Мелиса де ла Круз
Целувката на змията (37)

Да подпалиш къщата

Джоана още беше в кабинета си, погълната от изследването си на вещерските гонения в Северна Америка. Повечето книги се фокусираха върху Салем, като споменаваха гоненията другаде просто като бегли добавки. По време на Салемските процеси, група момичета, начело с Ан Пътнам постигнали статус, подобен на днешните рок или риалити звезди. Жаждата им за слава нараствала главоломно, когато обвиненията се разпростирали. Дори днес техните личности засенчваха други трагедии.

Джоана малко по-малко беше достигнала до информацията, че преди Салем, между 1645 г. и 1663 г., осемдесет души са били обвинени във вещерство в колонията на Масачузетс и от тези случаи тринайсет жени и двама мъже са били екзекутирани. Това са само регистрираните случаи. Проблемът беше, че регистрите за процесите в селските райони често са занемаряваха, ако изобщо се пазеха и така изчезваха от лицето на историята.

Джоана най-накрая попадна на случка от района, която да отговаряше на същия времеви интервал, какъвто беше даден за творбата „Млекарката“ — съвпадение? Или интуиция?

„През февруари 1658 г., шестнайсетгодишната Елизабет Хауел от остров Уайт (наречен остров Гарднър), дъщеря на Лион Гарднър, обвинила петнайсетгодишната Елизабет Бланшард Гарлик, дойка и лечителка от Сийталкът в източната част на Йоркшир, Нова Англия, Източен Хемптън, че я е омагьосала. Тези обвинения дошли, докато Хауел, наскоро родила и страдаща от инфекция, била на легло и бълнувала заради треската си. Там, тя казала, че в ъгъла на стаята й се привижда Гуди Гарлик, както и тъмна сянка (вероятно любимецът на Гуди, черна котка). «Гуди Гарлик има двоен език. Понеже казах няколко лоши думи за нея, сега тя иска да ме измъчва», проплакала младата Хауел и обвинила Гарлик в магьосничество. Скоро след случилото се Хауел починала, но обвиненията от смъртното й легло посели съмнения за Елизабет Гарлик, жената на Джошуа. Последвали и други обвинения от жителите на града, повечето подклаждани от Гуди Дейвис, която имала връзка с бившия си съсед от остров Уайт. Показанията били събрани от съответните власти в града.“

От 1645 г. дузина случаи са били разглеждани в съдилищата на Нова Англия, но този е бил първи за Източен Хемптън и районния съд загубил заради липса на опит в този тип дела. Източен Хемптън, по-късно Мейдстоун, попадал под юрисдикцията на Кънектикът и Елизабет Гарлик била изпратена на съд в Съда на Магистратите в Хатфорд на 5 май, 1658 г.

Заседателите установили, че няма достатъчно доказателства, които да докажат вината на Гарлик, и тя била изпратена у дома с писмо от съда, в което съгражданите й били помолени да „продължат да се държат съседски и мирно, без да обиждат Джошуа Гарлик и съпругата му.“

Елизабет Гарлик не беше вещицата, истинска или не, която Джоана издирваше. Първо, беше много по-възрастна от духа, който беше видяла, и второ — беше оправдана. Но тази история изясни на Джоана друго. Източен и Южен Хемптън може да са попадали под юрисдикцията на Кънектикът, но Норт Хемптън е съществувал извън всякаква юрисдикция. Каквото и да се беше случвало в Норт Хемптън, щеше да е извън регистрите, сякаш градът не беше съществувал. Дори и днес, той не беше посочен на картите, но дори и да го имаше, беше обозначен с малка точица като петънце. Норт Хемптън винаги щеше да си остане независима и невидима малка страна.

Вещицата на Джоана беше от Норт Хемптън, по-точно от Феърстоун, както беше наричан през 17 век. Живяла е там. Била е осъдена от местните магистрати, заседателите, които са й дали присъдата, са били нейните съседи и обвинители. Била е обесена на дъба, които се намираше над гроба й в гората.

От случая с Гуди Гарлик Джоана разбра, че около 1658 г. в соления въздух на Източен Лонг Айлънд се беше усетила първата вълна от гонения срещу вещици. И така Джоана заключи, че нещо се беше случило във Феърстоун, нещо много важно, за което вещицата искаше да й разкаже. Налагаше се Джоана да се върне назад във времето, за да разбере какво е то. Не беше най-добрата в такива пътувания, но щеше да го направи. В тяхната фамилия Артър братът на Норман беше специалистът по пътуване във времето. Трябваше да се увери, че ще пристигне преди завличането на момичето до дъба с дълги и изкривени клони, под които е била изкопана дупката.

Мобилният телефон на бюрото й извибрира и Джоана подскочи. Взе го и видя на екрана му името на Харолд. Нямаше желание да бъде прекъсвана особено по време на просветлението си, но приятелят й Харолд звънеше и затова тя му отговори.

— Здравей, скъпа! — изгърмя сърдечният му глас.

— Харолд! Как си? Радвам се, че се обади.

— Какво ще правиш следващата седмица? — попита той. — Дъщеря ми, зет ми и Клей ще са извън града; отиват да се видят с неговото семейство. Чудех се дали ще си свободна?

Джоана преглеждаше параграф от историята на Лонг Айлънд, като в същото време отговори:

— Свободна съм, но защо ти не се отбиеш до вкъщи? В четвъртък ще е хубаво, Фрея ще готви. Тя готви прекрасно. Ще е страхотно!

Харолд се изкашля.

— Четвъртък? Сигурна ли си?

— Разбира се — каза разсеяно Джоана. — Четвъртък.

— Много щедро от твоя страна. Ще се радвам да се присъединя към вас. Ще донеса вино.

— По средата на един проект съм. Да се чуем по-късно?

— Разбира се, скъпа — каза Харолд.

Джоана затвори и продължи да чете.