Мелиса де ла Круз
Целувката на змията (63)

Да повторим миналото

Навън беше тъмно и студено. Джоана беше приложила нежна магия за болежките на Ан и сега тя се чувстваше обновена. Беше се изкъпала и двете с Фрея й дадоха нови дрехи. Джоана, Норман, Фрея, Килиан и Ан стояха в дневната на дивана срещу запаления огън. Ан им каза, че този период й харесва, че никога не е била в него физически, но го е виждала през очите на сестра си и с нетърпение очаква да живее в по-спокойни времена. Щом каза последното, се замисли за Джон Баркли и очите се насълзиха на светлината от камината. Избърса ги. Трябваше да им каже толкова много неща, преди да успеят да разрешат проблемите й.

— Проблемът с времето е — започна да обяснява тя, — че минало, настояще и бъдеще съществуват паралелно.

— Не линейно, както нашите мозъци ги отчитат. Търсим продължителност — намеси се Норман.

— Да.

Всичко се случваше едновременно, имаше паралелни реалности и вселени, милиони възможности за развоя на едно събитие. Всичко се случва паралелно, но само едно от действията има ефект — теория, в която Фрея трудно успяваше да вникне.

— Със сестрите ми виждаме всичко едновременно, когато сме заедно. Времето е точно, но и тече и всичко се сменя и друго започва, понякога по съвсем различен начин, но винаги започва.

С други думи, времето беше повторяемо, следите от миналото, надничаха през настоящето, за да бъдат повторени отново в бъдещето.

Ан беше разпознала Локи в Лион Гарднър и щом той беше разбрал, че тя го е разкрила, опасността я дебнеше, защото тя знаеше неговата тайна.

— Локи не може да бъде затворен никъде; просто е чакал подходящото време. Може да идва и да си отива от вселените, когато поиска. Вършил е ужасни дела през времето. Той започна истерията по вещиците в Щатите. Никога не би се случила без него. Той подклаждаше огъня, той палеше кладите, за да види силите на враговете си ограничени от Забраната за магическите сили. Всичко е било част от плана му за отмъщение — каза им Ан. — Той знае, че като една от Норните, виждам бъдещето такова, каквото е трябвало да бъде. Затова и уреди да ме екзекутират. Искаше да ме накаже, като ми отнеме Джон завинаги и ме спираше да осъществя контакт с теб, Джоана. Той знае, че семейството ви е силно и се страхува от вас.

Джоана се пресегна към ръката на своята пазителка. Вече разбираше всичко. След обесването на Ан тя е била затворена в Преддверието, била е отчаян и лутащ се дух, неспособен нито да влезе в Царството на мъртвите, нито да се върне на земята.

— Някой помага на Локи — продължи Ан. — Въпреки че не е във вашето настояще, други работят за него.

За Джоана вече всичко придобиваше смисъл. Всичките пъти, в които се беше опитвала да разреши загадката, винаги се появяваше нещо, което да я спре — някой около нея в сюблимния момент, някой, който да я прекъсне и да я отклони от това, което искаше да разбере.

Джоана пое въздух през зъбите си.

— Харолд!

— Сега си спомням… Наричахме го Хеймдал — каза Норман. — Но той е слаб. Не може да е направил всичко сам. Трябва да има някой, който стои зад него.

— Има — каза Ан. — Budli. Той заплаши полусмъртното семейство на Хеймдал, дъщеря му и внука му и затова Хеймдал се съгласи да изпълни заповедите му. Budli е маша на Локи, но и той самият е играч.

— Budli. Сега си спомням. Той имаше красива дъщеря, нали? — попита Джоана. Обърна се към Норман. — Спомняш ли си името й?

— Разбира се, кой може да забрави Брунхилда? — попита Норман.

— Хили! — извика Фрея.

— Коя е Хили? — попита Джоана.

Фрея тропна с крак, докато стоеше до Килиан покрай камината.

— Хм, новата приятелка на Фреди, примамката, по която е лапнал. Луд е по това момиче. Трябваше да работи на кораб за лов на риба тон, но се оказа, че ще търси съкровище. По-рано ми писа.

— Търсене на съкровище, но защо? — попита Джоана притеснена. — Може би е в опасност!

Норман стана от мястото си. Сложи ръка на челото си и го разтри.

— Ако е така, няма да му е за пръв път.