Джон Конъли
Шепнещите (28)

26

Те пристигнаха с падането на нощта. Лекият бриз раздвижи гората, прикривайки тяхното приближаване, но Ейнджъл и Луис ги чакаха, защото знаеха, че ще дойдат. Разменяли бяха позициите си всеки час, за да поддържат бдителността си, и Ейнджъл бе този, който наблюдаваше мустанга, когато силуетите им се появиха; зорките му очи забелязаха леката промяна в сенките, хвърляни от дърветата. Той докосна ръкава на своя приятел и Луис пренасочи вниманието си от къщата към колата. Безмълвно наблюдаваха как двамата мъже връхлитат, ръцете неестествено удължени от пистолетите в ръцете им, заглушителите издути като подпухнала тъкан, която е на път да се пръсне.

Бяха добри, това бе първата мисъл на Луис. Трябваше да има някакво превозно средство наблизо, но той не го бе чул и Ейнджъл не ги бе забелязал, преди да бяха стигнали почти до колата. Всеки в мустанга щеше да е мъртъв, преди да разбере какво става. Щом разбраха, че мустангът е празен, двамата мъже се стопиха отново в сенките, а Луис дори трябваше да се напрегне, за да проследи движението им. Не носеха маски, което означаваше, че не очакват да има свидетели, защото можеха да бъдат видени единствено от къщата, и то само през времето, което е нужно за ликвидирането на жертвите.

Жертвите, това бе другият проблем. Ситуацията в къщата на Боби Джандро бе усложнена от пристигането преди два часа на Мел Нелсън, отблъснатата приятелка. Колкото и невероятно да изглеждаше, спонтанният съвет за връзката им, даден този следобед, като че ли бе направил впечатление. Луис известно време бе наблюдавал безучастно как двойката разговаря в дневната, преди Мел да тръгне бавно към Боби, да коленичи пред него и да го прегърне. След това двамата се бяха оттеглили в стаята, която според предположенията на Луис се използваше като спалня, и оттогава не се бяха показвали.

Още промени в сенките. Убийците бяха вече зад къщата, където нямаше вероятност да бъдат видени от съсед на прозореца или от някого, който разхожда кучето преди лягане. По един от всяка страна на вратата. Кимване. Разбито стъкло. Силует, заел поза на осигуряващ прикритие, пистолетът вдигнат, докато другият провира ръка през дупката да отвори вратата. Раздвижване в къщата в отговор на взлома. Писък. Трясък от захлопнатата врата на спалнята.

Луис отстрани първия с два изстрела в гърба и трети, смъртоносния, в основата на черепа. Нямаше предупреждение, нито покана да се обърне с вдигнати ръце, никаква възможност да се предаде и да оцелее. Тези жестове бяха за добрите момчета от уестърните, онези с белите шапки, които накрая получават момичето. В реалния живот добрите момчета, които оставят шансове на убийците, накрая загиват, а Луис, който нямаше представа дали наистина е добър или не и ни най-малко не го бе грижа, нямаше намерение да умира заради някакъв романтичен идеал. Докато убитият падаше, пистолетът на Луис вече се обръщаше надясно. Вторият от неосъществените убийци се мъчеше да измъкне ръката си през счупеното стъкло, но ръкавът му се бе закачил в назъбения ръб и собственото тяло му пречеше да отвърне на приближаващата заплаха. Към него вече бяха насочени два пистолета и той замръзна за миг, когато осъзна, че е невъзможно да се спаси. Почувства силна болка и веднага след това чу звука, после се свлече по вратата и лявата му ръка продължаваше да виси над главата, докато стъклото прорязваше плата на якето му. Все още имаше сили, колкото да вдигне пистолета, но не се целеше в нищо, после остана само нищото.

Вратата на спалнята бе все така затворена. Докато Луис откачваше мъртвия от стъклото, Ейнджъл извика:

— Боби Джандро, чуваш ли ме? Името ми е Ейнджъл. Партньорът ми и аз бяхме тук днес заедно с Чарли Паркър.

— Чувам те — отвърна Джандро. — Имам пистолет.

— Е, браво. Давай. Междувременно тук, отвън, имаме два трупа и вие с приятелката ти сте живи само благодарение на нас. Така че прави каквото смяташ за нужно, защото ще те извадим.

Отвътре се чу разговор, който се водеше шепнешком. След малко вратата се отвори наполовина и се появи Боби Джандро, седнал на инвалидната количка само по боксерки. Той погледна към Луис, който издърпваше вътре първия труп, докато Ейнджъл стоеше на стража. Трупът оставяше кървави дири по боровите дъски.

— Трябват ни чували за смет и тиксо — каза Луис. — Също така парцал за миене и вода, освен ако не намираш, че червеното отива на стените.

Мел надникна иззад вратата. Изглежда, че беше гола, ако не се брои стратегически разположения пешкир.

— Госпожо — каза Ейнджъл и кимна почтително. — Може би ще искате да облечете нещо. Времето за игра изтече…

* * *

Докато Джандро и приятелката му се обличаха и прибираха малко дрехи и тоалетни принадлежности в пътна чанта, двете тела бяха напъхани в черни чували за смет и увити с лепенки. Джандро се вторачи в тях от количката. Веднага ги бе разпознал, макар и белязани от смъртта: Туизъл и Грийнам, и двамата бивши морски пехотинци.

— Те бяха STA^[1], Откриване и поразяване на цел — каза той, — осем хиляди четиристотин петдесет и първа военна специалност.

Ейнджъл го погледна озадачено.

— Скаути снайперисти — обясни Луис. — Тази нощ са тръгнали да вършат добрите си дела в бедняшките квартали.

— Те са единият от двата екипа снайперисти от морската пехота, които бяхме разположили в Ал-Адхамия — продължи Джандро. — Точно преди…

Е, това беше. Край на мълчанието. Боби Джандро вече искаше да говори. Искаше да разкаже всичко, защото другарите му накрая се бяха нахвърлили върху него, но Ейнджъл му каза да остави това за по-късно. Мел Нелсън караше голям стар камион с покрита каросерия. Казаха й да паркира зад къщата и хвърлиха вътре телата. После сложиха Нел и Джандро в мустанга, като най-напред се погрижиха да отстранят и изключат проследяващото устройство, и Ейнджъл ги отведе в мотел до Букспорт, докато Луис, следвайки указанията на Джандро, закара камиона в изоставена гранитна кариера край Франкфорт. Там върза тежести на телата с въжета и вериги от гаража на Джандро и ги хвърли. Готвеше се да се освободи от проследяващото устройство в Пенобскот, ала размисли. Механизмът наистина беше добре изпипан, по-добър, отколкото ако сам го беше направил. Хвърли го отзад в камиона на Мел и се присъедини към останалите в мотела.

И там, поради липса на по-интересни занимания, оставиха Боби Джандро да започне разказа си.