Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (152)

34.

Беше тя. Беше Корин.

Всеки ден Кайл бе очаквал, че ще я види как се появява. Всеки ден я бе търсил, повтаряйки си какво ще направи. Думите, които ще й каже. Но тази сутрин, когато тя се появи на улицата, остана стъписан пред своята мечта, превърнала се в реалност. За такъв случай никой не е подготвен. Пожарникарите се учат да се борят с огъня и трябва да им подражаваме, за да знаем какво да правим, когато сърцето пламне тревожно. Кайл имаше чувството, че Късметът го бе повел право към Корин. „Искам да съм отново на сцената.“ Но остана закован в колата, загледан в младата жена, която си тръгна.

Вървеше много бързо. Знаеше, че няма сили да я настигне пеша. Запали колата и се опита да не я губи от поглед. Чуха се оглушителни клаксони, когато пресече пътя на няколко автомобила, завивайки в улицата, по която Корин се бе забързала, но не му пукаше. Тя вървеше много бързо. Провираше се между хората на тротоара. Така или иначе трябваше да остави колата. Паркира, както му падна, точно когато тя отвори вратата на една телефонна кабина няколко метра по-нататък. Видя как взе слушалката, как пусна монетите и набра номер много бързо, поглеждайки часовника си. Закачи изведнъж слушалката, като стоеше с наведена глава и с ръка върху телефона. Кайл отвори вратата. Тя вдигна очи.