Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (28)

5.

— Къде е Малкълм?

— Господине, вашата жена няма никаква вина — намеси се Кайл веднага. — Аз блъснах…

Джак бутна грубо Корин и сграбчи младия мъж за реверите на палтото. Музикантът беше доста висок, въпреки това Браниган го надвишаваше. Не сведе очи и повтори тихо, че е било нещастен случай. Но бащата не чуваше нищо. Беше разгневен. И когато беше в това състояние, Корин знаеше, че не може да се контролира. Тогава се опита да застане между тях, като повтаряше, че Малкълм се е отскубнал от ръката й и се е затичал през улицата. Кайл не е можел да го види… Тя е виновна. Джак я блъсна до стената.

— Откъде знаеш какво е видял той?

— Хей, какво правите — извика Кайл, усещайки как у него се надига ярост.

Джак се извърна към музиканта и забоде показалеца си в гърдите му.

— Ти! Ти ще ми кажеш веднага каква работа си имал на тази улица!

— Джак! Престани! Престани! Вината е моя!

— Защо си бил там, мръсник такъв…

Медицински сестри се спуснаха от всички страни. Корин имаше чувството, че стаята ще експлодира, когато влязоха да вразумят съпруга й, който не преставаше да крещи. Появи се сержант О’Нийл, който го възпря с гласа си и с полицейската си униформа. Стана толкова лесно.

— Господине! Намирате се в болница! Съветвам ви да се сдържате.

Джак пое дъх няколко пъти, без да изпуска от очи Кайл и полицая. След това поиска да види сина си. Някакъв лекар се появи и го хвана за ръката, с което го накара да се обърне. Започна да му обяснява, че по всяка вероятност ще оперират детето на другия ден сутринта, и поведе Джак със себе си.

Дейзи показа носле от шията на майка си и проследи очите на смешното, кафяво, малко паяче, което на свой ред се наведе от бюрото, предпазено от гнева и от непредвидимите човешки стъпки.

— Синът ви е добре.

— Как можете да твърдите, че е добре, след като едва не е бил убит…

— Господине! — намеси се сержант О’Нийл. — Трябва да видите сина си.

Джак взе Дейзи и Корин ги последва, без да се обърне. Сърцето на Кайл биеше до пръсване. През целия си живот не беше чувствал такова ожесточение при среща с някого, освен с Мерзавеца. Гледаше как Корин изчезва и го обхвана много лошо предчувствие. Сержант О’Нийл му подаде листовете, които се бяха разхвърчали. Кайл махна ядосано с ръка. Полицаят се усмихна:

— Нямате деца, нали?

Музикантът поклати глава.

— Неговото дете изпратихте в операционната. Не бих казал, че не го разбирам.

— Този тип не е с всичкия си.

— Избухлив е. Има тяло на атлет.

Прииска му се да кресне на сержанта, че Джак плаши Корин. Че трябва да бъде тикнат в затвор, преди да стане прекалено късно. Но това не можеше да се предвиди. Да се говори на едно ченге какво трябва да направи, винаги е голяма, много голяма грешка. Никой не е виновен, докато престъплението не е извършено, нали?

— Послушайте съвета ми, избягвайте бащата — каза О’Нийл. — Дръжте се на разстояние и помолете адвоката си да се занимае със случая.

Кайл кимна. Обеща да последва съвета му и се попита как да провери дали страховете му са основателни за малкото време, което му оставаше в Сан Франциско.

— Освен това току-що получих резултатите от вашите изследвания. Отрицателни са — осведоми го той. — Свободен сте да си вървите. Утре можете да бъдете с вашата група, както сте предвидили. — Полицаят го потупа по рамото. — За къде ще летите?

— Имаме концерт в събота в Москва.

— Имате дяволски късмет — изплъзна се от устата на ченгето. — При последното ви турне не успях да дойда на концерта.

— Ще ви изпратя покана, но не бих искал…

— Благодаря за любезността, Кайл. Кога ще свирите тук?

— Не помня всички дати.

— Помните само музиката, нали?

Кайл си записа адреса, който сержант О’Нийл му съобщи, даде му автограф за него и още два за синовете му. Полицаят му пожела успех в Москва, каза му, че ще гледа концерта по интернет с хлапетата си, но няма да разгласява, дори пред тях, как са се запознали. Музикантът поблагодари и си тръгна. Когато стигна на паркинга, сърцето му още не беше върнало нормалния си ритъм, „Разстроих една майка, пратих сина й на операционната маса в същия ден, когато моят тъп баща беше погребан, и попаднах на ченге — почитател. Животът е абсурден… Трябва да се видя отново с Корин“ — каза си той.

Наистина, как би могъл Кайл да укроти сърцето си с всичко онова, което си представяше? В този момент не му минаваше през ум, че Корин от своя страна е „съборила“ него. Той мислеше за нея. За мъжа, чиято същност долови. За онова, на което бе способен.

Качи се в колата, потегли, подмина няколко редици коли, зърна в далечината знака „Изход“, включи мигач и в последния момент обиколи още два пъти паркинга. Освободи се едно място. Зае го на заден ход. Мястото беше подходящо. Входът на централната сграда се виждаше идеално. Смъкна се ниско на седалката и се помоли Корин и нейният съпруг-кретен да не изчезнат през друг вход. Не, не се колебаеше за определението, което лепна на Джак. Тип като него в най-добрия случай е кретен.

Реши да чака час и се облегна по-удобно. Чу отново удара и тишината, която последва. Малкълм не извика. Корин също, когато падна на колене и косата й се разпиля по раменете й. Беше непоносимо.

Включи телефона си. От инцидента до този момент имаше двайсет и седем съобщения. „По дяволите! — помисли си. — Ами ако се бях запилял в сибирската тайга?“ О, да! Кайл ще се изплъзне от телефонните обаждания, но не и от съвестта си. Нито от спомена за своята майка, която излизаше от банята със слънчеви очила. Още чуваше точния тон на нейния глас, когато, минавайки покрай него, казваше: „Бих искала да се върна точно в онзи миг, в който съдбите се преплитат.“ Кога се преобърна неговата съдба? Днес ли?

Видя отново тъмночервеното петно на ухото й. Спомни си студената кожа и бледността на майка си. Нима е възможно едно дете да забрави всичко това? Не, Кайл не можеше да се върне при Джейн и да разкаже, че една майка почти се хвърли под колелата на неговата кола. Че не можа да го избегне. Трябваше да види Корин, за да провери. Да е сигурен. Но телефонът му иззвъня. Обаждаше се Чък Гавин, неговият адвокат. Говориха надълго и широко и певецът го помоли да изпрати някаква играчка на Малкълм.

— Не съм сигурен, че идеята е добра.

— Държа да изпратиш играчка.

Чък въздъхна.

— Каква например?

— Че откъде да знам. Какво харесват момчетата на тази възраст?

— И аз като теб, Кайл, нямам деца — отвърна рязко адвокатът. — Ти на какво се радваше, когато беше на пет?

Музикантът почувства как гърлото му се свива. На пет години обичаше да гледа ръцете на майка си, когато свиреше на пианото…

— Да му купя ли видеоигра? — предложи Чък.

Кайл си представи Джак Браниган с неговия костюм, с грубиянското поведение, с физическата сила, която се излъчваше от него.

— Не вярвам, че ще се хареса.

— Защо? Моят племенник е на пет години и има…

— Чък! Слушаш ли, когато ти говоря, да му се не види? Бащата е смахнат, току-що ти казах.

— А майката?

— Майката ли?

На Кайл му се мерна отново непоносимото изражение в очите на Корин, когато погледите им се срещнаха за пръв път.

— Тя… Купи му някаква играчка за момче и нека да я доставят в болницата да се радва малкият.

— Добре. Мога да изпратя и ваши дискове.

— За да ги счупи хлапето ли? Казах ти — играчка.

— Добре, добре. Не се нервирай!

— Как да съм спокоен, след като блъснах това дете?

— Само си го бутнал. Има разлика, Кайл.

— Това не ми помага особено.

— Знам. Адвокат съм. Не съм психоаналитик.

— Кайл?

— Може да не съм приятел или психоаналитик, но съм добър адвокат. Изпрати ми копие от протокола. Ще го проуча утре сутрин, като се върна в Лос Анджелис.

— Ще ти го изпратя от офиса на Джейн. Според теб могат ли да ми попречат да замина?

— Не ми се вярва дело за анулиране на концерт да съблазни някого. Сега топката е в моето поле. Ще си свърша работата.

— Благодаря ти.

— Разбрахме се. Ще те държа в течение. О! И не прави нищо, без да ме уведомиш.