Мелиса де ла Круз
Целувката на змията (14)

Глава единайсета
Бандата се събра

Снопът светлина минаваше през таванския фронтон и осветяваше прашинките. На пода имаше следи, сякаш оставени от Хензел и Гретел — от опаковки от бонбони, брокат, боички и детски костюми, които се намираха между мебелите.

Ингрид търсеше книга, която не можа да намери в кабинета на Джоана. Втренчи се в странната пътечка. Когато за последно мина от тук, тъкмо се връщаше от апартамента на Фрея в Манхатън, затова беше сигурна, че е сложила костюмите в кутията. Не може да го е направил Тайлър, защото Грациела не се беше връщала след онзи ден. Може би е била Фрея? Напоследък сестра й беше доста разпиляна, но какво ще търси измежду старите костюми? Ингрид започна да разчиства, вдигна розовата пачка, пластмасова стъклена пантофка, черна кожена маска — това не изглеждаше като част от детски костюм, а като аксесоар от дрешника на Фрея. В края на пътечката беше дървеният сандък на Джоана. Цигарен дим? Подуши въздуха.

Наведе се над куфара и забеляза, че ключалките са отворени. Когато повдигна капака видя пет малки глави пъхнати между пет чифта колене. Главите погледнаха нагоре и тя моментално разпозна елфите. Имаха брокат по целите си мръсни лица: три момчета и три момичета.

Не бяха точно деца, макар че Ингрид ги мислеше за такива. Бяха възрастни на години, но имаха детски тела и умове, както и пакостлива природа. Мръсните им лица й напомниха за коминочистачите във Викторианска Англия, макар че бяха точно обратното на онези бедни малтретирани деца, които имаха зрелостта и нагласите на възрастните, пиеха бира, пушеха лули и след работа стреляха във въздуха в кръчмите. Елфите се бяха научили на евтино пиене и пушене в този свят Ингрид забеляза това в мотела, където ги срещна за пръв път, но в тях все пак имаше и нещо наивно.

— Какво си имаме тук — каза тя и помисли, че прозвуча малко като Хъдсън.

— Не ни мрази, Ерда! — каза Келда с малките си розови устни. Вдигна ръка към лицето си, сякаш да се предпази, ако Ингрид я удари.

— Виждам, че сте наясно с местния жаргон. Това е чудесно! — отвърна им тя, докато петте елфи се измъкваха от куфара. „Хитри“, беше казал Тайлър. Ама че умно момче.

Дрехите им бяха купчина от мрачни нюанси, от тъмномаслинено до черно: тесни дънки, скъсани тениски, протрити пуловери, безопасни игли, вълнени шапки и тежки ботуши. Ингрид не можеше да определи какъв бе стилът им — пънк, гръндж, гребо. Всичките бунтарски стилове й изглеждаха по един и същ начин, независимо от десетилетието; само годините и марките се сменяха. Елфите изглеждаха така, сякаш се бяха върнали от война, а и доста по-миризливи от последния път.

Келда и Ниф бяха двете женски елфи, малки и нежни като балерини, затова грубите дрехи и тежката очна линия изобщо не изглеждаха на място. Келда беше светла, с бяло руса коса и бледо сини очи, перлено бяла кожа, алени устни, като малък цвят, и румени бузи. Ниф беше нейна противоположност — тъмна, маслинена кожа, лъскава черна коса, огромни кафяви бадемовидни очи и пухкави устни. Разбира се, момчетата се криеха зад момичетата. Мърлявият и тъмнокос Свен със зелените очи, за когото Ингрид мислеше като за сърдито овчарче, апатичен и винаги с набола брада; Вал, който имаше огненочервен пънкарски гребен и приличаше по-скоро на нервна развалина, и Ирдик, с разрошена коса и закръглено момчешко лице с розови бузи. Беше облечен с тениска, на която пишеше Гушкане не дрога.

Характерно за елфите, и мъжките, и женските беше, че са миловидни същества. Чертите им бяха фини и деликатни, сякаш издълбани върху слонова кост, но в момента дори Ингрид не можеше да каже как изглеждат всъщност, защото бяха ужасно мръсни.

— Ще ми кажете ли какво става, преди да ви превърна в жаби? — попита тя. Беше по-скоро критика, отколкото реална заплаха.

— Моля те, не го прави! — изскимтя Ирдик. Имаше нещо много уязвимо и сладко в Ирдик и това накара Ингрид да се почувства виновна, че ги смъмри. А и тениската му беше толкова смешна.

Вал излезе пред останалите и започна да говори толкова бързо, че тя едва разбираше безкрайния поток от думи, който преминаваше в стакато, когато имаше дума, започваща със „с“. В крайна сметка разбра това-онова, от което сглоби цялостната картинка.

Научи, че се бяха опитали да изпълнят обещанието си и да се върнат у дома, следвайки инструкциите й, като се движат по жълтия павиран път — истинската пътека, която свързваше световете. В мотела, където бяха отседнали, Ингрид им беше показала къде е пътеката, но щом стъпили на нея, тя изчезнала. Освен това вече не си спомняха къде беше домът им, нито какво изобщо е дом. След като се провалили, усетили ароматът на Ингрид и я последвали до дома й и се приютили на тавана на Джоана.

— Тук е хубаво!

— Има пайове!

— Вкусни!

— Не ни карай да напускаме! Ерда, молим те! — Келда, сложи черната кожена маска и започна бързо да прави цигански колела в стаята, от което на Ингрид й се зави свят.

— Споменахме ли пайовете? — каза Вал.

— Обещаваме да не ти се пречкаме! — каза Келда щом спря да се върти.

— Тихо! — извика Ингрид — Не мога да мисля, когато крещите и подскачате така.

Елфите внезапно млъкнаха и останаха неподвижни.

— Добре — каза Ингрид със скръстени ръце. — Ще ви позволя да останете. Но трябва да сте тихи, да се криете и да не правите бъркотии. Освен това воните и трябва да се изкъпете. Направете го, когато Джоана не е вкъщи, и оставете банята във вида, в който сте я намерили. Ще бъде така, докато не разбера къде е домът ви и какво се е случило с жълтия павиран път. Но ако не се държите възпитано, ще ви прокълна!

Елфите бяха щастливи и се струпаха да й благодарят, докато Ингрид почти беше спряла да диша, за да не усеща миризмата им. Свен стоеше самичък със скръстени ръце и кисело изражение на лицето.

Ингрид нежно отърси елфите и пооправи дрехите си.

— Благодарим, Ерда, благодарим ти — продължаваха те.

— Всичко е наред. Добре сте дошли.

Келда се завъртя на пета.

— Откраднахме нещо за теб — докато ровеше в джобовете си, ясните й сини очи и белите й мигли надничаха зад маската и гледаха Ингрид — За благодарност.

— И още нещо! — каза Ингрид — Никакви кражби! Не можете да използвате пари, което говори достатъчно за това, от къде сте. Но никакви кражби. Ще ви донеса храна.

— Ами цигари? — попита Свен с дрезгав глас. Звучеше сякаш пуши и пие от години, но Ингрид се беше вгледала в него достатъчно дълго, за да може да види, че не е толкова стар, колкото изглежда. Всичко беше позьорство и студено отношение. — Умирам за цигара. Ще ми купиш ли от онези ментолови цигари, госпожице Ерда? — подсмихна се той.

Ингрид се изнерви отново. Елфите бяха забравили смешния си акцент и говореха като местни тийнейджъри, а някои от тях — както забеляза Ингрид в библиотеката — бяха доста интелигентни, независимо от уличния си жаргон.

— Никакво пушене! Можете случайно да подпалите пожар! Сериозна съм, Свен. Не разбирам от елфска психология, но съм сигурна, че това ви вреди.

Той повдигна вежда, а Келда протегна ръка към Ингрид.

— Какво е това? — попита тя, хващайки смачканата хартийка.

— Нашият подарък! — отвърна Келда.

Ингрид започна да заглажда листчето. Ниф застана от другата й страна, за да може и тя да гледа.

На малко скъсано ъгълче от лист от тетрадка беше изписано „Маги“, последвано от телефонен номер. Ингрид се втренчи в него объркана.

Очите й бяха свикнали да разчитат и анализират почерците в работата й. Често й се налагаше да напасва неподписани бележки от скицници и работни рисунки с почерка от скиците. В този случай почеркът от смачканото листче леко клонеше наляво и явно беше написано от левичар. Характерно „М“ със заострени връхчета и „а“, което напомняше на „2“ с опашка. Беше виждала тези „М“ и „а“ и преди.

„Ма…“

Мат Нобъл. Това бяха същите букви, които беше видяла, когато той се подписа на сметката за кредитната карта в бара. Ингрид забеляза, че Мат е левичар още щом си извади кожено тефтерче, за да записва показанията й. Хартията беше същата като тази, която държеше в момента в ръцете си, със светлозелени редове. Нямаше съмнение, че Мат беше изписал името и телефона на Маги на хартийката. Сърцето на Ингрид подскочи, а стомахът й се сви. Може би Мат е мислил за друга и това е била причината срещата им да приключи толкова зле.

За ужас на феите тя я смачка и моментално я изхвърли.