Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мак Райли (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
One of Those Malibu Nights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Елизабет Адлър

Заглавие: Паяжина от лъжи

Преводач: Силвия Вангелова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК Калпазанов

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Мая Арсенова

Технически редактор: Никола Христов

Коректор: Никола Христов

ISBN: 13: 978-954-17-0261-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6001

История

  1. — Добавяне

Глава 15

На следващата сутрин, докато шофираше в мудното улично движение на Лос Анджелис на път за срещата си с Демарко, той мислеше за избора на ресторант, направен от „дясната ръка“.

„Айви“ беше една от горещите точки на града. То беше място, което непременно трябваше да се види, и там винаги гъмжеше от известни лица, плюс онези, които се канеха да станат такива, а папараците кръжаха неуморно отвън с готови за снимане камери. Храната обаче беше повече от задоволителна и затова клиенти винаги имаше. Заведението приличаше на малка вила с вътрешен двор, изпълнен е пъстроцветни чадъри и заобиколен от ограда от колове. Декорът се състоеше от различни „народни“ предмети на изкуството.

Мак предаде автомобила си в ръцете на момчето от паркинга, махна за поздрав на папараците, които в този ден очевидно нямаха много работа, защото направиха снимка дори на него.

Сам Демарко вече седеше до една вътрешна маса и чакаше. Нетърпеливо, както Мак веднага забеляза. Тъй като той не беше закъснял повече от две минути, което никак не беше много, като се имаше предвид известното със задръстванията си лосанджелиско улично движение, Мак реши, че наистина не е учтиво да го посрещнат така.

— Не обичам, когато някой закъснява, и особено ако това е мъж! — сряза го Демарко и потупа с пръсти златния си часовник „Бреге“, създаден, за да впечатлява. — Намирам го за неучтиво, след като аз съм положил усилия да отида някъде навреме.

Мак хвърли многозначителен поглед на собствения си часовник, определено невпечатляващ „Суис Арми“ с цифри, изписани в червено, и черна каишка.

— Закъснях само с три минути и трийсет секунди. — Седна срещу него. — Може би в усилията си да стигнеш навреме, ти си подранил.

Погледите, които си размениха, далеч не бяха приятелски. Демарко беше мъж, който много приличаше на лъва — царя на животните. Беше висок, с едро, но привлекателно телосложение, едва прехвърлил петдесетте, с лек загар и гъста, вече посивяваща, коса. Мак реши, че е облечен прекалено представително за обяд в Лос Анджелис — в тъмносин костюм на райета, очевидно излязъл изпод ръцете на много добър шивач, бяла риза и жълта вратовръзка „Хермес“. А може би той не се беше облякъл достатъчно официално — носеше прилепнали панталони и обикновена тениска от „Теодор“, магазин, който се намираше на плажа и му беше удобен, но също така и любим. Беше обул кафяви велурени обувки, но без чорапи. Е, поне му беше удобно.

За разлика от Перин, чийто поглед беше умолителен като на бито псе, твърдият поглед на сините очи на Демарко говореше за непоколебимост и неотстъпчивост.

Демарко му подаде ръка през масата. Мак се пресегна, пое я и се опита да не трепне, когато другият буквално смачка костите му със силното си ръкостискане. Демарко беше физически силен човек и използваше тази сила, за да сплашва, или просто не я осъзнаваше. Мак обаче не мислеше, че е второто.

Сервитьорката изникна до масата им, за да ги запознае със специалитетите, но Демарко я прекъсна с махване на ръката и двамата поръчаха набързо: Мак — сьомга, а Демарко — бургер. Демарко помоли за „Перие“ и макар Мак да копнееше за приятно щипещо небцето „Шардоне“, също си поръча минерална вода.

— Райли — каза Демарко с дълбокия си бодър глас, — помолих те за среща, защото репутацията ти ми е известна. Заради телевизионното предаване, разбира се.

Мак кимна. Отпи глътка от минералната вода и съжали, че не е поръчал вино. Демарко чакаше отговора му и го гледаше с онзи поглед на сините си очи, който казваше, че с него е по-добре да внимаваш. Когато не получи такъв, каза:

— Да приема ли, че всичко, което кажа, ще остане поверително? — Мак кимна и Демарко продължи: — Работата е в това, че се тревожа за Рон Перин.

— Твоят шеф — каза Мак, с което искаше да му покаже, че може много добре да прецени мястото на Демарко в света на властта и парите.

— Рон е преди всичко мой приятел — изясни нещата Демарко. — Започнах като негов помощник. — Сви рамене, но внимаваше да не причини гънка на безупречния си костюм. — А сега сме партньори.

— Успял си да се издигнеш чрез работа — предложи помощта си Мак, за да бъде продължена темата. После си помисли, че всичко това може да върви по дяволите, извика сервитьорката и поръча чаша бяло вино.

— Може и така да се каже. — Демарко се облегна назад.

Лицето му беше безизразно като маска, но Мак имаше чувството, че не би могъл да го хареса. Питаше се защо Демарко въобще си прави този труд. Та нали, все пак, би могъл да наеме всеки частен детектив в града. И без това не беше сигурен, че иска да работи за него. Всъщност лесно би могъл да мине и без него, и без Рон Перин.

— Райли — каза Демарко отново, без дори да сложи „мистър“ пред името и без да попита дали може да го нарича „Мак“. — Тревожа се за Рон. Напоследък той се държи много странно, твърди, че го следят, че някой иска да го убие.

— И? Така ли е?

— Откъде бих могъл да знам? Това е твоя работа. Не те ли помоли да работиш за него? Да откриеш какво става?

Мак се запита откъде Демарко знае за това. Вероятно му беше казал самият Перин. Но ако му е казал това, не му ли е казал също и защо? Отпи от бялото вино. Добро беше, но той все пак съжали, че не беше поръчал „Шардоне“.

— Да, Перин ми предложи работа, но аз отказах.

Донесоха храната. Мак гледаше втренчено задушената сьомга, изкусно поднесена в гнездо от нарязани домати и босилек и поръсена с лимонов сок. Вече не му се ядеше. Чу Демарко да въздъхва, след това той каза:

— Изглежда те обидих. Съжалявам. Не беше умишлено. Просто съм разтревожен. И много загрижен за Рон. Той е мой приятел. Беше повече от добър с мен и не мога да го разочаровам сега, когато може би има нужда от мен. Моля те да работиш за мен и когато ти кажа защо, вярвам, ще се съгласиш.

— Добре. Знам, че подобен вид ситуации могат да причинят стрес.

— Истината е, че според мен Рон започва да откача, да си въобразява разни неща — каза Демарко и думите му бяха неочаквани. — И знаеш ли защо? Мисли, че ФБР разследва различните сфери, в които той има участие.

Мак, който тъкмо беше хапнал парче сьомга, вдигна глава. За втори път се говореше за ФБР.

— А това вярно ли е?

— ФБР винаги се интересува от хората, които печелят милиарди долари, но дали е вярно в случая с Рон или не, още не знам.

— И искаш аз да открия?

— Дискретно, разбира се.

Мак си спомни, че Перин унищожаваше документи при първото му посещение при него. Тогава беше решил, че Перин просто иска да скрие финансови сведения от адвокатите на съпругата си при развода, но изглежда, че в тази работа имаше повече от това.

— Добре — съгласи се. — Помощникът ми ще се свърже с теб, за да те уведоми за нашите такси и разноски. Междувременно, имаш ли някаква представа къде е Перин?

Демарко отново сви рамене, а после разпери театрално ръце.

— Не съм го чувал повече от седмица. Али — също. Адвокатите й скоро ще полудеят от гняв и нервни ми звънят по всяко време, за да им кажа къде се крие. Рон трябваше да се яви на предварителното дело по развода в съда тази седмица, но не дойде. След това се опитаха да му връчат призовка, но отново не успяха да го открият. Не е в нито една от къщите си. Предполагам, че се крие някъде, докато нещата се обърнат и станат отново в негова полза.

— Или, казано с други думи, той се опитва да избяга от ФБР.

— Възможно е, но мисля, че в момента Али е по-непосредственият проблем за него. Не иска да се раздели и с цент от богатството си.

— Кажи ми има ли Перин приятелка.

— Един богат мъж винаги има приятелки.

— Да. Имам предвид някоя специална.

— Вероятно знаеш, че моят приятел няма добра репутация, що се касае до жените. Не разпространявай обаче думите ми.

Мак кимна.

— Искаш да открия Перин? И какво искат от него ФБР?

— Схвана, Райли. Едно обаче не бива да става — полицията не трябва нищо да узнае. Перин не би искал да насъскам ченгетата подире му. Никаква полиция. Абсолютно. — Изправи се. — Закъснявам за следващата си среща. — Отново си стиснаха ръцете.

— Осведомявай ме от време на време как върви разследването — каза Демарко. След кратка пауза, добави: — Тревогата ми за Рон е съвсем искрена. Той е добър човек. Страхувам се, че може да направи нещо… е, глупаво. Знаеш какво имам предвид, нали?

Мак знаеше, но не мислеше, че Перин би извършил самоубийство. Всъщност неговото мнение за магната беше напълно различно. Рон Перин определено не искаше да бъде мъртъв.

— Ще направя всичко възможно — увери го той.

Загледа как Демарко пресича с широки крачки малкото помещение. Той имаше такъв величествен вид, че всичко край него се смаляваше и ставаше някак незначително. Като го гледаше, в главата му изникваше образът на лъв, който дебне плячката си. Макар и да е благоразположен, лъвът винаги е опасен. Хвърли поглед на чинията на Демарко. Той дори не беше докоснал бургера си.