Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (136)

18.

Всеки път, щом имаше възможност и противно на онова, което правеше „на свобода“, Джак придоби навика да чете всички вестници и списания в библиотеката на затвора. На онези, които му се подиграваха на ненаситното любопитство, разправяше, че обича да бъде осведомен за разните „афери“. Всъщност, откакто Мръсницата офейка, дебнеше снимка в едно списание за знаменитости, фотографирани от настървен и нахален папарак. Всяка сутрин се подготвяше да види снимка на Уличницата, шляеща се по брега на Темза със своя нов любовник, който държи в прегръдките неговите момиченца.

Вместо това попадна на грамадна снимка на Глупака на носилка. Джак почувства как едновременно го залива гореща вълна, придружаваща винаги хубавата новина, и как се облива в пот, която удостоверяваше лошата новина. Представи си Корин, „моята Корин“, да му държи ръката, докато „моите деца му рисуват сърчица и лястовички“.

„Ще го убия. Ще я убия.“

Браниган прекара много дни в размишления за ползата от мигрените и проследи оздравяването на Кретена — проследяване в статиите. Прочете, че Патси пожелавала на бившето си гадже цялото щастие на света в прегръдките на „някое много по-мило от мен момиче“. Джак избърса потта от челото си и започна да диша спокойно. Попита своя адвокат възможно ли е да наеме детектив. Този тип, някой си Малоун, се оказа доста обременяващ откъм финанси и относително ефикасен. Откри колата, която Корин бе изоставила в последния подземен етаж на едно казино в Лас Вегас, после потвърди, че се е качила на самолет за Лондон, където нещата станаха по-сложни за Джон Малоун. Джак попита дали едно допълнително възнаграждение ще бъде достатъчно. Адвокатът поклати глава. Оставаше да се надяват на английските власти и на добрата стара преса.

Браниган беше чел, беше се молил за смъртта на Глупака и беше му я пожелавал толкова пъти, колкото изобщо бе възможно.

„Някой ден вятърът ще се обърне.“

Все пак затворникът забравяше, че метеорологичните условия преди всичко са непредвидими, капризни и заблуждаващи. Та след всичките тези емоции и всичките тези горещи вълни, един следобед бе изненадан с визита от своя скъп адвокат, както и от един студен душ. Да не кажем, че изненадата беше направо шотландска — обливаха го ту горещи, ту студени вълни.

— Английските власти току-що ме информираха, че вашата жена не само е купила билети до Лондон, но също до Глазгоу за другия ден след пристигането. Разбира се, от друга компания.

Адвокатът замълча, което подразни Джак.

— Да не би да ми казвате, че не са стигнали до крайното местоназначение? — попита подигравателно.

— Те не са се качили на самолета за Шотландия, защото, както вие отбелязахте, изобщо не са пристигнали в Англия.

— Което какво означава?

— Означава, Джак, че по един или друг начин вашата бивша жена и вашите деца са слезли от самолета, преди да излети. И без да бъдат забелязани.

— Как ще ми обясните, че научавам едва сега? — изрече затворникът с леден глас и с изключително зле овладян поглед.

— Господин Браниган! — прекъсна го адвокатът. — Необходимо ли е да ви напомням, че вашата жена не е лицето, излежаващо присъда в затвора.

— Моля да ме извините, господине.

— С огромни усилия получих информация за лице на свобода, което освен това не е американски поданик.

— Според вас Корин в Щатите ли е останала?

— Има такава вероятност. Разбирате ли, Джак, не можете да промените сега вашата молба за прехвърляне в Англия.

— Да, разбирам.

— Ще се надяваме, и аз го вярвам, че срокът на наказанието ви ще бъде съкратен във вашата страна и че…

Джак не слушаше дрънканиците на адвоката и се фокусира върху следващите си идеи. „Глупакът се е покрил и журналистите не могат да го открият. Корин не е заминала.“ В този факт той видя потвърждение на своите очаквания. Защо самият той да ходи в Англия?

— Благодаря ви за посещението, господине.

Същата вечер задържаният Браниган се качи на леглото си. Клаус поде както обикновено продължението на разказа за удивителните си официални приключения и неофициални, когато един безразсъден паяк дръзна глупаво да пропълзи по подпората на леглото. Джак наблюдаваше насекомото как се приближава и когато се озова в обсега му, го смачка с ликуване. Един от дългите му крака потрепваше конвулсивно няколко секунди. Тогава той направи това, на което неговият съсед го бе научил. С груб жест прекрати ненужните страдания и задраска наум един ден в календара, който водеше към свободата му.

„Един по-малко“ — ще си повтаря всеки ден, докато Клаус ще разчесва настървено нахапаното от комари и докато метеорологичната прогноза ще проявява своите прищевки, без никога да държи сметка за прогнозите на едни или други. Които и да са те. Каквото и да желаят.