Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мак Райли (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
One of Those Malibu Nights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Елизабет Адлър

Заглавие: Паяжина от лъжи

Преводач: Силвия Вангелова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК Калпазанов

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Мая Арсенова

Технически редактор: Никола Христов

Коректор: Никола Христов

ISBN: 13: 978-954-17-0261-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6001

История

  1. — Добавяне

Глава 21

Самотата беше хванала Али в лапите си и не искаше да я освободи. Онова задушаващо чувство, когато, втренчила поглед през прозореца, разбираше, че докато всички други са навън и се забавляват, тя е уловена в капана на живота, който сама си е избрала и създала. По абсолютно същия начин се чувстваше в неделните следобеди в малкия тексаски градец като тийнейджърка. Животът минаваше край нея и тя знаеше, че никога няма да има възможност да участва в него.

Замисли се за Съни Алварес. Ето, тя беше жена, която никога не би позволила на живота да минава покрай нея. Съни караше бясно своя „Харли“ в лентата за бързо движение, с коса, скрита под сребристия шлем, и приличаше на забързания и весел бог Хермес. Али си спомни как Съни я беше погледнала право в очите онази вечер в къщата на Мак и как я беше помолила да й се обади, ако някога иска да поговори с някого… „Понякога мнението на друга жена може много да помогне.“

Разбира се, Съни не е била искрена. Тя си имаше собствен живот и му се наслаждаваше, едва ли щеше да отдели време да изслуша Али, която егоистично искаше да говори за проблемите си. Али знаеше, че те ще прозвучат напълно тривиално на друга жена, ще й се сторят досадни. Все пак, предполагаше се, че тя е жена, която има всичко.

Но все пак, като си спомни загрижеността в очите на Съни, ръката й започна да кръжи неспокойно над нейния „Блекбъри“. Обади се на „Телефонни услуги“ и се сдоби с номера й. Нямаше какво да губи, освен достойнството си, затова набра цифрите. Съни отговори мигновено.

— Здравей, Али. — Беше изненадана. — Радвам се, че се обади.

— Наистина ли? — възкликна Али, също изненадана.

— Разбира се! Чуй, искаш ли чашка кафе? Можем да се срещнем в „Старбъкс“. Уф, чакай минутка, за миг забравих, че ти не си свободна да правиш такива неща. Искам да кажа, че в „Старбъкс“ най-вероятно ще те притесняват. Тогава, защо не дойдеш у дома? Така ще можем да поговорим.

— Сигурна ли си, че не прекъсвам нещо? Че не провалям деня ти? — запита предпазливо Али.

— Разбира се, че не — излъга Съни, даде й адреса си и каза, че веднага ще приготви кафето. — Обичаш ли еспресо?

— Обожавам го — каза Али и престана да мисли за тревогите си относно кофеина.

Съни веднага се обади на клиента, с когото имаше среща, и му каза, че е възникнал неочакван проблем, затова ще се свърже с него по-късно. И какво, ако това й струва работата? Али беше самотна и имаше нужда да поговори, а тя й беше обещала приятелството и помощта си.

След половин час Али влезе през входната врата на Съни, огледа се и забеляза импровизираната мебелировка, снимките на „Харли“-то и на коня и общия хаос.

— Съжалявам, че е разхвърляно — каза Съни. — Странно, но винаги е така. Не знам защо.

Али забеляза, че Съни е облечена в дънки и тениската с надпис: „Любовта е всичко, от което имаме нужда“.

— Ще повярваш ли? — запита и седна в края на дивана.

Съни отиде при нея, за да премести някакви документи, оказали се зад гърба й.

— Настани се удобно — каза. — И не, не вярвам, че само от това имаме нужда, но е приятно да мислиш така.

Али стана и я последва в кухнята, която, за нейна изненада, беше чиста и подредена.

— А в какво вярваш, тогава? — запита и се настани до масата, а Съни наля еспресото в две малки тъмнозелени чашки.

Съни се замисли.

— В честността. В лоялността. — После се усмихна.

— В добрия мотор, в забавлението…

— И в любовта.

— Това идва с всичко останало. — Подаде на Али захарницата. — А ти накъде си се запътила в живота, Али Рей? — запита, подпряла лакти на масата с черната гранитна повърхност, и отпи от силното кафе с богат аромат.

— Не става въпрос за това, накъде съм се запътила, предполагам — сви рамене Али. — А за самотата. Това е едно от най-лошите чувства на света. Спомних си, преди да ти звънна, че точно така се чувствах и като тийнейджърка, обречена да стои заключена завинаги в онзи задушаващ сив живот. И сега, след всичкия си успех, аз като че ли съм отново там, откъдето тръгнах.

— Но тогава си успяла да избягаш — отбеляза Съни.

Али вдигна чашката кафе с присмехулен поздрав.

— Така е — съгласи се. — Просто се измъкнах оттам. И не оставих и следа. Не исках никой да ме намери и да ме завлече обратно.

— Докато ти риташ и пищиш — каза Съни.

— Нещо такова. Отидох във Вегас. Къде другаде би могло да отиде момиче, което изглежда като мен? Работех на две места, сервирах коктейли, местех се от казино на казино. А после получих работата на хостеса в един ресторант, специализиран за пържоли и бифтеци. И там се запознах с първия си съпруг.

Погледът й срещна този на Съни.

— Той беше мил човек. Отнасяше се с мен като с дама, а, повярвай ми, по онова време аз далеч не се чувствах дама. Обаче сега няма да се впускам в подробности.

— Разбирам — каза Съни, питайки се дали е така.

— Онези проклети тесни и разкриващи всичко костюми, които трябваше да носим. — Али, затворила очи, се върна към спомените. — След тях ресторантът ми се стори истински рай. Безопасен, нали ме разбираш?

Съни кимна и Али продължи:

— Той не беше истински богат, но за мен беше. Дотогава не познавах мъж, който да ме изведе на вечеря в добър ресторант и да каже: „Можеш да си поръчаш каквото искаш, бейби.“ Купуваше ми и подаръци, цветя, гривни. Беше по-възрастен от мен и аз се облягах на него. Предполагам, че имах нужда от този човек. И когато ме помоли да се омъжа за него, аз го направих. И отново се оказах хваната в капан. О, бях добра съпруга. Той поиска от мен да оставя работата си. Стоях у дома, приготвях вечеря, гледах телевизия с него. Той беше прехвърлил петдесетте, а аз бях едва на осемнайсет, опитвах се да изглеждам по-възрастна и лъжех, че съм на двайсет и една. Никой, освен мен, не даваше пет пари. Предполагам, че просто исках да имам свое местенце.

— И успя ли?

Съни наля още кафе в чашките. Побутна захарницата към Али и седна до нея.

— Не достатъчно — въздъхна Али. — Напуснах го, отидох в друг град… В Ню Йорк. Разведохме се след година. И оттогава не съм чувала за него.

— Омъжена на осемнайсет и разведена на двайсет! — възкликна Съни изумена.

— Нямах късмет да получа добро образование като теб. — В очите на Али отново се беше появил онзи необясним копнеж. — Нямах пари за колеж, а и баща ми нямаше да позволи да продължа да уча. За него аз бях само досадно бреме. — Потрепери, като си спомни грозотата на онзи живот. — Бях на двайсет и две и отново работех като хостеса — този път в едно изискано заведение в Манхатън. Обаче живеех в тясна гарсониера, пълна с хлебарки, в Грийнуич Вилидж. — Сви рамене. — Историята се повтаряше, само дето бях малко по-възрастна и по-мъдра. И вече знаех, че съм красива. Нямаше отново да захвърля даденото ми от Бога и когато срещнах мъжа, който стана мой втори съпруг, се погрижих предварително да се уверя, че е богат.

Обърна глава и погледна Съни право в очите.

— Нямаше обаче никаква разлика. Нещата приключиха по същия начин. Само че той беше любезен с мен и ми уреди малка издръжка — достатъчна за билет до Лос Анджелис, за наема на малък апартамент там и за първите ми опити да стана актриса. Като хиляди други момичета като мен. — Сви рамене. — Бях като всички останали красиви момичета, прииждащи в този град на мечтите, но се държах уверено и градях преднамерено имиджа си, макар че никога в живота си не бях играла. Започнах да посещавам уроци по актьорско майсторство, ходех на прослушвания, участвах в малки представления тук-таме — малки роли, нищо съществено. След две години вече се справях доста добре. Обаче все още не можех да пробия. Пазех се ревниво от мъжете тип Ромео в Холивуд, които непрекъснато ме ухажваха. И после, след още две години, срещнах Рон.

Тя направи пауза в този свой монолог на признанията и погледна Съни.

— Ще ме разбереш, когато кажа, че нашата връзка беше истинската. Веднага се виждаше, че двамата имаме общо бъдеще. Като че ли се бяхме познавали през целия си живот.

— Влюбила си се веднага, от пръв поглед — каза Съни и Али се засмя.

— Както и той. Срещнахме се на парти на Бъдни вечер в Аспен. Оставихме всички да се радват на Новата година и шампанското и да вдигат наздравици, а ние отидохме в колибата на Рон в гората, където снегът се трупаше тихо пред вратата. Съсипах скъпите си обувки, заради покупката на които стоях гладна и пестях пари от обяда си, но пет пари не давах. Исках да съм с него. И имах късмет, защото той също искаше да е с мен. Рон е превъзходен скиор — продължи Али, а Съни приготви още кафе. — Краката му са силни, тялото му е кораво и здраво, благодарение на редовното вдигане на тежести. И той се плъзгаше като вятъра, облечен в своя черен скиорски костюм, по онези планини — подобен на черна граблива птица, спуснала се след плячката. Аз не бях и наполовина така добра като него. Освен това, бях облечена в моя бял костюм с качулка, скъп, от онези, които са характерни за изгряващите звезди, защото подчертават красотата им. Той ми обеща, че никога повече няма да го облека. Спомням си думите му: „Замисляла ли си се, че ако стане нещастен случай и снегът те затрупа, спасителният отряд няма да може да те види в снега?“ На следващия ден ме заведе в магазина и ми купи яркочервен костюм и ботуши в същия цвят. А после ме заведе в бижутерията и ми купи диамантен пръстен. Халка, всъщност, символ на вечността. „Това е само началото, каза ми, но в сърцето си чувствам, че е за цяла вечност.“ В онзи момент ме държеше за раменете и ме гледаше в очите.

Сега тя погледна Съни.

— И тогава усетих, че душите ни са свързани. И знаех, че е прав. Ние бяхме предопределени един за друг. Взехме лифта до планините Аджакс, където празнувахме срещата си и Новата година с по чаша горещ шоколад и много нежни целувки. Малко хора разбират, че по сърце и душа Рон е много нежен човек, защото той никога не позволява на света да види тази негова черта. Деловият свят, в който се движи, и бизнесът му изискват от него да има лице на играч на покер, да не показва чувствата си, да гради имидж на твърд и непоколебим човек, който никога не се предава. Рон ми издейства моята първа голяма роля — главната във филма, който ми създаде име. Бях вече добре позната, разбира се, но великолепната и секси мис Мери предопредели бъдещето ми като актриса, изявяваща се най-добре в романтичните комедии. Тази роля стана моя запазена марка и ми донесе много пари. И ето че след десет години в киното, аз постигнах успех само за една нощ. На другата сутрин вече бях известна. Празнувахме успеха ми с пътуване до Европа, спряхме в Париж да пазаруваме и в Сен Тропе да полежим на плажа и да пием розе по време на дългите обеди. Животът отново беше хубав. Дължа много на Рон — каза тя. — И затова никога няма да го забравя.

— А ето че сега го изгуби — каза тихо Съни.

Погледът на Али срещна нейния.

— Твоето сърце било ли е разбито някога? — запита. Съни се замисли.

— Веднъж или два пъти мислех, че е така. Но сега разбирам, че никога не съм страдала като теб.

— Значи разбираш защо съм нещастна.

— Защото си самотна — каза Съни и я прегърна през раменете. — И те боли.

— Мислех, че съм успяла, а ето че животът ми отново се разпада — каза Али.

Тя не плачеше, но Съни виждаше, че едва сдържа сълзите, които блестяха като сребърни камъчета в сините й очи.

— Благодаря ти, че ми разказа историята на живота си — каза Съни тихо. — Никога няма да предам доверието ти.

— Съжалявам, че използвах твоето рамо, за да си поплача — каза Али тъжно.

Съни се наведе и я целуна по бузата.

— Затова са приятелките — каза.

Но си помисли, че Али пак изглеждаше объркана и самотна, когато си тръгна — може би беше разкрила прекалено голяма част от себе си. Съни само се надяваше, че й е олекнало, след като е споделила мъката си с някого.

— Обади ми се отново и нека да е скоро — каза, когато се целунаха за довиждане.

Али обеща, но Съни усещаше, че няма да го направи. Минути след като Али си тръгна, се обади Мак. Съни умираше от нетърпение да му разкаже за гостуването на Али, обаче той я прекъсна безцеремонно.

— Ще ми разкажеш по-късно. — Звучеше така, сякаш има нещо спешно. — Има нещо по-важно, което трябва да знаеш.

И й предаде казаното от Липски. За това, че Рон Перин купил скъп диамантен пръстен на красавица, която уж му била секретарка и която после изчезнала. И че според Липски била мъртва, убита от магната.

— Интересно — каза Съни, като мислеше за бедната Али, която, въпреки всичко, все още искаше да вярва, че съпругът й е добър човек.

— А още по-интересно е това, че се каня да нахлуя в къщата на Перин точно като Липски.

— Защо? — запита тя шокирана.

— За да търся доказателства, разбира се.

— Не можеш, ще извършиш престъпление…

— Не, няма — отговори спокойно Мак. — Няма да вляза с взлом. Имам ключове.

— Технически, това пак е престъпление…

Мак се смееше.

— Ще те осведомя как вървят нещата.

— Не. Мак, чакай. Ще дойда с теб. Обещай ми, че ще ме изчакаш.

— Добре, обещавам — съгласи се той.