Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мак Райли (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
One of Those Malibu Nights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Елизабет Адлър

Заглавие: Паяжина от лъжи

Преводач: Силвия Вангелова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК Калпазанов

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Мая Арсенова

Технически редактор: Никола Христов

Коректор: Никола Христов

ISBN: 13: 978-954-17-0261-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6001

История

  1. — Добавяне

Глава 51

Беше събота вечер и Робер Монфор беше отново в бистрото. Седеше до същата маса под градинската беседка срещу същата блондинка. Али, с два пъти обвита около тънката талия бяла колосана престилка, сервираше. Видя ги и побърза да влезе вътре. Помоли Жан-Филип да вземе поръчката им и изтича в кухнята, за да каже на Петра.

— Робер Монфор е тук. Със същата русокоса парижка красавица.

— Момичето от телевизията? — Петра я изгледа с вдигнати вежди. — Би трябвало да знае по-добре какво да прави, след като е срещнал жена като теб. Не се тревожи — добави.

Тя беше заета бързо да овалва парченцата пилешко месо в смес от масло, чесън и дребен лук, след което го поля с пълномаслена сметана. През главата на Петра никога не минаваше и мисъл за калории или холестерол. За нея добрата храна си беше просто добра храна.

— Не се съмнявам, че ще се сбогува с нея. — Хвърли на Али поглед, който сякаш искаше да проникне до дъното на душата й. — И ти това искаш, нали? Робер Монфор, имам предвид.

Али я гледаше втренчено в отговор. В ума й изникна образът на Рон — рунтавите вежди, здравото телосложение, арогантността, която трябваше да прикрие уязвимостта му. Нямаше и капчица уязвимост у красивия Робер Монфор.

— Не знам — отговори и беше напълно искрена.

— Е, добре. — Петра пусна пилешките парченца в соса, подправен с пресен магданоз. — Не можеш да се оплачеш тогава, че се среща тук с блондинката, нали?

— Вярно е — съгласи се Али. И излезе навън, готова да вземе следващата поръчка.

— Bonsoir — каза и отметна кичурите коса, които залепваха за стъклата на очилата й и й пречеха да вижда, и им се усмихна. — Радвам се да ви видя отново. Водка с тоник, нали?

Робер й се усмихна.

— Точно така.

Блондинката извади мобилния си телефон.

— Казвал ли ти е някой, че трябва да се отървеш от тези очила? — запита я. — Опитай контактни лещи. Ще промениш много външния си вид.

Неочаквано, тя протегна ръка и свали очилата на Али. И в същото време пъхна мобилния телефон в лицето й.

— Ето, така е по-добре, нали Робер? — Остави телефона си, подаде очилата обратно на Али и каза: — Умирам за питие.

— Имаш ли някаква представа колко си груба, Фелис? — Гласът на Робер беше леденостуден. — Как се осмеляваш да постъпваш така с Мери?!

Фелис сви рамене.

— Просто исках да й помогна, това е всичко. Като жена на жена. И трябва да признаеш, че изглежда по-добре без очила.

Али намести твърдо очилата на носа си и силно ядосана, се върна в кухнята. Знаеше, че Фелис я беше снимала, и не можеше да направи нищо по въпроса. Изпрати Жан-Филип навън с напитките. Оплака се на Петра и тя излезе да вземе поръчките им, след което сама им сервира.

— Има нещо у тази Фелис, което не харесвам — каза на Али по-късно, докато двете заедно почистваха кухнята. — Прекалено е шумна, обича да привлича вниманието и непрекъснато задава въпроси за теб. Не знам какво е намислила, но със сигурност има нещо, можеш да се обзаложиш.

Сърцето на Али се сви. Не всичко беше наред в Рая.