Мелиса де ла Круз
Целувката на змията (24)

Като девица

— Сигурен ли си, че отвън няма никой? — Ингрид нервно гледаше Хъдсън, когото помоли да остане до по-късно и да се срещнат в кабинета й, щом библиотеката затвори и последните посетители си тръгнат.

— Е, бих казал, че библиотеката е празна като европейско градче през 14 век, опустошено от чума. Сякаш си в зоната на здрача.

— Добре.

— Но няма и заразени трупове по пътеките, което също е добре.

Ингрид се изкиска, след това лицето й стана сериозно.

— Не трябва да се шегуваме с тези неща.

— Не, не трябва — съгласи се и той и се престори на сериозен.

— Седни, съжалявам, че те задържах до късно. — Ингрид седна на въртящия се стол.

— За теб винаги, мила. — Хъдсън седна на стола срещу бюрото, в който се чувстваше комфортно. Очевидно той се наслаждаваше на личните им разговори. Кръстоса крака и се приведе напред с лакът върху едното коляно и лице в дланта му.

— Какво има, госпожице Ингрид?

Ингрид се огледа, стегна се и го погледна право в очите.

— Помниш ли как ми каза, че си стар верен мой приятел и ще си до мен, когато имам нужда?

— Да, разбира се — каза Хъдсън. — Аз съм стар и верен. Извор на мъдрост и истини.

— Имам нужда от теб, но не зная как да ти кажа, трябва да обещаеш да не се смееш, щом ти споделя.

Той се засмя.

— Добре. Просто го кажи.

— Предполагам, че има само един начин да го кажа, всъщност — започна Ингрид.

— Да? — Хъдсън се усмихна, за да предразположи приятелката си. Знаеше, че става нервна, заобикаля и е способна да направи от мухата слон.

— Е, аз съм девствена, Хъдсън, да говорим направо — каза тя смело.

— О! — той я гледаше с широко отворени очи и изобщо не се смееше. — Разбирам…

— Боже, това е конфузно — отбеляза Ингрид. — По-зле и от разговор с майка ми.

— Не, не. Съжалявам, просто ме свари неподготвен — погледна надолу, оправи вратовръзката си и махна прашинка от костюма си. Погледна нагоре. — Това беше последното, което очаквах да чуя. Искаш да кажеш, че никога…

— Никога — отвърна бързо Ингрид и прехапа устна.

— Но ти си… — започна Хъдсън и остави незавършеното изречение да виси. Той я оглеждаше любопитното. Тя също го гледаше.

— Караш ме да се чувствам неудобно, Хъдсън.

— Съжалявам. Всичко е наред, наистина, наистина. Просто в наши дни, на тази възраст, малко съм… как да кажа? Шокиран? Не мислех, че още има девственици!

— Разбирам — каза Ингрид като за финал и започна да оправя документите на бюрото си.

— Извинявай. Девствена си. Добре. И? Какво искаш да знаеш? Не е кой знае какво, наистина, особено с твоя… тип — той продължи да я наблюдава как подрежда листовете встрани на бюрото.

— Кой тип?

— Хетеросексуалните. С моите хора не е толкова лесно, макар че би могло. Просто е въпрос на… — засмя се и не довърши изречението си.

Ингрид го погледна изпод очилата си.

— Имам предвид, че разбирам как стават нещата технически. Не съм напълно невежа, Хъдсън, просто не съм го правила, освен по-чувствено натискане.

— Натискане? Като на копчета? Какво, да не сме 50-те? Какво искаш от мен?

— Не зная, Хъдсън. Спри да ме гледаш така! Не зная, да ми обясниш някои неща. Тънкостите…

Двамата се спогледаха и избухнаха в смях.

— Тънкостите… — повтори той.

— Не те моля да спиш с мен или нещо такова — заяви Ингрид сухо.

— Разбира се, че не. Прекрасна си, но далеч не си моя тип. Съжалявам, Ингрид. Просто, ти винаги си била много дискретна и не съм си представял, че ще обсъждаме твоят… — изкашля се — сексуален живот.

— Това е така, защото нямам такъв — каза тя. Не беше виждала Мат след случката в колата на втората им първа среща, защото му се беше наложило да замине извън града за няколко дни.

— Бихме могли да погледнем „Космополитен“. Ще ти обясня статиите… Има ли причина сега да повдигаш този въпрос? — повдигна той вежда. — Нещата с полицай Нобъл се движат бързо, така ли да разбирам?

— Спри да си правиш шеги! — засмя се Ингрид. — Аз съм чела достатъчно „Космо“

— Мисля, че аз ще имам нужда от „Космо“. От коктейл за този разговор. Е, докъде стигнахте вие двамцата?

— Не зная… до втора база, предполагам?

— Да, до „натискането на копчета“. Чудесно, страхотно начало е. С малки крачки — каза Хъдсън и плесна с ръце. — Това са чудесни новини, мила. Първо — това е много, много по-далеч от това, до което стигна с Кейтлин! Добре!

Хъдсън се изправи и трескаво закрачи из кабинета.

— Трябва да се подготвим, Ингрид. Може би с някоя от отварите на Фрея? Само за да се поотпуснеш — и направи вълнообразен жест с ръце — Имаш ли секси бельо? Момичетата имат нужда от такова — щракна с пръсти. — Може да поръчаме онлайн! Или Фрея да ти помогне, като да те изведе на пазар в Манхатън. Тя със сигурност знае как да се наконти — въртеше се в кабинета като дервиш, в кръг. И всеки път щом му хрумнеше нова идея, сочеше с пръст Ингрид.

— Всичко звучи чудесно — кимна Ингрид. — Но се чудех дали… не зная… има ли друго, което бихме могли да правим… аз и той да правим… без да го правим. Не мисля, че съм готова… но бихме могли… сещаш се… да пробваме друго?

— Друго? — пак повдигна вежда.

Ингрид щеше да потъне в земята от срам.

— Ясно! — каза той и посочи компютъра.

— Какво?

— Порно!

— Порнография? Ще гледаме порнография? Хъдсън, не — разтърси глава. — Просто… не!

— О, хайде, няма друго като Интернет, което да ти даде идеи за разни „други неща“ — подсмихна се той.

Ингрид въздъхна и го остави да седне пред компютъра й. Допита се до него в нужда и дали й харесваше, или не Хъдсън търсеше начин да й помогне. Трябваше да му се довери, след като това беше непозната за нея територия.