелание да заплаши Рошман, за да изтръгне информацията от него. Колекционера бе забелязал, че Ирод използва насилие само срещу по-слабите, като побойник от квартална детска площадка. Търговска къща „Рошман“ беше стабилна и имаше влияние; ако ги ядосаше, рискуваше да настрои срещу себе си клика безскрупулни богати търговци, които в най-добрия случай щяха да го отлъчат или, което беше по-вероятно, да предприемат действия срещу него. Колекционера не се съмняваше, че всеки, който влезе в конфликт с Ирод, ще пострада по пътя, но битката с хора, защитаващи бизнес за милиарди долари, свързан с тайно придвижване на откраднати антики, можеше да завърши само с неговото унищожаване.

Затова Ирод беше отстъпил, изчаквайки удобен момент. Сега значително количество печати се бяха появили в щата Мейн. Щом Рохас бе започнал да търси начин да обърне златото и скъпоценните камъни в пари, бяха тръгнали слухове, които щяха да привлекат не само Ирод и търговците. Федералните власти вече проявяваха интерес, защото Рошман бе започнал да говори, за да предпази себе си и своя бизнес. Печатите, с които разполагаше той, бяха дошли от шкаф № 5 в подземието на Иракския национален музей, както и печатите, които в момента се предлагаха за продажба в Мейн. Дадоха му ги като възнаграждение за съветите му при определяне на цената и за помощта му при намирането на купувачи. След време той щеше да предаде на разследващите всичко, което знае, и щеше да е само въпрос на дни, докато те започнат да стесняват кръга около замесените.

Колекционера знаеше за д-р Ал-Даини и смяташе, че иракчанинът всъщност търси кутията, при все че не предприема нищо, за да върне останалите съкровища, заграбени през 2003 г. Направи свое разследване и научи, че Ал-Даини в момента пътува за САЩ. Той щеше да пристигне в Бостън със самолет и оттам щеше да бъде закаран направо в изоставения мотел край гр. Лангдън, Мейн. Хората, транспортирали откраднатите артефакти от мотела, бяха проявили небрежност. Две малки алабастрови статуетки бяха намерени да лежат сред високата трева и бързо бяха идентифицирани като част от съкровището, открито в Тел ес Сауан на левия бряг на Тигър през 1964 г. и впоследствие откраднато от Иракския музей. В мотела беше намерено също така и тяло на мъж, залостен отвътре в една от стаите и починал от нанесена собственоръчно огнестрелна рана, след като преди това очевидно е стрелял по някаква неизвестна заплаха.

Тялото бе открито от детектива Чарлс Паркър.

Колекционера знаеше, че няма нищо случайно, не и когато става дума за Чарли Паркър. Паркър бе част от нещо, което и сам не разбираше; което всъщност и Колекционера не разбираше напълно. Сега двамата отново се въртяха около една и съща плячка, като луни близначки, обикалящи в орбита около тъмна непозната планета.

Колекционера се обади по телефона на адвоката си. Искаше да знае къде е Паркър. Адвокатът му, стар човек, който презираше компютрите, мобилните телефони и повечето значими технологични новости от последните години, на свой ред се обади на човек, специализиран в използването на триангулацията, и мобилният телефон на Паркър бе засечен в мотел край Букспорт.

Букспорт се намираше на един час път.

Колекционера потегли.