Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (116)

33.

След това и двамата мълчаха. Дете… Как става така, че едно дете идва тъкмо сега? Защо? Истинският въпрос не беше как, а защо идва, когато никой не го иска. Какво място ще има в този свят? С хора, недостойни да се нарекат човеци, за да го възпитават.

Ето какво си говореха без думи, докато колите се отъркваха в тяхната и натискаха клаксони. Огромен камион с хромирано двойно ремарке, натоварено с някаква течност, бибипна три пъти. От въздушната струя колата им се разлюля. Други пък им сигнализираха с фарове. Ченгетата нямаше да се забавят. Но на Кайл и Патси не им пукаше. Нима една глоба ще бъде нещо по-лошо? Ако изпуснат самолета и срещата у Стив, щеше ли да е по-лошо?

— Сигурна ли си?

Тя го изпепели с поглед.

— Знаеше, преди да заминеш, нали?

— Направих тест, който се оказа положителен.

— Според теб кога се е случило?

— Не знам още нищо точно. Очаквам резултатите от изследванията, за да имам потвърждение на датата. Всъщност на вторите проби, представи си, са объркали етикетите в лабораторията! И тъй като беше проклетата Коледа, още чакам.

— Заради това ли си дойде по-рано?

— Заради това ти казах, че нямам ясен и точен отговор — въздъхна тя, затваряйки очи. — Нямаш представа колко се ненавиждам. За първи път в живота си аз… аз се намирам точно там, където никога не исках да отида.

Снощи той изрече пред Джейн дума по дума същото изречение. Не намираше положението за смешно. Само за безнадеждно. Измери дълбочината на пропастта, в която се бяха подхлъзнали.

— Какъв шанс има аз да съм бащата?

— Според лекаря зависи от оцеляването на сперматозоидите ти в моя негостоприемен терен.

— В заключение разбирам, че не си се чукала в един и същи ден с мен и с някой друг.

— Правила любов.

— Няма кой знае каква разлика.

— Напротив, променя всичко — поправи го тя, обръщайки глава към него.

Една рижа къдрица се подаде изпод шапката й. Кайл се замисли за времето, когато изпитваше желание да си поиграе с нея.

— Откога „правиш любов“ с някой друг? Или с други?

Изгледаха се напрегнато, след което Патси призна:

— Още от турнето в Лондон.

Кайл се замисли. Патси каза „турне“, а не „пренасяне“.

— Но… това беше преди година.

— Точно тогава. Можеш да бъдеш спокоен, този тип беше единственият, с когото…

— Кой е?

— Няма никакво значение.

— Кой е, Патси?

Тя не отмести поглед.

— Спомняш ли си онова интервю за радио Абсолют? След това отидох с журналиста на вечеря, тъй като ти имаше пристъп на мигрена.

Кайл кимна. Спомняше си отлично надутия дръвник.

— И през ум нямаше да ми мине, че е твой тип.

— Не е той. Но точно тази вечер се случи.

Тя се усмихна и добави, че собственикът на ресторанта, в който „дръвникът“ я завел на вечеря, приготвил някакво божествено ястие. И че имал очи, с които можел да свали всички момичета на света.

— Мислех си, че ще бъде само веднъж, просто така. Защото ме беше яд на теб…

— И?

Тя не отговори.

— После, Патси?

— Всичко ли искаш да разбереш?

— Да.

— Защо?

— Колко пъти се срещна с него?

Тя изправи гръб, оправи косата си и въздъхна.

— Когато се прибра след катастрофата, уточнявам, когато се прибра различен — каза тя, — му се обадих. Потърсих го, защото ти беше отчаян дотам, че искаше да се омъжа за теб и да ти родя дете! И ето, че сега съм бременна! Дявол да го вземе! Само да можех да пипна онзи, който се забавлява горе!

„Понякога от скандали ти се повдига.“ Тази беше една от култовите фрази на Патси, която тя пазеше за моменти на прозрение. Този момент беше точно такъв. Затова никой от двамата не посмя да повиши тон. Имаше ли смисъл? Отчаянието им беше достатъчно. То беше толкова потискащо, колкото и вината им.

Тя му обясни, че не й е било необходимо дълго време, за да разбере, че Кайл с цялото си същество е някъде другаде. Че е развълнуван. Затворен в себе си. Меланхоличен.

— Накратко, все едно вече не съществувах за теб. Но не се тръшкай, скъпи, аз ще отнема вината ти. Нито ти, нито аз имаме монопол върху изневярата. В заключение — обичахме се и после връзката се скъса като при много други. Ти знаеше, че в края на краищата ще дойда в леглото ти, а аз си знаех, че един ден ще избягам от него.