Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’instant Precis Ou Les Destins S’entremelent, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Анжелик Барбера

Заглавие: Когато съдбите се преплитат

Преводач: Нина Рашкова

Издател: ИК „Ера“

Година на издаване: 2014

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2158

История

  1. — Добавяне

51.

Както при всяко раздаване на автографи, групата привлече тълпи. Медиите не преставаха да публикуват материали, но те не бяха дали още нито едно интервю, откакто пристигнаха в Лондон. Тими си мечтаеше за своята статия. Всичко опираше до това да разбере къде се намират музикантите през деня и тогава се шмугна с феновете в големия магазин. Имаше хора от всички възрасти. Имаше такива, които разказваха за всеки концерт, на който са били. На различни дати. В различни страни. През различни години. В разговорите им се долавяше нещо чаровно и поразително. Бяха златна мина за подробности. Тими попадна на четири Патси, без да се оглежда. Но нито една не беше Патси, която искаше да види. Все пак мерна червената й буйна коса. Роклята без презрамки. Татуираните рамене. Но главно смехът й го обгърна. Звънтеше също както тя искреше. Едно девойче от дясната му страна го помоли да направи снимка, тъй като Тими бил по-висок.

— На колко години си? — попита той, като й върна мобилния телефон.

— На осемнайсет.

Младият мъж погледна право в очите лъжкинята.

— Не ми се вярва.

— Не е твоя работа.

— Само не качвай снимката във „Фейсбук“.

— Майка ми не разбира нищо от компютри.

— Един съвет, не взимай за чиста истина всичко, което говорят майките.

Хлапачката се захили и Тими неочаквано се озова точно пред Кайл. Подаде своя диск за автограф, благодари и плъзна служебната си визитна картичка.

— Ще се радвам много, ако ми дадете интервю.

Стив отговори, че в момента Кайл не дава интервюта. Ангажиментите им не позволяват да…

Кайл погледна машинално картичката. „Тим Бентън“. Напоследък той се съмняваше помни ли добре места и дати, но паметта му за бележки, имена и образи беше ясна. Корин се е казвала Бентън, преди да се омъжи за кретена. Вдигна глава. Сърцето му се разтуптя. Младият мъж с червена спортна риза вече беше изтласкан. Надигна се и го забеляза как се отдалечава. Без да се замисли, Кайл го задържа:

— Моля ви, случайно да сте роднина на Корин Бентън? Всъщност Корин Браниган.

— Тя ми е сестра — отговори Тими, без да скрие усмивката си.

— Ще имате вашето интервю.

— Ексклузивно.

— Ексклузивно — потвърди Кайл. — Ще ви се обадя утре.

На другия ден сутринта се обади на Тими. Определиха си среща и интервюто стана факт. Музикантът се досети да убеди другите, че ще бъде много уместно да се съгласи да бъде интервюиран. Премълча, че Тим Бентън е чичо на детето, което удари с колата. И без да му трепне окото, излъга, че младият журналист е приятел на негов приятел и че очаква този репортаж да му отвори врати.

— Късметът ще му се усмихне, а?

И тримата одобриха без проблеми. Бяха успели и знаеха, че късметът е щафета. И какво прави човек в една щафета?

— Съсредоточава се в протегнатата ръка.

Тими се държа самоуверено, очарователно и приятелски. Обеща на Кайл, че няма да спомене пред никого за инцидента и че случаят „ще остане в семейството“. Изразът се хареса на музиканта. Когато го придружи до асансьора на хотела, журналистът не се стърпя и каза, че има поздрави от сестра му.

— Така ли? — смути се Кайл.

— Корин беше за няколко дни в Лондон със съпруга си и децата. Струва ми се, че пристигнахте едновременно с тях. Не е ли странно?

На свой ред Кайл не можа да сдържи усмивката си и се сети за русата коса, която зърна на летището. „Животът…“ — помисли си с чувство, което го прободе в сърцето като стрела. Погледна Тими право в очите и му поръча да предаде и неговите поздрави.

— Тайно — подчерта.

— Ах! И вие сте усетили, че съпругът й е малко ревнив.

— Малко! — повтори Кайл, като не знаеше какво друго да прибави, без да се покаже груб и невъзпитан.

И Тими постъпи по същия начин и продължи:

— Ако бяхте видели откъде идва, ще си кажете, че Корин е голяма късметлийка. Единайсет момчета и едно момиче. Няма да крия, че моите родители я експлоатираха докрай.

— Разбирам.

— Освен това каквато е красива… Нали разбирате…

— Да — отговори Кайл, като си мислеше, че понякога, дори ако човек е чувствителен, не вижда проблема, просто защото е вън от понятията ни за „нормално“ в живота.

После от дъното на коридора долетя оглушителен вик:

— Кайл! Телефона! — извика Патси. — Джееейн…

Кайл намигна съучастнически на Тими и обясни:

— А това е моята сестра.

Журналистът го потупа по рамото, преди да влезе в асансьора. Беше много доволен. Кайл също беше доволен. Интервюто се получи и имаше номера на Тими. „За какво ми е? — попита съвестта си. — За да прибавя още едно паве по пътя на доказателствата!“

Другите изобщо не разбраха кой е Тими. Каква полза? „Животът…“ — помисли си отново Кайл, представяйки си меката коса на Корин. Тоновете, които бе почувствал.