Елизабет Адлър
Паяжина от лъжи (7)

Глава 7

Пират накуцваше покрай брега, а Мак и Али го следваха. Вървяха бавно, наслаждавайки се на неочакваната разходка. Та нали не бяха излезли, за да се натоварят физически, а да подишат чист въздух.

Али събу маратонките си и отметна с длан капчиците мъгла от косата си. Заби пръсти в мокрия пясък и каза:

— Съжалявам. Не дойдох тук, за да плача на рамото ти, а за да помоля за професионалната ти помощ. Аз съм богата, Райли, и ще платя щедро за изгубеното ти време.

Мак повдигна вежди, изненадан от предложението. То със сигурност идваше, когато той имаше нужда от него, защото доходът му от телевизионното предаване можеше да секне всеки момент.

— Всичко, което мога да направя — каза той.

Тя спря, после се обърна с лице към него.

— През изминалата седмица някой ме следеше, сигурна съм. Черен „Крайслер Себринг“ с тъмни прозорци, така че не можах да видя шофьора. Няма табела с номер отпред и тъй като винаги е зад мен, така и не успях да видя регистрацията му. Но напоследък той ме следва неотлъчно, като опашка. Не знам дали не е съпругът ми с надеждата, че ще успее да ме очерни по време на развода. Или пък е същият луд, който ме преследва през последните няколко месеца. Изпраща ми писма — той ги нарича любовни писма, но за мен това е само мръсотия. Разбира се, аз вече дори не ги отварям, а направо ги изгарям. Както и да е, ужасно е и ме е страх.

На Мак не му харесваха тези писма, нито пък черният автомобил. Стори му се странно, че и двамата — и Перин, и съпругата му — вярват, че са следени. Запита се дали не се следят един друг и зададе въпроса на Али, но тя отрече.

— Защо, тогава, не се обърнете към полицията?

— Защото аз съм Али Рей — отговори тя простичко. — Можеш да си представиш какво ще се случи. И без това съм достатъчно уплашена, да не кажем — ужасена. Чувствам нечий поглед върху себе си, наблюдават ме където и да отида. Не знам какво да правя.

Мак бързо взе решение. Не беше привлечен само от предложението за добри пари. Али Рей беше уязвима, изпитваше болка — и то не само заради неизвестния нахалник или заради съпруга, който вече не я обичаше. Той имаше чувството, че Али е отчаяно самотна жена, която има нужда не само от помощта му, но също и от подкрепата му.

— Да, мога да открия кой те преследва и дали това не е съпругът ти.

Тя му се усмихна с благодарност, после се обърна и тръгна по самия край на водата — там, където вълните галеха брега. Пет пари не даваше, че ще се намокри. Взе една изхвърлена на брега пръчка и я хвърли, за да даде забавление и радост на Пират, който се спусна след нея с лай. Като размахваше опашка, се върна и я пусна пред нея, с което я накара да се засмее. Тя отново я вдигна и хвърли.

— За първи път те чувам да се смееш — каза Мак.

Тя му отправи дяволит поглед.

— С изключение на филмите, искаш да кажеш. Там се смея непрекъснато.

— Да, освен ако не целуваш някого.

Тя отново се засмя.

— Прав си, непрекъснато целувам някого. Това подлудява Рон. „Ти си моя съпруга, казва той, когато между нас има някакво несъгласие, а непрекъснато те виждам полугола в леглото с някой привлекателен актьор“.

Мак можеше да си представи Перин в момент, когато прави тази забележка. Човешкото его не знае граници — дори когато става въпрос за факта, че съпругата ти си изкарва хляба с актьорска игра.

— Не ти казах всичко — каза тя. — Страхувам се не само от лудия, който ме преследва. Виждаш ли, Райли, съпругът ми има любовница. И мисля, че този път е сериозно.

— Не за първи път, предполагам?

Тя поклати глава, разклати опашка и около нея се посипаха капчици мъгла.

— Не, не е за първи път. Но истината е, че аз все още изпитвам чувства към Рон. Той е единственият мъж, който въобще си направи труд да надникне зад фасадата ми и пожела да опознае истинското ми „аз“. — Въздъхна и отново хвърли пръчката, после се обърна и срещна погледа на Мак. — Погледни ме — каза тъжно. — „Онова, което виждаш, е всичко, което ще получиш.“ Аз съм постигнала успех, издигнала съм се в обществото. Но личният ми живот е истински провал.

Като си спомни червенокосата с пистолета, Мак помисли, че Али има право да бъде разтревожена.

— Да видим какво мога да направя — каза той. — Ще бъда в Рим през следващата седмица, но помощникът ми ще се заеме със случая веднага. Има ли нещо друго, което се върти в ума ти? — запита я, докато се връщаха към къщата.

— Има много неща — каза тя и се усмихна с горчивина. — За нещастие, не можеш да направиш нищо. Премиерата на новия ми филм ще се състои в Кан след две седмици, а знам, че е несполучлив. — Сви тъжно рамене. — Разбира се, ще стоварят вината на моите рамене, ще кажат, че съм трудна, че съм направила промени, че остарявам.

Спря се в края на стъпалата и загледа как Пират се приближава, накуцвайки.

— Ето, сега разбираш защо ти завиждам, Райли.

— Мисля, че е време да започнеш да ме наричаш Мак.

Тя се усмихна.

— Простичкият, обикновен живот дава на човек толкова много, не мислиш ли, Мак?

Някой натисна клаксон отвън. Мак знаеше, че е Роди, който го чака, за да го закара до летището. Но дори да имаха късмет с уличното движение, пак щеше да изпусне самолета и щеше да се наложи да резервира място за някой следващ полет. На вратата, Али се обърна и го прегърна за довиждане.

— Моля те, помогни ми!

И Мак, разбира се, обеща да го направи, макар и от разстояние, от Рим.