Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (128)

10.

Джак се надигна в леглото. Бе прочел внимателно статията с изявленията на Патси. „Значи — помисли си той — глупакът се разделя с жена си. В такъв случай моята ще замине за Лондон, където той се е установил да живее занапред…“

Затворникът Браниган стана, взе бял лист, приглади го и написа четливо:

„Уважаеми господин адвокат,

Размислих и взех решение. Моето желание е да изискате преместването ми в английски затвор колкото може по-бързо.

Моите почитания, Джак Браниган.“

Не знаеше нищо за плановете на Корин. Само имаше предположения. Но тази уличница би ли се преместила другаде освен в Англия? Вероятно не. С издръжката, която й отпусна, можеше да живее, но положително не и да прави чудеса. Тими му бе казал, че Глупакът печелел… Както каза той, „печели повече мангизи, отколкото ти ще спечелиш някога“.

Джак избърса челото си. Сгъна прилежно листа на две, след това още на две. Ъгълчетата съвпаднаха идеално и тогава го сложи в плика. Утре щеше да го даде на първия надзирател. Нещата щяха да се задвижат. „Малко по малко се приближавам“ — помисли си той, размазвайки с крак паяка, който бе имал безумието да пресича пред него.

— Не можеш да се сдържиш да не ги смачкваш, а? — попита Клаус, неговият съкилийник.

— Защо? Ти да не би да ги обожаваш?

— Точно така. Обичам комарите и трябва да знаеш, Браниган, че паяците са като мен.

— Не се сещам защо.

— Редно ли е да ти напомням, че комарите са като проститутките. Изсмукват те, за да те омаломощят. А пък аз, знаеш, че се пазя за проститутките, нали?

Джак се извини и обеща да бъде внимателен с паяците, които беше готов да размазва, но не искаше да дразни Клаус — изтребителят на проститутки, още по-малко усилията му да отидат на вятъра заради глупава кавга за насекоми. Джак обеща, показвайки се искрен, а пък Клаус пусна газове в смърдящото си легло, повтаряйки, че ще напише учебник за „хиляда и един начини за изтребване на мръсните проститутки от галактиката“.

„Един ден по-малко…“