Мелиса де ла Круз
Целувката на змията (43)

Обикновени подаръци

Къщата ухаеше от гозбите на Фрея: градински чай, розмарин, разтопено масло. Беше напълнила пуйката с кестени, боровинки, наденичка и билки от оранжерията, смесени с трохи от домашния пълнозърнест хляб на Джоана. Предния ден Джоана беше опекла най-различни видове пай: тиквен, картофен, орехов и днес Фрея имаше пълна свобода в кухнята. Специалитетът й бяха солените ястия; не беше привърженик на печивата, това беше територия на майка й.

Фрея носеше около косата си червената кърпа на Джоана, престилка с малки лилави цветчета по нея, тениска и дънки. Потта се лееше по лицето й, докато се вихреше в кухнята, жонглираше с тенджери и вадеше тави от печката. Вкарваше нови в нея, миеше чинии и лаеше: „Стойте далеч!“ към всеки, който имаше неблагоразумието да стои на вратата и да й предложи помощта си, включително и към Килиан.

Фрея осъзнаваше, че става властна, когато ставаше въпрос за готвене, но това беше единственият начин да осигури чиста магия. Мислеше си, че наистина трябва да си отвори ресторант, вместо да си губи времето по баровете, макар че това изискваше умения за готвене в екип, без пълен контрол върху процеса и поверяването на част от него на друг човек. Може би някой ден… Днес щеше да сервира всички традиционни ястия: двойно печен сладък картоф, зелен граф, чеснова паста, печено брюкселско зеле, домашен боровинков сос и сос „Грейви“. Докато успееше да сервира всичко на масата, вече нямаше да има апетит, не и до следващата сутрин, когато щеше да се събуди гладна и да си устрои свой собствен благодарствен празник.

Килиан, Джоана и Норман седяха около камината в дневната, говореха си и пиеха шампанско. Масата в трапезарията, към която се преминаваше през отворена арка, беше сервирана за шест души. Ингрид настоя за романтично осветление на свещи и най-официалните порцеланови и сребърни прибори. Вълнуваше се, че Мат ще се запознае със семейството й като гост, а не като полицай, който задава неудобни въпроси. Надяваше се присъствието на баща й да означава, че семейството отново се е събрало. Като стана дума за това, къде щяха да седнат Норман и Джоана? Един до друг или един срещу друг? Тази вечер бяха дружелюбни един към друг.

С щракване на пръстите й по чиниите се появиха елегантни табелки с имената на гостите и Ингрид подреди родителите си един до друг, за да се позабавлява. Сложи Килиан и Фрея на противоположните краища на масата, макар че едва ли щеше да им хареса да не се докосват постоянно, но нямаше друг начин. Тя и Мат все още не бяха толкова близки, че да не седнат те на тези места.

Беше сгънала червени платнени салфетки в любовен възел върху всяка чиния, с добавено количество магия във всяка гънка. Беше извършила бърза церемония, с която молеше за хармонична вечер. Подреди свещите по три. Джоана отговаряше за цветята, ниски есенни букети от физалис, тъмно лилави и бели кали, червен амарилис, плодове от жълт кантарион и зелени листа. Ингрид беше омагьосала букетите с магическата си пръчка и ароматът им щеше да предизвиква мир и любов. За разлика от други пъти, това щеше да бъде истинска семейна празнична вечеря и Ингрид се вълнуваше. Сутринта беше говорила надълго с елфите, за да ги помоли да бъдат навън целия следобед и вечерта. Всички домашни любимци бяха нахранени и спяха на тавана. Чувстваше се елегантна с перленото си колие и черната рокля с червено коланче, която Мат много харесваше, с копринено бельо и черни кадифени обувки.

— Имаш среща? — Норман попита Ингрид, която инстинктивно се изчерви.

— Татко! Моля те, не го стряскай. Той е умен, ще го харесаш.

Килиан пусна кубчета лед в чашата си.

— Мога да потвърдя. Напоследък детектив Нобъл е много благосклонен и отменя глобите ми за паркиране.

Ингрид се засмя. Беше замаяна, балончетата от шампанското си казваха думата.

— Нима? Явно иска пропуск за това семейство — намигна му, което не беше обичайно за Ингрид, но сега просто го направи.

— О, той е прекрасно момче, дори ни изпрати цветя, за да се извини за разпитите през лятото. — Джоана огледа одобрително дъщеря си и се отдалечи, поклащайки се с изписано на лицето й удоволствие.

Ингрид се изчерви, Норман постави ръка около раменете й и я целуна по челото, което накара Ингрид да се сгуши в себе си. Не харесваше цялото това внимание и приличаше на засрамена тийнейджърка.

— Ще видим дали е достатъчно добър за Ингрид — каза Норман.

— Татко! — изръмжа Ингрид.

На вратата се звънна.

— Сигурно търсят теб — погали ръката й Норман.

— О! — каза нервно Ингрид.

— Изглеждаш страхотно — каза Килиан — Не се притеснявай.

Грешала е относно Килиан, мислеше си Ингрид, докато бързаше към кухнята. Толкова много е грешала. Мислеше го за едно от онези лоши момчета, наперени изкуствени. Но вече виждаше, че е нещо повече от красива външност. Беше разумен, чувствителен, многопластов. Виждаше колко много обича сестра й; улавяше замечтания му поглед, защото и тя самата преживяваше същото.

Профуча през кухнята.

— Не искам да помагам, само минавам от тук! — извика тя.

Фрея я погледна през отворената врата на фурната с ръка в омазнената кухненска ръкавица.

— Не се притеснявай, секси. След малко приключвам и се качвам да се преоблека.

Ингрид стоеше пред входната врата. Сестра й я нарече „секси“. Наистина ли? Подръпна роклята си, преметна косата си на едно рамо и нагласи перлената си огърлица. Изкашля се, за да прочисти гърлото си и отвори широко вратата.

Човекът на входа не беше Мат. Беше висок възрастен господин с прошарена коса, спретнат с вълнено палто и костюм от три части. В ръцете си държеше букет. Погледна я и протегна ръка към нея.

— Здравей, аз съм Харолд — каза той с мек, приятен глас.

Тя се здрависа с него.

— Ингрид.

— А! Знам точно коя си! — отвърна той с наслада в гласа.

През Ингрид премина странно чувство, като виене на свят, пропадане… Сякаш й се гадеше. Къде е Мат? Нищо не можеше да се е случило в участъка точно в Деня на благодарността. Това беше ден с ниска престъпност, нали? Мат беше старши детектив и си беше взел следобеда, за което я беше информирал с есемес. И кой беше този мъж?

Харолд се изкашля.

— Джоана ме покани — каза той.

— О, разбира се. Къде ми е възпитанието! Толкова се радвам да се запознаем! — отговори Ингрид, мислейки, че това е някой гей-приятел на майка й. Всяко момиче си имаше по един такъв, защо не и Джоана?

Харолд кимна, а Ингрид излезе навън и затвори вратата зад себе си. Поведе го надолу по стълбите, за да го въведе в къщата от другия вход и към стаята, в която чакаха всички. Разсеяно погледна към улицата, докато вървяха.

— Проблем ли има? — попита Харолд иззад гърба й.

Ингрид се обърна.

— Не, не! Аз просто… очаквам някого, трябваше да е тук досега — и посочи с глава. — Трябва да минем оттук, за да отидем в дневната. Сещате се, Фрея готви! — каза му го така, сякаш той знаеше какво точно имаше предвид тя.

Джоана едва не изпусна чашата си, когато видя Харолд и Ингрид да се приближават към стъклените врати. Килиан им отвори и те влязоха вътре и Килиан ги поздрави с: „Е, здравейте!“.

Норман повдигна вежди към Ингрид. Не беше очаквал да се запознае с някой на неговата възраст, който да се среща с дъщеря му. Но имаше логика; Ингрид би искала до себе си някой мъдър, улегнал и уседнал човек. Смешното име му подхождаше. Норман се приближи към него и протегна ръка.

— Удоволствие е да се запознаем, Матю Нобъл — каза той.

Джоана беше облечена с ефирна червена рокля, копринен шал, носеше перли. Втурна се към тях развълнувана и зачервена като тоалета си. Ровеше в главата си в опити да се сети как е могло да се стигне до тук. Имаше бегъл спомен за телефонен разговор с Харолд, че семейството му няма да е в града и че го покани на вечеря. На празничната вечеря ли го беше поканила? Това се случи, когато беше потънала в проучването за обесването на вещици. Бързаше да приключи разговора с него и да се върне към изследването си. С ужас осъзна грешката си.

— Ъм… — каза тя — Всъщност, Норман, това е мой скъп приятел — Харолд. Харолд, това е моят… хм… моят съпруг, един вид… Норман.

— Конфузно — прошепна Килиан с усмивка на Ингрид, която му отвърна с половин уста. Двамата едновременно направиха крачка назад, за да наблюдават.

„Дотук с хармонията“, помисли си Ингрид. Явно докато е подреждала масата в трапезарията и е правела заклинанието за хармония се беше разсейвала по Мат и така бе пропуснала някои важни детайли. „Жалко, че съм била толкова разсеяна“.

По стълбите Фрея връхлетя в дневната, махайки кърпата от главата си.

— Не ми обръщайте внимание. Не приличам на нищо! Връщам се след секунда!

Единственият, който я забеляза, беше Килиан, който изсумтя одобрително, когато тя тръгна по стълбите нагоре.

Норман погледна към Джоана, Харолд погледна към Джоана, а Джоана сви рамене.

— Това онзи Харолд ли е? — попита я Норман.

— Един вид съпруг? — Харолд беше почервенял.

Джоана закърши ръце и се заобръща към ухажорите си. Успя да падне от двата стола на земята.

— Ужас! — прошепна Ингрид. Майка й нямаше да успее да се измъкне. Двамата продължаваха да я гледат.

— Места на първи ред — каза Килиан под носа си.

— Определено — Ингрид се стараеше да се засмее.

— Мога да обясня — каза Джоана.

— Мислех, че това ще е семейна вечеря — повиши глас Норман.

— Така е! — повиши глас Джоана, разроши косата си, тя бухна и заприлича на истинска вещица. — Харолд е като част от семейството!

Подпалките в камината пукаха.

След дълго мълчание Харолд тръгна към стъклените врати.

— Не, не, вината е моя. Съжалявам, че ви притесних. Явно е станала грешка. Джоана, моля те, извини ме… Не осъзнавах, че се натрапвам на семейната ти вечеря на този празник.

— Прав ти път — промърмори Норман, след като Харолд отвори вратата, излезе навън и я затвори след себе си.

Джоана изтича след него.

— Харолд! Моля те, върни се! Извинявай! Добре си дошъл да празнуваш с нас! — но беше късно. Той беше изчезнал. Тя притисна ръцете си към стъклото, а след това и носа си. „Майчице“, измърмори тя.

— Норман, ти си виновен! — сопна се тя.

— Виновен? — мъжът й, един вид, изръмжа.

Килиан прегърна Ингрид, погледна я и каза:

— Това беше забавно. Но къде е нашият добър детектив, сестричке?

И сякаш по поръчка се чу звънецът на вратата.

— Той е! — каза Ингрид задъхано и се затича. Отвори вратата и видя добрия детектив да стои на входа с огромен букет цветя в ръка.