Мелиса де ла Круз
Целувката на змията (44)

Любовта топли сърцето ми

Напоследък им беше станало навик да се натискат върху вертикални повърхности. Веднага след като Ингрид покани Мат да влезе вътре, той я опря на вратата и се доближи до нея, за да я целуне. Ръцете й потрепнаха нагоре по тялото му, спряха се на врата му, след което придърпа лицето му към своето. Това чувство, тази близост и топлина бяха прекрасни. Мат се взря в очите й.

— Целуваш се много добре, Ингрид — той прехапа устна, огледа я и вдигна поглед, изпълнен с похот.

Тя се засмя.

— Наистина ли? — това беше най-добрият комплимент, който беше получавала.

— Мхм — кимна той и продължи да я оглежда. — Съжалявам, че закъснях. Дано не съм прекъснал нещо. Замотах се в офиса заради скучна бумащина.

— Идваш тъкмо навреме — Ингрид беше удовлетворена, че той беше закъснял, пропускайки засрамващата родителска драма. Може би в това се е изразила успокояващата подредба на масата: все още щяха да бъдат шестима. Майка й можеше да е нетактична, но все още не можеше да повярва, че е забравила, че Норман щеше да бъде на празничната вечеря и беше поканила гаджето си.

Мат й подаде бутилка вино и огромен букет оранжеви гербери.

— За теб.

Ингрид взе и двете и се усмихна.

— Баща ми е тук. Радвам се, че ще се запознаете.

— Страхотно! — каза Мат, сякаш се наслаждаваше на запознанствата си с бащите на всички момичета, с които се беше срещал.

— Ще те хареса. Не се тревожи. — Тя пое ръката му и през кухнята го насочи към дневната. Атмосферата все още беше неловка, но Килиан я разведри, когато идвайки от камината към тях, се спъна в една цепеница. Норман стана от масата, а Джоана от дивана, където се цупеха поотделно.

Килиан и Мат се здрависаха и прегърнаха, като се потупаха по гърбовете.

— Радвам се да те видя, братле! — каза Килиан и присви очи. — Или да те наричам детектив?

Мат се засмя и махна с ръка.

— Не тази вечер. Сега съм извън служба.

Килиан се усмихна топло.

Ингрид излезе напред.

— Татко, това е моят приятел — Мат Нобъл.

— Това е нещо друго — каза Норман и се здрависа с Мат, който гледаше въпросително Ингрид. Норман го потупа по рамото. — Не ми обръщай внимание. Просто…

— Татко! — предупреди го Ингрид.

— Няма значение. Радвам се да се запознаем, Мат! Аз съм Норман.

Мат се засмя добродушно.

— Аз също, Норман.

Фрея бързаше надолу по стълбите, облечена с тясна, червена рокля и високи токчета. Косата й беше прибрана нагоре и струеше надолу като фонтан от ягодови къдрици, а устните й бяха яркочервени. Сякаш никога не беше докосвала тиган.

— Вечерята е сервирана. Кой ще разреже пуйката?