Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (98)

15.

И като по чудо двамата забравиха тяхната мъчителна нощ. Той нямаше очи за нищо друго, освен за усмивката на младата жена, която го върна в настоящето. Стори му се още по-хубава от вчера, а тя не каза какво е изпитала след неговото излизане. Нито че е лежала, без да затвори очи до сутринта.

— Как си?

Корин промълви, че се чувства по-добре от вчера. И много по-добре от завчера… Забеляза тъмните кръгове под очите на Кайл, но се престори, че не ги вижда. Има въпроси, които не се задават. Усмихна се и постави първата кана с кафе на подноса. След това застана пред втората кафемашина, която работеше бавно. Той се приближи и попита децата как възприемат случилото се.

— Дейзи е много малка, но Малкълм… — Тя вдигна очи. — Казах му, че баща му ме е ударил, и то не за пръв път.

— Постъпила си правилно. Трябва да отговаряш на въпросите му.

Погледът му я смути. Знаеше ли какво е изтърпяла?

— Нямаш друг изход, Корин. Та нали и тях защитаваш.

Кафемашината изпухтя в знак, че кафето е готово. Корин протегна ръка да вземе каната. Кайл едва не хвана ръката й. Но фантомът на Джейн му издърпа ухото. Той каза, че е постъпила правилно, като е махнала венчалния си пръстен. Корин се усмихна.

— Закълни ми се, че никога няма да се върнеш отново при този негодник. Каквото и да ти говори. Каквито и да са извиненията му, защото със сигурност той ще се извини.

Корин остави каната. Вдигна очи към него. Той съзря огромното й отвращение.

— Не съм особено смела, но вярвам, че ще събера достатъчно кураж да живея без него.

— Възнамеряваш ли да се върнеш в Англия след делото?

— Не знам. Много неща зависят от съда и развода.

— Знаеш ли, че в Лондон се запознах с брат ти?

— Не — заяви Корин, без да се поколебае.

Излъга инстинктивно дори Кайл, и именно инстинктът й внушаваше настоятелно, че никой не бива да знае.

— Не говорим често по телефона.

Той разказа за автографа, за визитната картичка на Тими и за неговата червена спортна риза, открояваща се в тълпата.

— Разказа ми туй-онуй за твоето семейство.

— Не мога да се върна при семейството си — призна тя. — Те няма да разберат и ще ме върнат на Джак, само да могат.

— Имаш ли пари? Да ти помогна…

— Благодаря ти. Моят адвокат има грижата за всичко. И… реших да му се доверя.

— Ако имаш нужда от каквото и да било, бих искал да ми кажеш…

— Това, от което имам нужда — подчерта тя, издържайки погледа му, — е да оправя живота си. През всичките тези години Джак все ми повтаряше, че без него съм нищо.

Кайл поклати глава.

— Не е вярно! Но те разбирам.

После добави, че се упреква.

— Защо?

— Ако се бях вслушал в инстинкта си, когато те видях за пръв път…

— Не, Кайл. Няма за какво да се упрекваш.

После тя сведе глава и заяви ясно, че никога не са се срещали в онзи парк.

— Разбира се. Вчера моята сестра ми говори. Или тази нощ, вече не знам.

Кайл се усмихна така, че Корин грабна единия поднос. Той постъпи по същия начин с другия. След това, все едно нищо не се бе случило, преди да отвори вратата, той попита как е върбата в парка. Тя отговори, че са окапали всичките й листа, но все пак е любимото й дърво. Кайл щеше да прибави, че той също се е влюбил внезапно и непреодолимо, но вратата на кухнята хлопна странно зад тях.

Корин си помисли, че братята й са твърде далеч, а Кайл си каза, че не е възможно това да е Патси, която закусваше със семейството си. Една майка хвана сина си да краде, той се закле, че не е направил нищо. Нищо не е взел. Нищо не е видял. Някой попита защо винаги някоя врата се затваря без причина, а друг — дали всички прозорци са затворени…

— … защото чувствам някакво течение върху раменете си.