Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (144)

26.

Кайл събра дрехите си, приготви паспорта си, избра една китара и напусна Къщата. На входа се сбогува с Дик и го накара да обещае, че ще си мълчи. Ако медицината беше на прав път, оставаха му може би деветдесет дни да намери Корин и се опасяваше, че няма да бъдат достатъчни. Все пак в нито един момент не му минаваше мисълта, че ще си отиде преди това. Беше си възвърнал надеждата и тя му вдъхваше ентусиазъм, живителни сили, които ужасяващо му бяха липсвали през последните няколко месеца.

Излезе, когато таксито спря пред Къщата. За пръв път никой не слизаше, за да се спаси от сигурна смърт, докато той се качваше, за да избяга от смъртта.

— До летището, моля. Терминала на Американските авиолинии.

Свали стъклото и вдъхна мириса на града. Въпреки изпаренията от сутринното движение, вече натоварено, искаше да усети острия дъх на Пасифика.