Мелиса де ла Круз
Целувката на змията (18)

Глава петнайсета
Пъзел

Оставаха няколко дни до Вси Светии. Джоана се безпокоеше за следата от духове и не обръщаше внимание на нищо друго. Дори на това, че къщата бавно затъваше в мръсотия, откакто Грациела спря да работи. Тя беше забранила на Тайлър да идва от страх, че може да бъде обладан от зли духове. Джоана беше споменала за това на Ингрид и дъщеря й беше измърморила нещо за „бегълци“ и че ще се „погрижи за това“. Джоана очакваше с нетърпение да празнува с „осиновения“ си внук. Щяха да дълбаят тикви, да купят сладкиши за обикалянето на къщите. Но не и сега.

Излезе навън с раница на гърба, докато Гили я водеше към пътеката от изсъхнали цветя. Стигнаха до поляната, където се срещнаха с Харолд. Беше около два часа в безоблачния ден, когато слънцето бе достигнало зенита си и огряваше тревата през клоните на боровете. В средата беше пътеката, оставена от духа, който искаше да се свърже с Джоана. Тревата по нея беше наклонена в различни посоки и ставаше на пепел, щом тя пристъпеше по пътеката. Разбира се, щеше да е много по-бързо да мине напряко през поляната, но искаше да държи под око самата пътечка за улики. Когато стигна до края й, видя, че следата продължава сред дърветата и там става черна; боровите и нишки, покрили земята, бяха изсъхнали. Приклекна, взе цяла шепа от тях, огледа ги и ги подуши; бяха овъглени и се превърнаха в сажди в дланите й. Плесна с ръце, за да се отърве от черния прах и продължи да се изкачва по хълма. Гили отлетя напред. Спъна се в купчина камъни, изправи се и продължи нагоре. На върха пътеката рязко изчезваше пред огромен дъб, а под него в сянката на разперените му клони се виждаше малка издатина с надгробен знак отгоре. Гили кацна върху него.

Нещо проблесна откъм гроба и Джоана закрачи натам. На надгробния камък нямаше изписани име или послание — просто обикновен, грапав надгробен камък. Но на могилата под него боровите иглички и листата бяха избутани и се виждаше послание.

Духът беше използвал шест рунически камъка, две плочки от Скрабъл и две зарчета, изчезнали от скъп комплект за табла, подарък от Ингрид. Дървените плочки от Скрабъл можеха да са на всекиго, но руните, направени от същия материал като пръчицата й, която също беше там — духът я беше използвал, за да подчертае посланието — със сигурност бяха нейни.

Не беше забелязала липсата на руните. Обикновено ги държеше в червена кадифена торбичка на бюрото в кабинета си. От време на време се допитваше до тях, за да разреши конфликт или да надникне в бъдещето. Джоана нямаше способностите на Ингрид и се нуждаеше от помощта на тези древни скандинавски камъни.

Тя се постара да не докосва нищо. Свали раницата си, намери химикал и тефтерче и преписа съобщението, за да не го забрави и да може да го проучи по-късно вкъщи. Очевидно духът използваше руните, за да й каже нещо.

Гили изграчи силно и в гората се чу ехото му.

— Да, Гили, има X на мястото — каза тя. — Повече прилича на Е? Донякъде… Благодаря ти, че ме доведе тук. Справи се добре.

Руните са азбучно писмо, всяка буква е издълбана върху малка каменна плочка и притежава специално значение, както при картите таро. Редът, в който се подреждат руните, също има значение. На пръв поглед забеляза, че никоя от руните не беше обърната, което я окуражи, това беше благоприятна поличба. Обикновено щом руната е обърната, тя носи негативно послание.

Руните бяха подредени в права хоризонтална линия, в която беше включена и буквата „А“ от Скрабъл. След първите три руни имаше празнина, след която следваха още три, сред които беше и „А“. В древните пророчески практики, каквито са руните, таро или Чинг, числото три се използва при гадаенето, обозначаващо минало, настояще и бъдеще, пълен триъгълник, триединство — вода, кръв, дух. Разпръскването на три руни е известно и като Разпръскването на Норн, представящо трите сестри Норн, богини на миналото, настоящето и бъдещето, които ръководят съдбите на хора и богове. Но защо и латинската буква „А“ беше там?

След първия ред следваше втори, с два зара, „1“ и „5“, последвани от обърнато „L“ от Скрабъл. Дали обърнатото „L“ не замества „7“? Така ще се получи числото 157. Какво ли означава? Дали е година от юлианския или григорианския календар? Толкова отдавна! Заради другите предмети, освен руните, тя знаеше, че това послание ще изисква нещо повече от четене на рунически символи. Беше истински пъзел за разрешаване.

Тя го нарисува в тефтерчето си.

Когато ги копира, Джоана претърси мястото за други знаци — изоставена буква или руна, дори друг предмет, но не откри нищо. Сложи плочките, буквите и зарчетата в носната кърпичка, която държеше в чантата си и ги прибра, за да може да възпроизведе посланието върху бюрото си.

Стана студено и боровете и кленовете започнаха да се поклащат от вятъра.

— Засега приключихме тук, Гили — рече тя и сложи раницата на гърба си.

— Га-га! — отвърна гарванът и отлетя напред, за да я води по пътя към дома.