Мелиса де ла Круз
Целувката на змията (33)

Като кръг в спирала

— Мисля, че отгоре има гора и къщи. — Келда коленичи, за да завърже връзките на кубинките си. Беше си присвоила кожената маска на Фрея и сега гледаше Ингрид през нея.

Бяха на тавана и Ингрид тъкмо им беше дала отварата срещу амнезия, направена от Фрея, и заедно с елфите чакаха да подейства.

— Това говори ли на някого нещо? — попита Ингрид — Някой? — държеше магическата си пръчица с ръка и я удряше към дланта си. Чувстваше се като учителка, с пръчицата като линия и скупчените елфи, които я гледаха с огромна почит. Освен Свен, единакът, който се беше проснал в леглото си.

— Мисля, че започва с „А“ — каза Ирдик — главата ме заболява, когато мисля за това.

— Кое започва с „А“? — попита Ингрид.

— Мястото, от което идваме, започва с „А“, Ерда — изръмжа Свен от мястото, където лежеше и размаха ръка над очите си. Не се беше присъединил към тях, защото твърдеше, че тялото му го боли, щом се замисли за случая, но Ингрид подозираше, че той има по-скоро махмурлук.

— Добре, добре, това е чудесно! — каза Ингрид — Знаем, че не можете да използвате пари, че името на мястото започва с „А“ и че живеете на дървета?

— Гра-а-ад е — каза Вал. Предната част на гребена му, падаше върху очите му.

— Долу се чува шум, други елфи се трудят — каза Ирдик. — Мисля… Ох! — Сложи ръка на челото си.

Ингрид се почеса по главата с пръчицата си.

— Объркана съм!

Ниф се приближи към Ингрид и подръпна ръкавът й:

— Този антидот не работи, Ерда.

Ингрид внезапно осъзна.

— Как знаете, че се казвам Ерда? Откъде знаете древното ми име?

Ниф махна копринената си коса от лицето си и вдигна рамене.

— Не се чувствам добре — каза тя.

— Какво друго? — попита Ингрид и погледна към малките им лица, които я гледаха празно. Тази отвара очевидно не действаше, но със сигурност караше елфите да се чувстват зле.