Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мак Райли (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
One of Those Malibu Nights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Елизабет Адлър

Заглавие: Паяжина от лъжи

Преводач: Силвия Вангелова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК Калпазанов

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Мая Арсенова

Технически редактор: Никола Христов

Коректор: Никола Христов

ISBN: 13: 978-954-17-0261-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6001

История

  1. — Добавяне

Глава 58

Демарко беше в стандартна стая в евтин мотел в покрайнините на Флоренция, когато чу новината за Али. В по-ранно предаване от онова, което бяха гледали Съни и Мак.

Новините бяха предавани на бърз италиански и прекъсвани от многобройни реклами, на които се виждаха полуголи момичета и анимационни картинки, които той не разбираше. Пиеше петата си чашка водка и се питаше какво да предприеме.

Не беше мислил, че ще му се наложи да убие две жени, за да постигне целта си. Едва не станаха три — обаче не беше разбрал, че жената в кухнята на „Виа Апиа“ е помощничката на Райли и че той е с нея.

От дълги години Демарко мамеше, злоупотребяваше с пари и крадеше, а после переше крадените пари в собствените си сметки в офшорни банки, а оставената от него следа уличаваше единствено Перин. Обаче онова, което той всъщност искаше, беше достъп до офшорните сметки на Перин. Знаеше, че номерата им са записани някъде в документите в папките на неговия партньор, които той държеше в сейфа в къщата в Малибу. А там той никога нямаше да има достъп до тях. Затова отрупваше Руби Пърл със скъпи подаръци, върхът на които беше диамантеният часовник. Сметките бяха винаги изпращани в офиса и Демарко се погрижваше за тях. Много лошо, но нещата се бяха объркали последния път и сметката за диамантения часовник беше изпратена, погрешка, на Али. Наложи се бързо да измисли някакви извинения, които да прозвучат правдоподобно.

Разбира се, беше използвал Мариса по същия начин. Двете жени имаха нещо общо помежду си — и двете бяха алчни за пари. И когато получеха крупни суми, искаха още. Мариса беше повече от готова да работи за него.

Мариса често оставаше сама в къщата в Малибу. Той й беше наредил да открадне номерата на офшорните банки. По-късно онази нощ тя му се беше обадила, за да му каже, че някой е нахлул в къщата и я е прекъснал и че когато най-после погледнала в сейфа, папките не били там.

И после, точно когато беше решил, че я е отстранил от сцената, осигурявайки й малката роля в италианската продукция, тя беше решила да го изнудва — точно както беше направила и Руби Пърл. Маскировката като католически свещеник му беше свършила добра работа, докато я следеше по улицата в Трастевере. Беше успял да я изненада и да я натика в колата си. Трябваше да я убие, разбира се, не би могъл да я остави да разкаже историята си на света.

Да напъха тялото на Мариса в хладилника, след като беше видял светлините на приближаващия автомобил, се беше оказало всъщност по-трудно, отколкото да я удуши. Имаше силни ръце — това не беше проблем. Искаше да я зарови под кестена, който растеше на малкото хълмче в задния двор на вилата, обаче Съни Алварес му беше попречила. Ако двамата с Райли не се бяха появили така неочаквано, всичко щеше да мине добре. А ето че още не беше спечелил. Документите, дадени му от Мариса, бяха копия на онези, които вече имаше.

Демарко беше свършил водката. Телевизорът продължаваше да гърми. Предаваха новините, репортерът говореше ужасно бързо, както е типично за италианците. И Демарко чу: „Женски труп бе намерен във вилата на известния филмов продуцент Ренато Манцини.“ Демарко не можа да разбере подробностите, но разбра правилно картината, а също така разпозна името на Роналд Перин, споменато няколко пъти.

„Колко удобно“, помисли си и се облегна назад с широка усмивка. Очевидно подозираха Перин не само за убийството на Руби Пърл, но и за това на Мариса. Извади диамантения пръстен от джоба си и го завъртя в пръстите си, за да се наслади за пореден път на блясъка му. Не можеше просто така да го остави на пръста й, след като я уби. Той сигурно струваше над сто хиляди долара. Освен това, никой не знаеше, че тя притежава такова скъпо бижу. Щеше да успее да го продаде тайно, по-късно, когато Перин получи доживотна присъда за убийствата и шумът около съдебния процес утихне.

Новините продължаваха. „Сензационна новина, която все още не е излъчена от никоя друга станция. Не е предадена дори по френската телевизия, въпреки че откритието е направено от френска журналистка. Али Рей, филмовата звезда и съпруга на Роналд Перин, изчезнала от фестивала в Кан, работи като сервитьорка в бистро близо до Бержерак във Франция.“

На екрана се появи географска карта на района, на която беше посочено точното селище. Демарко гледаше втренчено, с празен поглед, екрана. Сега, когато изчезналият Перин беше заподозрян в две убийства, само един човек стоеше между него и парите в личните му офшорни сметки. И същият този човек знаеше кодовете.

Опакова багажа си, прекрати резервацията си в мотела и отиде до летището. Хвана първия полет до Бордо. Пътуването оттам до Бержерак с кола беше по-малко от два часа.

Той не го знаеше, но беше изпреварил значително другите, които бяха по следите на Али.