Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (118)

35.

Корин сложи рано децата да спят. През последните дни бяха толкова изтощени от недоспиване и от дълбоката промяна в живота им. Тя се върна в кухнята, за да помогне в разтребването. Когато и последната жена си отиде, се прибра в стаята си, без да поглежда към библиотеката.

Торбичката беше на видно място върху леглото й. До плика със снимките. Разглежда ги бавно една по една. Бяха отражение на отношението на Кайл към нея. Един поглед и нищо не е същото… Една среща. Атоми, които се скапват и оставят неизличими следи. Живот, който излиза от орбитата си. Тогава свободата съществува ли?

Извади кутията от торбичката и на пода тупна плик от амбалажна хартия. Не беше надписан. Разпечата го и откри с изумление и недоумение банкноти. Един лист беше сгънат грижливо на четири. Разгъна го с треперещи ръце.

Бяха думи на песен. Корин разбра моментално за коя мелодия бяха предназначени. Кайл беше добавил най-накрая:

„Тази песен е твоята. Изцяло твоя.

Обичам те, Корин, и не мога да живея с теб.

Животът…“

Докосна всяка една от думите с върха на пръстите си и стана, за да се съвземе. „Животът…“ Преброи банкнотите. Преброи ги повторно. Сумата беше толкова безумна, че не можа да попречи на ума си да чертае планове — неосъществими и ирационални, но опасно съблазнителни.

Сан Франциско е страхотен град. Дори на Бъдни вечер, ако човек знае къде да отиде, може да изтегли пари. Много пари и Кайл направи точно това без никакъв проблем. Неговата известност даваше гаранция и компенсираше вида му на клошар. После един бар се изпречи на пътя му. Може би не само един.

Но Корин не знаеше нищо за тези неща. Забрани си да се пита къде е Кайл. Какво си казваха с Патси. Бутна вратата на стаята и видя как кротко спят нейните децата, за нещастие деца и на Джак. Застина и ги гледа безкрайни минути, като си мислеше колко много ги обича. Какво ще им каже, ако един ден я попитат дали са заченати с любов? „Дано никога не попитат — си каза, но знаеше, че въпросът ще бъде зададен. — Ще трябва да имам отговор. Точен отговор.“

Прибра плика в дъното на своя гардероб. Заключи и сложи ключа в джоба на джинсите си. Утре ще се срещне с адвоката си и ще му каже как да пледира в съда. Как да застане срещу Джак. „Не искам да ходя там“ — помисли си тя, като си лягаше.

Но се събуди с една положителна мисъл:

„Един ден по-малко до края на делото. Един ден по-малко до моята свобода.“