Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (154)

36.

Чаршафите бяха събрани в долния край на леглото на Корин. Дрехите им също… Вентилаторът на тавана не разхлаждаше никак тази сутрин. Успяваше само да усложни живота на слабичко комарче, което едва прелиташе през стаята.

„За какво ли си мисли един комар? — почуди се женският паяк, който от часове тъчеше своята паяжина. — Ако това тъпо насекомо имаше само един неврон, щеше да прекрати безумния си полет. Щеше да кацне на някоя от стените, за да гледа как любовта разхубавява човешките същества. Щеше да им завиди. Щеше да се моли на бога на комарите да се прероди като човек в следващия си живот. Дори за един-единствен ден. Дори за една-единствена минута. Щеше да получи възможност да почувства какво е да обичаш, както Кайл и Корин се обичат.“

Но на този кретен те му бяха безразлични. Той летеше насам-натам в полумрака на спуснатите завеси и се хвърли като слепец в паяжината, която госпожата беше опънала. Тя се приближи, всяваща страх, и установи, че комарът не беше тъп мъжки екземпляр, ами слабоумен женски. Погъделичка с един от дългите си крака треперещото насекомо.

— Видя ли днес нещо прекрасно, млада госпожице комар?

— Днес ли? Нищо по-различно от другите дни, благородна госпожо.

Тя си помисли, че крилатата твар, мъжка или женска, е още по-тъпоумна, отколкото предполагаше. Усмихна се милостиво.

— Но въпреки това…

— Госпожо, прелетях през града и посетих няколко къщи. Хапнах два-три пъти, но тук, заклевам ви се, нищо не съм направила. Никого не съм ухапала. Сита съм. Искам да си отида, но не намирам…

— Знаеш ли какво е любов, комарче?

— Любов ли? Ъ-ъ-ъ… не, госпожо.

— Колко жалко!

Женският паяк потръпна от удоволствие при вида на лакомството и се наведе към горкичката крилата твар, която видя отражението на своята глава в мрачните очи. Така се ужаси, че забрави на мига всякакво намерение за борба. Госпожата си поигра, пообиколи, отстъпи две-три крачки и с решителен жест разкъса своята паяжина.

— Комарче, извади голям късмет. Днес не съм гладна, защото съм опиянена от любов… Втори път няма да те споходи такъв късмет. И като слушаш любовни думи следващия път, като ти се мярнат любовни милувки, постарай се да чуеш и да видиш, за да не ги забравиш никога.

Госпожицата комар обеща, но истината е, че не разбра почти нищо, освен че грамадната грозотия не е гладна. Летящата твар отлетя колкото можа по-далеч, докато косматата госпожа се сви в най-далечния край на своята паяжина. Отправи молитва да бъде обичана, както Кайл обичаше Корин.