Мелиса де ла Круз
Целувката на змията (47)

Бих ли те лъгала?

Хъдсън и Ингрид бяха в обедна почивка в задния офис на библиотеката, а много бременната Табита и новата стажантка работеха в библиотеката. Жанин Мейс беше посещавала вечерните занятия в близкия университет и бе успяла да завърши „Творческо писане“. Беше по-млада версия на Табита, с дълга коса, дълга пола и сладко и небрежно поведение. Харесваха Жанин, въпреки че тя настоятелно ги караше да четат ръкописите й.

Ингрид и Хъдсън си наваксваха. Той беше заминал, за да посети родителите на Скот в Маями за Деня на благодарността. Това беше и последният ултиматум. Скот казал на Хъдсън, че иска да прекара Коледа със семейството му. Хъдсън трябваше да се примири или Скот щеше да си тръгне. Настоявал, че е време да се разкрие, колкото и неудобства да му струва това.

— Ще го направиш ли? — попита Ингрид.

Хъдсън се усмихна бавно и Ингрид забеляза перлените му зъби, също толкова бели, като тези на Мат.

— Нямам избор. Скот е прав. Време е да порасна. Щом ти можеш да кажеш на приятеля си, че си девствена и аз мога да кажа на родителите си, че съм гей. Даваш ми кураж, момиче.

Ингрид се усмихна.

— Радвам се, че ти помагам — въздъхна тя.

— Какво се е случило? — попита Хъдсън. Тя поклати глава — можеш да ми кажеш — килна главата си към нея.

Тези думи от приятеля й бяха достатъчни, за да я убедят. Тя му разказа почти всичко за изминалата седмица, с изключение на малкото необясними неща. Накратко, тя не се беше чувала с Мат от празника, след който на следващата сутрин в дома на Джоана се бяха появили двама полицаи, които арестували Фреди, за да го разпитат относно обирите. Нейният брат, завърнал се от дълго пътуване в чужбина. Не спомена за заповедта за претърсване на къщата им заради укриваните на тавана на майка й нелегални емигранти. Обърнали всичко с главата надолу, но не намерили „нарушителите на реда“.

Взели отпечатъци от Фреди, но в системата им нямало съвпадение. След това се появил изтупан адвокат от Ню Йорк, който просто им заявил: „Приключихте с клиента ми“. Полицаите моментално освободили Фреди, но с предупреждението, че ще го държат под око, защото той оставал основният заподозрян за кражбите в града им. Фреди опита да им обясни, че няма представа, кой е извикал адвокат, но Ингрид усещаше, че брат й крие нещо. Но не това беше най-важното. Фреди й каза, че през цялото това време Мат е стоял на бюрото си и наблюдавал случващото се така, сякаш тайно го е дирижирал.

— Знаеш ли какво мисля, Ингрид?

Тя поклати глава.

— Трябва да му се обадиш и да го попиташ какво става. Направи го веднага или няма да спра да ти мрънкам.

— Но…

— Но какво? Понеже си момиче, не трябва да го търсиш ли? Моля те! По-умна си. Притисни го. Неприемливо е да не ти се обади дори само за да ти благодари за вечерята. Грубиянско е. Да не споменавам, че е изпратил полиция в дома ти! — Хъдсън прокара език по зъбите си — Толкова искаше тази връзка, но сега не съм сигурен… — взе чашите им за кафе и опаковките от сладкиши и тръгна към вратата. Обърна се към нея. — Обади му се, Ингрид! Направи го сега!

— Ама, че шеф се извъди! — каза тя и само дето не скръцна със зъби. Но знаеше, че Хъдсън има право.

След като целенасочено отлагаше обаждането си, оправдавайки се с работа, Ингрид се върна на бюрото си и се загледа в телефона, сякаш беше бомба. Пресегна се към него, но бързо отдръпна ръката си, за да приглади косата си. Най-накрая се взе в ръце, седна на стола, постави слушалката между рамото и бузата си и набра телефона на Мат.

Той вдигна моментално. Тишина. Ингрид изчака. Нищо.

— Мат?

Той се изкашля.

— Да, Ингрид — каза той безцеремонно. — Какво става?

— Исках да се обадя и да проверя… как си — започна тя неуверено. — Не съм те виждала след Деня на благодарността.

Последва дълга пауза, която Мат наруши пръв.

— Излъга ме — каза той тихо. — Каза ми, че си качила децата на автобуса.

— Зная, съжалявам… Но има много неща, които трябва да разбереш за семейството ми — каза тя — Първо, те не са деца, Мат… те са елфи. Магически същества от друг свят…

Друга дълга пауза.

— Ингрид, такива неща не съществуват. Остава да ми кажеш, че си вещица.

— Но аз съм вещица — изкрещя тя. — Не съм на трийсет и две, много по-стара съм… Нямаш представа. И мога да ти го докажа! Омагьосах те, за да не се разстроиш от случилото се на вечерята… Главоболието ти…

— Стига глупости! — каза той. — Винаги ме боли глава от червено вино. Съжалявам за брат ти, но истината е, че в града има неразрешени случаи на грабежи.

— Фреди? Никога не би направил такова нещо! Нямаш право да го замесваш.

— Беше облечен като крадец.

— Просто… съвпадение.

— В моята сфера на работа не съществува такова нещо — каза той строго.

Което означаваше, че разумът му не допускаше съществуването и на вещици, магьосници и елфи. Ингрид усети, че сърцето й е разбито.

— Доверих ти се. Каза, че децата са си тръгнали. Не само, че не са, ами и живеят в къщата ти. На тавана.

Ингрид не знаеше как да му отговори. Капчица пот се плъзна от мишницата по ръката й — така неприятна, като малък студен червей. Беше ужасно. Без да мисли, Ингрид изстреля.

— И ти ме излъга, Мат. Зная, че се срещаш с друга.

— Виждам се с някого? Какво имаш предвид?

— Малко парченце хартия изпадна от бележника ти, когато бяхме на вечеря. На него пишеше „Маги“ и имаше телефонен номер под името. А в твоята къща остави телефона си и видях, че последният проведен разговор е с Маги. Може да съм… неопитна… но не съм наивна — беше си скалъпила някои неща, но звучеше правдоподобно, поне съществената част: беше видяла листчето, а телефонът прерови набързо. Наистина с Маги беше последният му разговор.

— Божичко, Ингрид! Не знаеш какви ги говориш!

— Ти не знаеш какви ги говориш, Мат!

Останаха безмълвни. Тя чуваше дишането му. Връзката между тях беше на път да изчезне.

— Добре! — каза той.

— Добре! — сопна се тя.

— Знаеш ли, май няма да ни се получи…

— Предполагам. Сбогом!

Той нямаше какво да добави затова и двамата затвориха. Ингрид отново се втренчи в телефона. Беше повече ядосана, отколкото наранена. По-точно, беше направо бясна.

Скъса ли с него току-що? Това скъсване ли беше? Не беше късала с никого досега, но явно това беше раздяла. Беше сбъркала с Мат. Защо си позволи да се влюби в него? Каква глупачка само! Смъртен никога не би я разбрал, особено за идеята за нещо повече от живот, за повече от вселената, нещо, която не виждаха и не беше пред носовете им. Как можа да се влюби в такъв… буквалист, толкова практичен, толкова… обикновен. Някой, който не вярваше в магии!

Освен това, за кой се мислеше? Да изпраща полиция за Фреди и да претърсват къщата! Имаше нужда да подреди малко книги в библиотеката.