Елизабет Адлър
Паяжина от лъжи (17)

Глава 17

Шумът от мотора на Съни заглъхна и Роди взе Суетност в скута си, за да й даде остатъците от пицата си.

— Тя явно също иска аншоа. Подаде й още едно парче. Само че този път Суетност ухапа пръста му.

Той хвърли измъчен поглед на Али, а тя въздъхна и каза, че съжалява и че Суетност си има своите проблеми, да.

— Тя обича само един човек и това е Ампара, икономката ми. А не знам колко пъти е ухапала Рон.

Мак взе стола си и седна до нея.

— Като говорим за Рон, виждала ли си го напоследък?

— Не. Трябваше да се яви в съда миналата седмица, но така и не дойде. Не можаха да му връчат призовката, защото не го откриха.

— Мислиш ли, че бяга от придвижване на делото по развода?

— Разбира се. Защо иначе би изчезнал? Освен ако не е избягал с друга жена.

Мак поклати глава.

— Мога да те уверя, че не е така. Определено не е с любовницата си. Тя също не знае къде е той.

— А мога ли да запитам откъде знаеш? — каза Али.

— По-добре да не задаваш въпроси. Обаче мога да ти кажа, че няма защо да се тревожиш за това.

— Тази не е първата извънбрачна връзка на Рон. Той дори нае една от любовниците си за своя „секретарка“ и й купуваше скъпи подаръци. Сметките трябваше да отиват в офиса, но понякога се оказваха при мен по погрешка. Той беше много щедър с нея — добави сухо. — Спомням си диамантения часовник, който й купи. Беше по-скъп дори от моя. — Усмихна се. — А това причинява болка. Макар че, да ви кажа истината, по онова време щях да съм щастлива, ако ми беше подарил само букет маргаритки.

— Струваш повече от това.

Тя сви рамене.

— Сега мога да си позволя сама да си купувам диаманти, но знаеш ли — просто не е същото.

— И как стоят нещата сега?

— Така, както стояха и преди две седмици. Къде е Рон?

— Точно този въпрос ми зададе и Демарко днес.

— Сам Демарко? — Тонът й издаваше гняв. — Той се нарича приятел, обаче не чрез приятелство се добра до тази позиция, а чрез непрекъснати настоявания Рон да почива повече. „Вземи си свободно време, поиграй си с момичетата, отиди на ваканция“, все така го съветваше. И Демарко има немалка вина за отчуждаването между нас.

— Значи Рон е напуснал града, без да каже на никого къде отива. И тъй като не е с любовницата си, можеш ли да се сетиш за друга причина да иска да изчезне?

Тя сви рамене.

— Бизнес, имаш предвид? Не знам нищо за работата му.

— Щеше ли да го наследиш, ако беше умрял?

Дългата руса коса на Али се развяваше на бриза. С жест, елегантен като този на балерина, тя я отметна от очите си.

— Знам само какво ми отрежда предбрачният договор.

— Плюс онова, което сега ще успеят да уговорят адвокатите ти. Като се има предвид репутацията на Рон с жените.

— Точно така.

Роди хвърли поглед на Мак. Време беше и той да си тръгне.

— Окей — каза. — Да речем, че нощта е свършена. — Извади визитна картичка от портмонето си и я подаде на Али. — Обади се, ако имаш нужда от нещо. Каквото и да е.

Тя му се усмихна, а той се наведе и я целуна по бузата.

— Отново ти благодаря, Роди. Беше прекрасно да се запозная с теб.

— За мен е чест.

Той й се поклони като на царица, а после се обърна толкова рязко, че едва не се блъсна в стъклената врата, с което ги накара да избухнат в смях.