Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (102)

19.

— Погледни — каза той, привличайки Корин до един прозорец в библиотеката, където нямаше жива душа заради някакво интересно телевизионно предаване.

Тя взе мобилния телефон, който той й подаде, и видя снимка на себе си с Криста на ръце. Но лицето й не се виждаше. Бяха ясни само синините и нейната безформена коса.

— Ужасна съм.

— Прекрасна си.

Той показа една след друга и останалите снимки, които й бе направил, без тя да знае. Изненада се, но не го показа. И тогава Кайл се спря на една. На нея беше в профил и гледаше как децата й си играят.

— На тази си толкова… толкова себе си.

— Искаш да кажеш, като теб ли, когато самият ти ставаш музика?

Както в онзи момент с върбата, хареса му, че го изрече с такъв глас. Сигурен и спокоен. Развълнува се, че го гледа в очите. Обърка се, като му поиска негови снимки.

— Съмнявам се, че ще мога да взема някога онези, които са в компютъра на Джак.

— Ела.

Той хвърли поглед към коридора, после я поведе за ръка към кабинета на Джейн. Вървяха бързо. Времето изтичаше бързо… Минаха по коридора и двамата с усещането, че са по на седемнайсет години и животът е пред тях… Но техният е бил вече предначертан и никой не върви никога срещу течението на тази гадост времето.

Кайл затвори вратата, заключи я, седна пред компютъра. Тя се приближи до двете картини на стената. Абстрактни творби, изпълнени със светлина и…

— Нарисувани са от сина на Дан.

— Талантлив е.

— И аз така мисля.

— На тази снимка на колко години си? — попита Корин.

— На десет. Джейн вярваше, че ще стана виртуоз.

— Но ти си виртуоз.

Кайл едва не изпусна телефона си. Корин се усмихна и прибави, че по онова време не е имал същата прическа като днес.

— Джейн ме подстрига. Повече не й разреших да го прави.

На стената беше окачена стара снимка в рамка. На нея се виждаше Джейн пред Къщата. Беше ясно, че е направена в деня, когато е получила ключовете. На заден план Корин позна Дик. Много по-слаб, отколкото днес. Скръстените на гърдите му ръце не опираха в корема му. В израза на Джейн се долавяше надежда. Та нали там беше и Къщата. Фасадата беше пребоядисвана оттогава, входната врата за няколко години бе сменила цвета си от зелено в бордо, дърветата също бяха различни, но още тогава вече внушаваше дълбоко доверие и спокойствие. Сякаш Къщата си бе намерила истинския собственик. Сякаш като са заедно, ще има възможност да се работи. Сякаш връзката, която обединява нещата, местата, съществата, бе реална. Тази снимка беше самата Надежда и Корин я почувства точно така.

Кайл й довери, че и той има известна практика с художеството. Веднъж боядисвал със Стив и Джет, което им отнело цяло лято.

— Коридорът и част от фоайето са мое дело, но признавам, че с музиката по ме бива.

Той притегли стол до себе си и Корин се приближи. Седна с бебефона в ръка. Кайл изреди всичките снимки и задържа последната. На нея тя гледаше как Малкълм и Дейзи разсмиват Криста.

— Тази е любимата ми.

После той прибави, без да помисли:

— Като ми позвъниш, ще се появява тази снимка…

— Вече нямам телефон — отвърна тя.

— Някой ден ще имаш.

— Няма да ти се обаждам, Кайл.

Той замълча.

— Знам. Но ако някой ден решиш да се обадиш…

Погледът й срещна неговия и Корин повтори, че няма да се обади…

— … никога. Предпочитам да прехвърлиш тези снимки, моля те.

Тя се усмихваше. Но искаше да убеди него, а на себе си да гарантира, че Надеждата няма да допусне всички безумия. Искаше това чудно нещо, което съществуваше между тях, да остане жизнеспособно. Искаше само най-доброто. Нищо друго, освен най-доброто. Той отвърна на усмивката й. Благоразумно. Но неговите манипулации не дадоха никакъв резултат. Устройството направо отказа да работи.

— Не разбирам — каза той след безброй безплодни опити.

Разкачи всички връзки, взе да включва и да изключва, за да открие…

— … че този тъп компютър отказва да приеме моята карта и, разбира се, на мен не ми стига кураж да запазя твоите снимки.

Той се извини. Тя се разсмя. И той се разсмя, и обеща, че ще се справи. Започна отново етап по етап, като същевременно обясняваше пак, че в идеалния случай, когато фотографиите бъдат прехвърлени, ще бъде достатъчно да… От бебефона долетя гласчето на Криста. Корин отиде при дъщеря си, а Кайл остана седнал на пода. Дезориентиран и объркан.