Мелиса де ла Круз
Целувката на змията (13)

Глава десета
Любовна квартира

Фреди Бошан стоеше на бюрото си в „ъки стар“ и играеше на лаптопа си. Как така, наскоро завърнал се от Необятното бог, се беше сдобил с такива технологии?

Отговорът очевидно бяха момичетата. Не му беше нужна магия, за да се уреди. Усмихнеше ли се Фреди Бошан, всичко, което искаше едно момиче, беше да го целуне. След това му правеха подаръци — видео конзола, игри и лаптоп.

Всичко започна с Джиджи Макинтайър, колежанка, която срещна след завръщането си до машината за лед в мотела. Джиджи беше там заради моминско парти на своя приятелка. Стоеше с празна кофа за лед, облечена с тениска над пъпа и много къси дънкови панталонки. Джиджи беше много забавна, глътка свеж въздух след годините на скука в Необятното.

Някои сигурно си представят прекараната нощ с бога на слънцето като на кино — незабавното разкъсване на дрехи, веднага след затварянето на вратата, секс във всички пози и на всички места. Не, не.

Фреди знаеше, че всяка жена има свои собствени правила в секса. За всяко момиче имаше различен ключ и подаръкът от Фреди беше, че знае как да го открие — формата му и как да пасне на ключалката. Фреди беше „отключил“ Джиджи — беше ли — като й подари първия разтърсващ, крещящ оргазъм. Беше я попитал дали знае как работи дистанционното за телевизора, изгледаха няколко стари филма и едва тогава направи своя ход. Отне му почти цяла вечер, за да я вкара в леглото си, но след като успя, разполагаше цялото с време на света.

На следващия ден Джиджи се върна в „ъки стар“ с порше кабриолет, пълно с кутии и дрехи. Всичко беше на брат й, обясняваше тя, първокурсник в Нюйоркския университет.

— Какво му пука? Богати сме. Считай това за подарък за добре дошъл, Фреди — беше казала тя, отмятайки тъмната си коса. — Мама ще му купи нови неща, когато се нанесе в апартамента в кампуса. Всичко е от миналата година, почти старинно. — Той й благодари, а тя му отвърна със сладка усмивка. Все още му беше признателна за оргазма.

Джиджи замина за Ню Йорк и колежанките, които празнуваха в мотела, изчезнаха. Нещата замряха. Мотелът се напълни с пътуващи търговци, двойки с незаконни любовни афери, които за Фреди бяха безвкусни и тъжни. Зарови се в кутиите от Джиджи и намери конзолата и лаптопа. Видео игрите бяха забавни и го разсейваха, но лаптопът разкри пред него цял нов свят, много по-голям и от Деветте свята във вселената. Беше пропуснал много, докато беше в необятното, и си наваксваше по любимите си теми: плавателни лодки и океани. Откри и дълбоката си любов към спортните коли.

Те, разбира се, не можеха да се сравняват със сайтовете за запознанства, от които можеше да си избереш момиче, като от каталог. Фреди си беше направил профил и се беше снимал сам с камерата на лаптопа. Снимките му нямаха нищо общо с масово разпространените по тези сайтове снимки: голи до кръста пред огледалото в банята и с лице, закрито от отражението на светкавицата.

Не, Фреди използваше магията си, за да пресъздаде привлекателни снимки: Фреди на коктейл, облечен в смокинг; Фреди с каубойска шапка върху бик (беше трансформирал Бъстър); сериозен Фреди в сив костюм и разхлабена сива вратовръзка на точки, но най-доброто попадение беше ежедневната му визия: Фреди с обикновена тениска, дънки и черни кецове на плажа (и под тази пишеше „Това е истинското ми Аз“).

Момичетата прииждаха на тълпи и Фреди не знаеше какво да прави с тях, затова правеше тройки, четворки, петорки. Задоволяваше всеки каприз, ухажваше всяко момиче и ги караше да се чувстват специални. Недоволна клиентка нямаше.

Последната му мания беше Хили Лиман, с която си чатеха от известно време. Пускаха си постоянно съобщения чак до сутринта и напрежението растеше. През последните дни писането особено зачести, с което издаваше нетърпението им и Фреди се принуди да отложи купонясването с другите момичета. След запознанството си с Хили не се интересуваше от никоя друга.

Беше се случило нещо прекрасно: Фреди се беше влюбил. Друго обяснение нямаше. Хили беше различна. Накара го да чака. Другите момичета се оказваха пред вратата му само след едно съобщение, а тя му каза името си едва след няколко седмици разменяне на писма. Беше резервирана и предпазлива и той не мислеше, че това е в нейна полза. Най-странното беше, че тя дори нямаше снимка в профила си, а само сянка на силует. Не знаеше как изглежда, но чувстваше, че е великолепна. Усещаше го. Не можеше да го обясни, но беше привлечен от нея още от самото начало.

— След две седмици, след изпита ти? — написа той.

— Да, няма да мога по-рано. Но не спирам да мисля за теб. Само да можех да те докосна, дори и малка прегръдка…

— Малка прегръдка?

— Знаеш какво имам предвид — отвърна Хили. След минути тя му писа отново — Наистина те харесвам.

Фреди спря, загледа се в думите на Хили на екрана, сложи ръце зад тила си и се изтегна. Въздъхна и написа „Аз също.“

На вратата се почука три пъти. Сигналът на Фрея.

— Ще пиша пак. Сестра ми е тук — написа Фреди.

— Добре, оставям те, колкото и да е трудно.

— Нямаш идея. — В чат прозореца, сърцето от Фреди, оцветено в червено, се завъртя и Хили му изпрати едно на свой ред. Усмихна се сам на себе си. Как да не обичаш технологиите?

Фрея продължи да чука и Бъстър побутваше прасеца му.

— Фреди, вътре ли си? — прошепна тя отвън.

— Идвам! — затвори лаптопа си и открехна вратата.

Фрея стоеше премръзнала на прага с две пазарски торби, пълни с хранителни продукти. Втренчи се в него.

— Това пижама ли е? Цял ден ли си с нея? — зад гърба й се виждаше свечеряващото се сиво небе.

— Е и? — попита Фреди, подразнен от натякването на сестра си. — Не е като да съм излизал.

— Вината си е твоя. Колко пъти ти казах да си дойдеш у дома — поклати тя глава. — Няма ли да ме пуснеш вътре? Донесох ти здравословни неща от градината на мама, ядки и сушени плодове, вместо боклуците, с които се тъпчеш.

Фреди взе торбите, показа глава навън, огледа се и отвори широко вратата. Фрея влезе покрай него.

— Разсеян си — каза тя.

— Малко — остави торбите на земята и седна в края на едно от леглата. — Момичетата не ме оставят намира. Исках да се уверя, че някое от тях не е отвън.

Бъстър се сгуши във Фрея и тя приклекна, погали го и погъделичка муцунката му.

— Мислех, че цялото това внимание ти харесва. Не ми казвай, че си самичък. Какво стана с харема ти? — наблюдаваше го с искрена загриженост — дали близнакът й наистина не беше полудял. Изглеждаше ужасно: рошав, необръснат, с мръсна пижама. Не трябваше да живее така. Огледа се и забеляза компютъра на бюрото му.

— О, имаш Мак! — каза тя и се примъкна, за да го разгледа.

— Не го пипай!

— Не е бомба!

— Всъщност е! — отвърна й. Премести пазарските торби на бюрото и сложи ръка върху лаптопа.

— Държиш се странно — каза тя и се фокусира върху него. — Ще ми кажеш ли какво се случва?

— Добре — въздъхна той. Осъзна, че нямаше търпение да разкаже на Фрея и просто изригна, разказа й всичко: за сайтовете за запознанства и как беше срещнал специално момиче на име Хили Лиман. Не спираше да повтаря името й.

Докато слушаше, Фрея разбра как Фреди се спасява от самотата, но очевидно беше изгубил разсъдъка си. Нямаше желание да разбива мечтите му за тази Хили, която вероятно беше просто разгонена колежанка, не че имаше друг вид колежанки и не, че имаше нещо нередно в това. Фрея най-добре разбираше нуждата да се експериментира, породена от желанието да се забавляваш, докато си млад и красив.

Но историята за влюбения Фреди й идваше в повече. Беше се уморила от цялата ситуация — мотелът, обвиненията, мързелът му.

Фреди седна в креслото и опъна крака.

— Тя е жената, Фрея. Казвам ти. Този път е истинско — усмихна се той.

— Да бе. Всяка седмица хлътваш по някоя, а дори не си видял тази…

— Хили Лиман.

— Да, трябваше да запомня името й досега. Повтори го много пъти — Фрея прокара ръка през косата си. — Виж, уморена съм и не мога да го направя. Не мога да намеря онова нещо, което си убеден, че Килиан е откраднал от теб и което ще докаже, че той е виновникът. Наистина трябва да продължим нататък. Ще кажа на семейството ни, че си се върнал. Мама ще бъде толкова щастлива.

Фреди скочи от стола, лицето му пламна.

— Не можеш да го направиш, Фрея. Никой не трябва да знае. Ако валкириите разберат къде съм… те ще… те ще ме върнат обратно. Не мога да се върна в Необятното! Не знаеш какво е там! Трябва да докажа, че не аз съм разрушил моста! — направи отчаян жест, отпусна се в креслото и наведе глава надолу. Когато вдигна поглед към нея, очите му бяха пълни със сълзи. — Не мога да се върна обратно. Трябва да ми помогнеш, Фрея. Моля те — Фреди прегракна.

Фрея поклати глава, загледана мрачно в близнака си.

— О, Фреди, спри — отвърна му тя, но и нейният глас я подведе.