Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мак Райли (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
One of Those Malibu Nights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Елизабет Адлър

Заглавие: Паяжина от лъжи

Преводач: Силвия Вангелова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК Калпазанов

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Мая Арсенова

Технически редактор: Никола Христов

Коректор: Никола Христов

ISBN: 13: 978-954-17-0261-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6001

История

  1. — Добавяне

Глава 2

Погледът на Мак бързо обходи къщите. Всички тънеха в мрак. Само на една веранда се виждаше светлина, а къщата беше зад него, скрита зад други две. Той запристъпва мъчително през мекия пясък към нея, следван от Пират.

Спря в подножието на дървените стъпала, които водеха към къщата, ослуша се, но не чу повече викове. Стори му се обаче, че чу ридание. Приглушено, но определено някой плачеше.

Даде знак на Пират да остане на мястото си, изкачи се по стъпалата и стъпи на верандата, която беше с размери около три квадратни метра — обичайните за този квартал. Къщата обаче беше изградена от стъкло и варовикови скали и беше последната мода на хилядолетието и по-бляскава от архитектурните творения на Ричард Майер, известен с плановете за музея „Гети“ в Лос Анджелис, както и с много други постижения. Тя беше също толкова тъмна, колкото и нощта.

Изведнъж една от лампите светна. През стъклото на прозореца той видя жена. Червенокоса, облечена в скъпо черно дантелено бельо и освен ако той не грешеше и макар разстоянието да беше около петдесет крачки, почти нищо друго. И сега, противно на общоприетото мнение, това не беше обичайното за Малибу облекло за сън, нито пък хората си лягаха в полунощ. Повечето от обитателите на Малибу бяха заети в света на киното и ангажирани с ранни снимки, затова бяха в леглата още рано-рано, облекли фланелените си пижами. Те заучаваха репликите си за утрешния ден, свити удобно под завивките, докъм девет часа и половина и после потъваха в сън.

Мак почука на прозореца, но жената, изглежда, не го чу. Тя гледаше надолу, в краката си, като че ли там имаше нещо, което приковаваше вниманието й. Като, може би, труп, помисли си Мак.

Беше млада, може би на двайсет и три, и много красива. Всичко си й беше на мястото, както се разкриваше от черната дантела, която красеше тялото й. Имаше привлекателното лице на палаво ангелче. Мак щеше да се радва, ако може да помогне. Провери, видя, че стъклените врати не са заключени, и влязъл в ролята на рицаря с блестящите доспехи, ги отвори.

Тя вдигна рязко глава и той й се усмихна окуражаващо.

— Здравей. Аз съм Мак Райли, твоят съсед. Стори ми се, че чух вик. Да не би да има някакъв проблем?

Жената отметна дългата си червена къдрава коса от красивите си прочувствени очи, изпъна тяло в цялата му височина и насочи към него пистолет.

— Изчезни оттук! — Гласът й беше просто гърлен шепот.

Мак хвърли поглед на пистолета. Беше „Смит & Уестън Сигма“, четирийсети калибър, и определено не беше нещо, с което да искаш да си имаш работа. Той се забави само толкова, колкото беше необходимо през главата му да мине въпросът, защо тя не натисне бутона, с който да извика охраната, застанала при портата, вместо да го заплашва. И после пистолетът гръмна.

Куршумът рикошира от полирания под близо до краката му, счупи една кристална ваза и се заби в гърба на близкия диван.

Мак не изчака втория изстрел. Изтича бързо надолу по стъпалата, а после буквално спринтира през плажа, но все пак на две крачки зад страхливото псе.

— Упс, съжалявам, грешката е моя! — извика тя след него и нежният бриз поде гласа й, за да го разнесе надалеч.