Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (82)

59.

„Колко време има, докато Джак се върне?“ — погледна часовника си Корин. Беше телефонирал в осемнайсет часа, за да предупреди, че ще вечеря с клиент. Беше изпълнимо. Дори възможно. „Ами ако днес е моята единствена възможност, след което дълго време няма да имам никаква?“

Изтича на горния етаж и се увери, че децата й спят дълбоко, след това облече черното си кожено яке с черния панталон. Отключи, гледайки се в огледалото в антрето. Взе черната плетена шапка, която Джак носеше, когато отиваше да тича през уикенда. Прибра в нея косата си — прекалено дълга и прекалено руса. Сложи в портмонето си две монети по двайсет и пет цента. Отвори вратата и огледа улицата. Нямаше нито една кола. Корин затвори и заключи, мина по алеята, остави боклука, където го оставяше Джак, погледна надясно, после наляво и хукна презглава. Вятърът беше станал леден и я пронизваше. Мускулите на бедрата й сякаш се разтягаха и откакто беше в гимназията, никога не бе тичала толкова бързо.

Телефонната кабина беше на около четиристотин метра от дома й. Когато я видя на ъгъла с Джаксън Стрийт, вече беше останала без дъх. Взе слушалката, преди да се замисли какво възнамерява да направи. Пусна една монета. Тя изтрополи и като че ли металическият звън проехтя в целия квартал. Хвърли тревожен поглед наоколо и набра (415) 501 7206. Още при първото позвъняване отговори женски глас:

— Къщата.

Корин отвори уста, но не можа да произнесе нито един звук. Дъхът, куражът, гласът я напуснаха. Тъкмо щеше да затвори, когато женският глас съобщи:

— Бойдън Стрийт 1918. Вземете такси. Ние ще платим курса.

Корин затвори. Ръцете й бяха мокри. Зави й се свят и се облегна на стъклената стена. Мускулите на бедрата й горяха. Осъзна, че бе прекрачила прага, очертан от Кайл преди месеци. Току-що навлезе в свят, където разбираха какво преживява. Свят, където й подаваха ръка.

Една кола зави на ъгъла и й напомни колко деликатни са нещата. Корин се овладя веднага. Излезе от кабината и се затича възможно най-бързо към къщи. Не би трябвало да е отсъствала повече от шест-седем минути. Не беше много… но достатъчно Джак да се върне, минавайки по Джаксън Стрийт. Забави ход, като забеляза белия ягуар, паркиран грижливо на алеята с изгасени фарове.

Входната врата беше заключена и ключът беше в ключалката. Гаражът също. Оставаше й само едно. Да позвъни на собствената си врата. Да излъже. И да очаква ударите.