Мелиса де ла Круз
Целувката на змията (49)

Роднински конфликт

Фрея не беше запалила колата, но сложи ключа в стартера, когато някой почука на стъклото от другата страна. Ингрид свали прозореца и главата на Фреди се показа.

— Моля ви, вземете ме с вас! — умоляваше ги той. — Мама не е права. Килиан не е виновен. Невинен е. Зная го. Мама се държи налудничаво и ме побърква. Моля ви, вземете ме! — той подскачаше от крак на крак и трепереше, облечен само с дънки и тениска.

Ингрид погледна към Фрея. Фрея вдигна рамене.

— Качвай се, но много трябва да обясняваш! Не съм сигурна, че ти имам доверие, който и да си!

Ингрид отвори вратата и слезе, за да може да се качи Фреди.

— Ех, благодаря ви, момичета. Обичам ви! Обичам ви! — подскачаше нагоре-надолу бос, след като беше изтичал навън след тях. Шмугна се на задната седалка, но трябваше да седи разкрачен, заради височината и дългите си крака.

— Дали да не вземем колата на мама? — предложи Ингрид.

— Остави го отзад да страда — каза Фрея. — Има много въпроси, на които трябва да отговори.

Ингрид отново се качи и измести седалката си напред, за да направи място на Фреди.

— Горкичкият!

— Не го съжалявай, Ингрид. Мама го прави достатъчно — каза Фрея. — Не му е нужно и нашето съжаление.

— Вярно е! — каза Ингрид. — Да ви покажа ли къщата на Мат? Може да ни закараш до там.

Фрея хвърли озадачен поглед на сестра си.

— Шегуваш ли се! Няма да го шпионираме. Държа се като идиот. Забрави го. Може би той ще те потърси. — Тя включи на първа скорост и отби по алеята, запътвайки се към магистралата, за да отбие на изток към Монтоук.

Ингрид тропна по пода с крак.

— Знам. Защо го казах изобщо? Така ми дойде. Не искам да имам нищо общо с него — гледаше тя надолу.

— Добре! — каза Фрея и стисна коляното на сестра си. Радваше се, че отново говорят на един език. Отдавна си беше мечтала за това. Беше хубаво отново да са заедно, да няма тайни от нея. Особено добре се чувстваше да бъде довереница на по-голямата си сестра. Беше различно! Ингрид винаги е била до нея и сега Фрея можеше да подкрепи сестра си, да се погрижи за нея и да й казва мили думи, както и да бъде строга, когато е нужно. Чувстваше се слаба, когато й се налагаше да поплаче на рамото на по-голямата си сестра и когато се оставяше в нежните й, сигурни ръце. Сега можеше да й предложи същото.

Фрея беше бясна на Мат, срамота! Как смее! Никой не трябва да наранява Ингрид; ужасяваше се само при мисълта. Как можеше да е такъв страхливец и да изпрати други полицаи да му свършат мръсната работа, да арестуват Фреди и да претърсят къщата. Негодник.

— Може би вината е моя — добави Ингрид. — Омагьосах го, но нямах такова намерение.

— Това беше само магия за хармония, Ингрид! — каза Фрея. — Няма нищо лошо в това. Беше за доброто на семейството. Хайде, стига. Ще говорим за това по-късно. Обещавам. Да се погрижим за Фреди.

— Добре — усмихна се тъжно тя на Фрея.

Слънцето залязваше и небето ставаше розово. Имаха нужда да напуснат Норт Хемптън. Фрея се задушаваше там. Майка й я задушаваше. Обвиненията й към Килиан бяха като шамар и тя още се чувстваше огорчена от това. Погледна Фреди в огледалото за обратно виждане. Той също изглеждаше мрачен.

Колата беше загряла и Фрея отвори прозореца, за да влезе въздух. Джоана я беше ядосала много. Отново погледна към Фреди в огледалото. Винаги изглеждаше толкова невинен; беше й трудно да помисли нещо лошо за него. Но трябваше да разбере дали това действително беше Фреди и какво беше намислил.

— Първо — каза тя — ти ме излъга. Каза ми, че никога не си напускал мотела, но аз те видях, когато изхвърлях боклука от бара. Видях те в задната уличка. Елфите също са те видели навън.

— Да — въздъхна Фреди. — Аз бях. Излизал съм само два пъти от мотела и само когато се стъмни. С елфите сте ме видели в някоя от тези вечери. Виж, ако ми позволиш да говоря за това, много съм влюбен в Хили Лиман…

— Зная това — прекъсна го Фрея.

— Коя е Хили Лиман? — попита Ингрид.

Фреди си пое дълбоко дъх.

— Божичко, Ингрид, тя е великолепна…

— Стига! — Фрея удари по волана — Говори направо, Фреди! Ингрид, не го разсейвай.

Бяха навлезли в гора и дърветата хвърляха сенки на пътя. Фрея включи дългите светлини. Една сърна тичаше успоредно на пътя и се шмугна между дърветата.

Фреди се намести на задната седалка.

— Виж, бащата на Хили е… хм… много грижовен по отношение на дъщеря си. Аз наистина искам да се оженя за това момиче!

Ингрид се обърна и се наведе към неговата седалка.

— Това е чудесно, Фреди!

— Шшт, остави го да продължи. Трябва да изясним това — каза Фрея, пресегна се към Ингрид и нежно я погали. Понякога Фреди се разсейваше от конкретна тема и по това приличаше на елфите.

Той продължи.

— Господин Лиман, бащата на Хили, мисли, че съм нехранимайко… плейбой…

Фрея се засмя.

— Не греши, нали? — шофираше бързо, зави рязко и тримата залитнаха в колата.

Фреди се изправи и се приведе напред.

— Хили помисли, че ако си намеря хубава работа, ще се издигна в очите на баща й. Уреди ми среща с партньор на баща й. Беше тайна; баща й още не знае за това. Закара ме до френския ресторант, където въпросният човек вечеряше. Срещнахме се на уличката, поговорихме за работата, съвсем накратко, след което Хили ме закара обратно в мотела. Вторият път се срещнахме, за да уточним някои подробности. Очевидно харесва точно този ресторант.

— Добре — каза Фрея. — Но какво имаше предвид, когато каза на Хили: „Няма да отнеме много време.“?

— Чула си го? Божичко!

— Шпионирах те!

— Красива е, нали? — попита Фреди — Хили?

Фрея издиша нервно.

— Фреди!

Фреди продължи.

— Това, което имах предвид, беше, че човекът ми предложи работата и няма да отнеме много време, за да започна да работя за него и баща й да ме одобри, а Хили и аз да се съберем, без да се тревожим.

Ингрид се намеси.

— Каква е работата?

Малката кола излезе от гората. Отляво на пътя се виждаше плажа. Фрея дръпна скоростния лост, натисна спирачката и колата рязко спря.

Фреди обясняваше, че човекът е морски капитан, а работата е ловене на риба тон. Фреди винаги е обичал океана и плаването и истински се вълнуваше. Лодката излизала след две седмици, но оставали някои уговорки за уточняване, както и подписването на договора, преди Фреди да замине.

Моторът на колата изщрака, щом се охлади. Внезапно Фрея почувства облекчението, което й донесе това място. Добре, Фреди беше излъгал, но само защото беше влюбен и точно затова Фрея го разбираше много добре.

— Имам и друг въпрос — каза Ингрид. — Кой беше адвокатът, който дойде в районното?

— Добър въпрос! — Фрея погледна брат си в огледалото, който се оглеждаше в стъклото. Все същият суетен Фреди. Това потвърждаваше, че в колата беше именно брат й, а не Локи.

— Хили изпрати адвокат. Мама ми даде мобилния си, когато ме отведоха и се обадих на Хили при първа възможност. Адвокатът дойде от Ню Йорк специално заради мен с хеликоптер. Готино, а?

— Предполагам — каза Фрея равнодушно.

Излязоха от колата. Фрея и Ингрид облякоха палтата си, а Фреди трепереше. Фрея провери в багажника, намери един от пуловерите на Килиан и го подаде на брат си. Тримата се запътиха към плажа. Ингрид беше по средата и затова просто им подаде ръце. Щом се хванаха заедно, Фрея усети магията да преминава през тях като ток. За миг се почувства допълнена и безгрижна. Дръпна ги напред и хванати за ръце побягнаха към плажа. Сякаш отново бяха деца и всичките им проблеми изведнъж се бяха изпарили. Всичко щеше да бъде наред. Фреди и Килиан бяха открити. Елфите бяха свидетелите. Фреди е бил натопен, но не от Килиан. Дори Ингрид започна да се смее, докато тичаха.

Един след друг се хвърлиха в пясъка, смееха се и гледаха великолепното небе, което преливаше от розово в оранжево, синьо до хоризонта и тъмно сините вълни, които се разбиваха с неудържима сила.

Фрея погледна Фреди: трепереше и изглеждаше уязвим. Усети угризения. Искаше Фреди да е щастлив. Искаше близките й да преживеят същата любов като нейната с Килиан. Заедно изтичаха обратно до колата, още по-сплотени.

— Откъде знаеш, че Килиан е невинен? — обърна се Фрея към своя близнак, докато изкарваше колата отново на пътя.

— Просто зная. Това, което говореше мама, са глупости. Не е той. Когато го видях на празника, щом видях колко е щастлив да ме види, разбрах. Не може да е той. Той ми е приятел. Той е верен. Той е един от нас.

Фрея кимна.

— Точно това се опитвах да ти кажа от месеци.

— Но трябва да ти кажа нещо за Килиан… — и Фреди пребледня.

— Изплюй камъчето, Фреди — каза Фрея. — Наумил си си Килиан да ти е кум на сватбата?

Фреди се изкашля.

— Зная, че Килиан е невинен. Но преди не бях сигурен. Аз също те шпионирах, Фрея. Зная за тризъбеца на гърба му. Чух, че говорите за това, видях как ти го показа в оранжерията. Не зная защо го има. В някакъв момент трябва да е бил в него; това е единственото обяснение. Все още вярвах във вината му, когато го видях…

— И си казал на Валкириите… — заключи Ингрид Фрея отби и спря колата, обърна се, за да го погледне в лицето.

— Трябваше да изчистя името си! — защити се Фреди — Бях убеден, че е бил той! Има този белег!

Фрея се обърна и се втренчи в тъмния път. След което удари по волана. Ингрид се опита да я докосне, но тя отблъсна ръката й.

— Слез от колата веднага, Фреди!

Разполагаха с толкова малко време, а не е подозирала. Защо глупавият й брат е чакал досега, за да й каже? Проклет да е! Килиан щеше да бъде затворен в Необятното, ако не откриеха истинския виновник.

— Слизай! — изкрещя тя.

— Но…

— Фрея, успокой се.

Фрея стрелна Ингрид и тя неохотно отвори пасажерската врата, за да слезе Фреди. Той бавно се разгъна от задната седалка и стъпи на пътя. Ингрид се качи обратно.

— Сега наистина си груба. Не можем просто да го оставим тук!

— По дяволите, Ингрид, та той е бог! Може да накара слънцето да изгрее! Остави го да намери пътя до вкъщи сам! — избухна Фрея, запали колата и остави брат си в тъмнината зад тях.