Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (96)

13.

Когато Кайл влезе, всички се хранеха. Веднага зърна, че Корин седи на същото място в края на масата с децата си. Носеше бяло поло. Последва съвета на Джейн и седна на своето място. Отвсякъде се чуваше „Весела Коледа“. Отговаряше „И на вас!“, като си помисли, че трябва да поздрави Патси. Но не изпрати съобщение и изяде всичко, което му бе сервирано, намесвайки се в разговорите. Изчака разумно закуската да приключи, за да намери възможност да поговори с младата жена. За да бъде до нея още миг. За да се почувства… щастлив. Та днес не беше ли Коледа? „На колко мигновения като това имаме право в живота си?“

Корин стана с бебето, без да се обърне към него пито веднъж. Той я проследи с очи. Джейн сложи ръка върху неговата и го попита иска ли още от десерта.

— Вече не съм гладен — отговори Кайл, — след всичко, което изядох.

— Ядеш много бързо. Научи се да бъдеш търпелив.

— Обичам те много — прошепна той.

— Ще ни направиш ли кафе, моля те? — каза тя. — Хайде, Малкълм, иди да помогнеш на Кайл в кухнята!